Една от любимите тези на активистите от "Атака" е за "поробената родина". Тези хора само чакат да им се мерне отнякъде журналистически микрофон, за да започнат с тирадите в защита на "злочестия народ" и заклеймяването на "отвратителните поробители". Когато пък се наложи да обяснят кой точно си е дал труд да ни пороби, отговорите обикновено са два - или турците, или американците. Ако феновете на робската теория преценят, че в колективното несъзнавано на слушателите още се мержелеят митологемите за "турското робство", започват да развиват апокалиптичните си видения за плана "Баязид", пантюркизма и ислямските дъги. Ако ли пък забележат, че слушателската почва плаче за наторяване със семената на антиамериканзима, се говори за "световния жандарм", "хищния империализъм" и "ненаситните корпоративни капиталисти, които смучат труда на бедните хора по целия свят". Тук някъде се включват и задължителните плювни срещу евреите, които, разбира се, са в основата на всичко. Целта на цялото това вербално облъчване е да бъде убедена аудиторията, че е в ход световен заговор срещу "българщината", организиран от злите сили, които не могат да се примирят с факта, че ние си имаме Панагюрско златно съкровище, пък те си нямат. И именно за да ни отмъстят, задето маската на Терес е открита в България, а не в Тел Авив, Вашингтон или Истанбул, въпросните държави искат да ни заробят. Силно, нали?

Любителите на схващането, че България е пред прага на ново заробване, толкова се прехласват по темата, че заприличват на ония дедици, които с мазохистична страст цял живот разказват на какви издевателства са били подлагани в казармата. След като свършат с тирадата срещу новите поробители, защитниците на "българщината" обикновено преминават към фалцетни тонове, призовавайки към незабавно освобождение.



Държанието им е същото като на Вазовите чичовци,



които под въздействието на алкохола и чистия планински въздух крещят с цяло гърло: "въздухът трепери". Само дето Вазовите герои въпреки всичките си дребни мискинлъци все пак са симпатични хора, докато днешните "херои" с техните изцъклени погледи, неконтролируемо махане на кунките и патологичното повтаряне на становището, че де що има чужденец, се готви да ни пороби, ни карат да се притесняваме за психическото им здраве.

Разбира се, в една демократична държава всеки има пълното право да говори и да си създава такава картина на света, в която ще му е най-удобно да живее. Някои са убедени, че са потомци на по чудо спасилата се от болшевишкия разстрел принцеса Анастасия, други си мислят, че са открили "философския камък", а трети се чувстват роби - било на пантюркизма, било на американския империализъм, било на еврейския заговор. Неразривна част от налудната картина на света, присъстваща в съзнанието на въпросните трети, е и убеждението, че могъщи шпионски централи замислят пъклени планове срещу телесната им цялост. И понеже шпионите не са глупави, техните планове за неутрализиране на борците срещу новото робство включват какво ли не - като се почне от магистрални атентатори, маскирани като дядо и внук, и се стигне до зловеща отровителка, предрешена като чистачка в парламента. Хубаво, след като подобни усещания карат някои хора да се чувстват добре, след като получават удоволствие от представата, че в МОСАД и ЦРУ не мислят за нищо друго освен за окончателното им ликвидиране, нека да продължават да си живеят в този свят.



Ако преодоляват чувството си за безпокойство



и комплексите си чрез вярата, че някой е заробил България, пак добре. Нямам нищо против. Имам против обаче, когато въпросните индивиди се опитват да накарат всички хора да се чувстват по този начин. Защото аз лично не мисля, че скритата цел на втория мандат на Джордж Буш е поробването на китната ни родина. Най-малкото защото едва ли Буш изобщо знае къде се намира въпросната родина. Защо тогава разни хора непременно държат да ни накарат да повярваме в подобни неща? Ами много просто.

За да имат основание да навлекат мундира на освободителя и да крещят от кеф сакралната фраза "Да си върнем България". Доколкото мога да преценя, никой не си я е сложил България в чантата и не се готвя да я изнася. Не знам каква божествена искра избухва в съзнанието на повтарящите подобни дивотии, но предполагам, че като говори такива работи,човек почва да се чувства особено значим. Ако ли пък по време на едно такова произнасяне наоколо има и полицейски кордон, срещу който можеш да се хвърлиш като Матросов с голите си гърди срещу германската картечница, удоволствието сигурно е стопроцентово. Ами да, съседите и познатите може да ти се присмиват, любимата жена - да те нарича тъпак, ама като изревеш "Да отървем България от поробителите", сигурно почваш да се чувстваш като Чавдар войвода.

Всъщност нямам нищо против подобни крясъци. Имам само една молба. Нека тези индивиди, чийто живот е посветен на освобождението на България, да изкрещяват призивите си на подходящи за тази цел места - като санаториуми, кални бани, отрезвители или психодиспансери. Ако все пак в центъра на София трябва да се вдига шум, нека това да правят футболните агитки, а не "поборниците". Футболните фенове със сигурност не са чели "Протоколите на сионските мъдреци", така че със сигурност са малко по-нормални.