В Деня на труда - 1 май, сме седнали да говорим за богати и бедни (нали знаете - на трапезата трябва да има и философски разговори). "Парите - каза един приятел - си съществуват и просто трябва да се вземат. Ако не си ти, друг ще е. Бедните за това са бедни, защото нямат въображение как да посегнат към тях." Така е: мъдро и цинично, но и много практично. Но понеже обемът на банкнотите е лимитиран, какво се случва, когато паричният поток вече е разпределен, а ти искаш да добавиш още някой и друг милион? "Много лесно - казва всезнайкото, - правят се фокуси. Точно от тях печелят политиците - някой ги измисля, а те ги прилагат."



Фокуси



Близо една година след кризата с боклука в София в краен вариант виждаме един от най-наглите фокуси, които политиците от общината ни спретнаха. Ето какво се получава:

В разгара на миналото лятото столицата беше зарината с боклуци, понеже жителите на Суходол блокираха пътя към сметището. Имаха право и ние ги подкрепихме. За десет месеца екскурзии на общинари и кметове в търсене на нови площадки сега се връщаме в изходна позиция. Миналата седмица зам.-кметът по екология Милор Михайлов и още няколко съветници внесоха в комисиите на Столичния общински съвет предложение отново да отворят сметището, защото според тях само там може да се изнася боклукът към този момент. И може да се обзаложим, че ще го отворят. Дали насила, дали частично - въпрос на детайли. Не е детайл обаче ужилването на столичани от общинарите. Защото след тези 10 месеца "решаване" на криза жителите на София ще трябва да плащат едни 69 млн. лева и - което е по-важно - дори не се усетихме как ни баламосаха.

За тази близо една година обществото се умори да следи как кметът Бойко Борисов търси нова площадка точно както Индиана Джоунс търси Свещения граал, но с различен от него успех. Умори се да говори, умори се да предлага, умори се дори да подкрепя протестиращите. Сега, ако пак има барикади пред камионите на "Волф" и "Дитц" и дори някой да се самозапали, на болшинството ще му е все едно. В края на цикъла "търсене на нова площадка" обаче вече имаме резултат. София е вързана за три години с балиращи компании, което излиза на данъкоплатците общо по 23 млн. годишно отгоре. Още по-комичното е, че всъщност боклукът първо ще се извозва за пакетиране, след което ще бъде местен към Суходол, което допълнително оскъпява процеса.

Сиреч ние даваме гигантска сума, за да може боклукът да бъде изнасян на същото място, както и преди, но вече пакетиран. Само панделките липсват, но няма да се изненадам, ако пуснат концесия и за това. Ако не беше толкова нагло, щеше дори да е забавно.



Ужилване и наглост



Както и да го гледаме, това са подарени пари за услуга, от която никой няма нужда. Още по-лошото е, че не можем и да се откажем от нея още две години и половина, всеки от нас ще дава грешни пари. Това е огромна сума, повярвайте. За 69 млн. лева, ако някой реши да се справи с кризата, ще направи завод за преработване със златни инкрустации по него. За 69 млн. лева София може да бъде лъсната както в стиховете на Орлин Орлинов "със сапунена пяна, като старата Белгия". Може да се изгради голяма част от Околовръстното шосе - южната дъга. Може да се запълнят всички дупки. За тези пари могат да се построят неколкостотин апартамента. Могат да се направят хиляди полезни неща. Може да бъде организирано дори квартално турне на Майкъл Джексън и Мадона, взети заедно, от "Малашевци" до "Факултета". Но не - ние ще пакетираме и ще разнасяме пакети с боклук от единия край на София до другия. Дали това е грешка от глупост? Не, не мисля.

Както и да го гледаме целия този цирк, смърди на добре организирана далавера. Това са прекалено много пари, за да е някаква грешка. И освен това е позната от миналото схема. Тя действа така: ако искаш да спечелиш от автомобилна боя, вкарваш проекторешение в Министерския съвет всички таксита в България да се пребоядисат в жълто и няколко хиляди души ти стават клиенти. Ако имаш печатница за специални изделия, въвеждаш винетна система примерно и запълваш капацитета й. След това премахваш винетките, плащаш неустойките, а собственикът продава печатницата.

Мисълта ми е, че едно такова ужилване не става без волята на политиците. Ясно е, че бизнесът с боклука е доста вълчи бизнес и трудно някой може да рита сам срещу интересите на групировките. В същото време обаче 69 млн. лева са толкова много пари, че съвестта става оборотна стока в Общинския съвет и затова малцина протестират. Ние сме свикнали да приемаме, че политиците топят кунки в кацата с мед. Бих казал: няма лошо, стига да си свършат и работата. Само че София е толкова мръсна и с толкова съсипана инфраструктура, че тези 69 млн. лева ми изглеждат като обида към всеки българин, защото в крайна сметка столицата е на българите.



Бижу, родено от боклуците - символично



Малко смешно ми стана, когато прочетох в "24 часа", че собственикът на фирмите, концесионери по чистота, си е поръчал суперскъпия болид "Бугати" Veyron (около 1,2 млн. евро, без данъци). Звучи символично за София - бижу, родено от боклуците и мръсотията. Смешно, защото си представих това произведение на технологичното изкуство да се движи по Околовръстното шосе или по някоя от хилядите улички на София - през всички тези дупки, през цялата тази мизерия. Смешно, защото се чудя кого точно ще псува собственикът на "Бугати"? Концесионерите или общинарите? Пародия, от която няма как да се гордеем като столичани - просто защото е обидно. Обидно, защото договорите тънат в секретност. Обидно, защото най-публичната част от дейността на общината е потънала в сянката на секретността.

Но да приемем дори, че няма далавера. Няма мошеници, няма корупция, няма сделки под масата и няма тайни схеми за поръчки. Нямало е как - ще отделим 69 млн. лева, докато намерим някакво трайно решение на проблема с боклука. Внасянето на проекторешение за повторно отваряне на сметището в Суходол е признание за пълен провал общината, защото решение към този момент няма, а още по-страшното е, че не се и вижда на хоризонта. Точно затова някой трябва да го отнесе. Поне двама зам.-кметове.