|
| САЩ обвързаха признаване на новото палестинско правителство на "Хамас" с отказа на това движение от насилието и терористичните акции, както и с признаването на правото на съществуване на Израел. |
Означава ли това, че американските планове са претърпели крах, след като политическият ислям се превърна в алтернатива на демокрацията? Или обратното - случилото се представлява очаквания и неизбежен преходен етап, докато утвърждаването на либералната демокрация ще дойде едва след очаквания провал на ислямистите, които няма да са в състояние да отговорят на обществените очаквания за напредък, модернизация и благоденствие? И ще успеят ли опитите на американската администрация
да използва конфликта сунити-шиити
и съперничеството между "Мюсюлманските братя" и "Ал Кайда" за целите на войната срещу тероризма?
В последната си годишна реч за състоянието на нацията Буш се ангажира с подкрепата на политическите реформи в Близкия изток. Според него "единственият път за разгромяването на терористите и тяхната доктрина, основаваща се на омразата и сплашването, е в налагането на алтернативен път, който едновременно води до политически свободи и до мирна трансформация." Буш смята, че "изборът на жителите на региона няма винаги да съвпада с нашите очаквания". И още: "Демократичните режими в Близкия изток няма да приличат на нашата демокрация, тъй като ще отразяват традициите на арабските народи."
Кондолиза Райс заяви в Кайро миналата година, че "управлявалите през последните 60 години американски правителства отдаваха превес на стабилността в Арабския регион, подкрепяйки съществуващите там режими в ущърб на демократичните приоритети и на въпросите, свързани с правата на човека. Но 11 септември ни напомни, че сме изгубили тези шестдесет години". Две години преди това старши експертът в Белия дом Ричард Хансен също засегна този въпрос, заявявайки, че
"подкрепата за диктаторските режими
в арабските и ислямските страни ни доведе до катастрофата от 11 септември...".
Американската политика в региона сега залага на това, че умереният политически ислям ще е в състояние да се справи с екстремисткия си вариант, представен от вожда на "Ал Кайда" Бен Ладен и заместника му Айман аз Зауахири - наставника на йорданеца Абу Мусаб аз Заркауи, който тероризира Ирак и региона. Според САЩ умерените ислямисти, представени от движението "Мюсюлмански братя", са една от алтернативите на екстремизма по образец "Бен Ладен". Участието на сунитите в политическия процес в Ирак и в общите избори, решението на "Мюсюлманските братя" в Египет и на "Хамас" в Палестина в полза на участието в демократични избори по западен образец са в разрез с призива на "Ал Кайда" за бойкотиране на тези избори, обявени от последователите на Бен Ладен за западна ерес.
Вашингтон не желае да взема прибързани решения. САЩ обвързаха признаване на новото палестинско правителство на "Хамас" с отказа на това движение от насилието и терористичните акции, както и с признаването на правото на съществуване на Израел. Вашингтон се подготвя и за
взаимодействие с "Хизбула",
ако групировката се откаже от употребата на оръжие и разпусне своите милиции. Не бива обаче да се изключва тактическият съюз между различните ислямистки организации и някои управляващи режими в региона, които в името на общи интереси са готови да загърбят идеологическите си различия. Така например Сирия подкрепя сунитската ислямистка организация "Хамас", като същевременно забранява дейността на сирийския й клон и преследва активистите й в страната. Същото се отнася за шиитската "Хизбула", която въпреки съществуващите идеологически разногласия си сътрудничи едновременно със Сирия и с "Хамас". От своя страна Иран по същия начин подкрепя някои структури на "Ал Кайда", която по принцип е враждебна на шиитите. Всичко това показва, че различията между умерени и крайни са относителни, че върху противоречията между тях не може да се гради дългосрочна политика.