България все още не се е научила да печели от един от най-перспективните сектори в туризма - културния. Около това мнение се обединиха в края на миналата седмица участниците в третата национална борса "Културен туризъм", организирана във Велико Търново от Държавната агенция по туризъм и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). На изложението тази година присъстваха рекорден брой представители - 350, 6 бяха чуждите туроператори.

Основните спънки пред сектора са нерешеният въпрос за собствеността на културно-историческите ни ценности и неефективната реклама на България. Това твърди шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Липсата на държавна стратегия за туризма, лошите пътища, както и окаяното състояние на повечето ни паметници на културата, които спешно се нуждаят от реставрация и консервация, също пречат за привличането на почитатели на културния туризъм в страната. Според Димитров паметниците на културата трябва да могат да се отдават на концесия за по 50-90 години и това трябва да залегне в бъдещия закон за културно-историческото наследство.

"Културното наследство е най-силната страна на българския туризъм, а страната ни не умее да я промоцира", смята и доц. д-р Соня Алексиева, преподавател по културен туризъм в Нов български университет. Не инвестираме в собствените си мениджъри и специалисти в бранша, липсва съвременно обучение на учениците и студентите. Няма табели до всички ценни обекти, нямаме каталози на богатствата си, дипляните ни са пълни с правописни грешки, изрежда Алексиева.

Българските музеи - естественият ресурс за културния туризъм, също са в незавидно положение, стана ясно още на борсата. Малко от тях разполагат със собствен паркинг и екскурзовод, който да знае поне 1-2 чужди езика. Повечето от тях са без гардероби, ресторанти или магазинчета за сувенири. Да не говорим за стаи за деца или указателни табели. Болшинството от колекциите са стари, беседите са скучни, а залите - тъмни и влажни. В експозициите пък има твърде много фотографии, което ги прави неатрактивни за посетителите. А наличието на собствен интернет-сайт все още остава само в сферата на мечтите...

"80% от обектите ни са извън културно-историческите маршрути и причината за това не е в туроператорите, а в самите музеи", коментира новият директор на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства Румян Ганчев. По думите му само 10 от общо 200-те музея в България са в добро състояние.

В Италия от културен туризъм годишно се реализират милиарди, в другите държави този вид туризъм бие по приходи морския и зимния, споделя Благой Рагин, шеф на БХРА. Според него България може да стане "Швейцария на Балканите", ако обаче се решат проблемите с инфраструктурата.

По данни на кмета на Велико Търново Румен Рашев годишно в града от културен туризъм влизат около 60 000 евро. Реалните приходи обаче са доста по-големи, но механизмът за отчитането им е несъвършен. По този повод Държавната агенция по туризъм подготвя специална "сателитна сметка", която да отчита приходите от съпътстващите туризма сектори - търговията със сувенири, транспортните услуги и др.