Знаете ли по какво се различават на вид и вкус царевицата от генно модифицираната й братовчедка? Или пък какви са качествата на генетично модифицираната соя? Не знаете, но едва ли е, защото не сте опитвали. Разликата между двата вида култури не може да бъде направена със сетивата. Необходими са специални изследвания.

Всъщност обаче у нас никой не може да бъде сигурен какъв точно е произходът на продуктите, които му се предлагат в хранителните магазини. Защото и производителите, и търговците все още не са задължени да обозначават на етикетите наличието на генномодифицирани организми (ГМО). Затова и потребителите не биха могли да знаят какъв например е произходът на соята, която е една от задължителните съставки в шоколадите и шоколадовите продукти. А у нас тя се внася предимно от Бразилия, където 50% от произведената култура е генномодифицирана.

По принцип работата с ГМО, отглеждането и пускането им на пазара е регламентирано в закона, приет на 29 март 2005 г. Този документ се превърна в поредното доказателство, че голяма част от нормативните актове у нас се правят единствено заради ЕС и



веднъж приети на хартия трудно си проправят път



до реално приложение.

Експертите не отричат, че българският закон за ГМО е много по-строг в сравнение с европейските регламенти. Една от добрите му характеристики е забраната за отглеждането и пускането на пазара на модифицирани важни за страната култури като пшеницата, памука, маслодайната роза, тютюна и всички плодове и зеленчуци. Важни са също и текстовете, които изискват 30-километрови буферни зони около защитени територии и органични стопанства, където отглеждането на генноизменени култури също е забранено. Прилагането на закона обаче зависи от поредица наредби и правилници, които все още не са изготвени и така реално документът няма практическо действие.

Един от основните проблеми е все още несъставената комисия към министъра на околната среда и водите, която има редица правомощия, свързани с контрола върху ГМО у нас. Въпросната комисия е консултативен орган, в който трябва да членуват 15 учени в областта на молекулярната генетика и биология, екологията, агрономството, животновъдството, медицината и др. свързани с тях области. Експертите трябва да дават становища на министъра за издаването и отнемането на разрешения за работа с ГМО и за освобождаването им в околната среда, т.е. за производството им.

Специалистите трябва да бъдат посочени от министрите на околната среда, на земеделието и на здравеопазването. И до днес обаче няма нито едно решение на трите ведомства,

свързано със съставянето на важния орган. При това положение, дори и да иска, нито един фермер не би могъл да отглежда генетично модифицирани култури. Или поне така се очаква. Защото реално никой не знае къде и колко са у нас отглежданите хибриди.

Последните официални данни за такива култури в България са от 1999 г. и 2002 г. Според доклад на Министерството на земеделието и горите у нас през 1999 г. с генномодифицирана царевица са били засети 130 000 декара, през 2000 г. - 190 000, а през 2002 г. - 22 000 дка. По информация на МОСВ от влизането в сила на закона миналата година не е постъпило нито едно искане за производство на хибридни култури.

"80% от посевите на соя в Румъния обаче са генномодифицирани, а полените на тази култура могат да прелитат разстояния от 30 км, нищо не пречи и у нас да има случайни замърсявания, за които никой не подозира", коментира д-р Светла Николова, която е председател на сдружението за устойчиви екологични решения "Агролинк". Според нея



най-застрашени от замърсявания у нас са соята



царевицата и рапицата. "Докато държавата бездейства, в специализираните земеделски издания все по-често се появяват реклами на соята и рапицата като алтернативни подходящи култури за отглеждане у нас", твърди експертката." Това обаче са нехарактерни за България култури и промоцията им е само доказателство за агресивната политика на компаниите, които се занимават с търговия на ГМО", смята експертката.

Проблемът с производството на ГМО е много сериозен, защото веднъж замърсени, културите и земята трудно могат да бъдат почистени от хибридите. "В същото време натискът върху фермерите е много голям", твърди Светла Николова. Според нея обаче родните производители не са готови за експерименти с ГМО, най-малкото защото нямат опит с принципите на работа на компаниите, които предлагат такива семена.

В началото фирмите привличат клиенти с много приемливи условия - ниска цена на семената, гарантирано изкупуване, обещания за големи реколти и високи доходи. Обикновено обаче в договорите им с продавачите няма ясни клаузи. "Така на много места по света производители пострадаха, защото се оказа, че са задължени всяка година да купуват нови семена от конкретната компания, при това вече не на промоционални цени", разказва Светла Николова.



Влизането в Европа също не е гарант,



че у нас ще има строг контрол и правила при работата с ГМО. Защото на континента дебатите по темата са много разгорещени и няма единно становище, нито пък задължителни общи норми за работа с такива продукти. В Германия например всички въпроси, свързани с генното инженерство и производството на хибриди, са събрани в един закон. Докато при нас регламентите са няколко (в специалния закон за ГМО, в закона за храните, предстоят промени в закона за фуражите), а дори и законът за ГМО разхвърля отговорностите за прилагането му на различни ведомства и институции.

Проблемът с ГМО-културите е, че преди да бъде изследвано цялото им въздействие върху здравето и екосистемите, те вече се произвеждат и не могат да бъдат контролирани. Учените вече имат доказателства за алергии и антибиотична резистентност в резултат на употребата на такива продукти, макар да не могат да направят категорични изводи за цялостното въздействие на хибридите върху човека.

Въпросът има и чисто пазарен ефект, тъй като производителите, които са твърдо решени да отглеждат естествени култури, също ще бъдат засегнати. За да докажат липсата на ГМ-изменения в продуктите си и да ги изнасят, те трябва да получат специални сертификати. Пробите в лабораториите са изключително скъпи - около 80-90 евро за 3 кг. Тестът, който може да фиксира количеството ГМ-изменения в продуктите, пък е в пъти по-скъп. Така



крайната цена на стоката може да се повиши с до 30%



98% от пазара на генномодифицирани култури се държи от 4 мултинационални компании. Това са Monsanto, Bayer, Syngenta и Dow. Monsanto държи 90% от всички патенти на ГМО, а по данни на Европейската комисия на пазара на семена в Европа Bayer държи 44%, Syngenta има 25%. В Европа освен това около 95% от производството на царевица е за фураж и почти всички произвеждани семена са хибриди и не могат да се репродуцират. А това е идеално условие за разпространението на ГМ-видове. Затова експертите логично задават въпроса трябва ли съдбата на човечеството и неговата прехрана да зависи от няколко фирми? И трябва ли всички да консумират еднакви продукти? Въпроси, които до момента нямат единно и категорично решение в световен мащаб.





каре

ЗАПЛАХИ

Един от най-големите рискове при производството на генномодифицирани семена са т.нар. технологии-терминатор. При тях семената, които се получат от едно растение, не могат да бъдат използвани за нова реколта семена. Традиционните култури дават възможност на хората сами да си произвеждат семена, но сега технологиите ги задължават новите посеви да се осигуряват от фирмите, които търгуват с тях. Освен това обещанията за високи добиви не отговарят на истината, защото след 3-4 години системата започва да се съпротивлява на силните антибиотици, с които се третират ГМО. В същото време въпросните препарати унищожават всички останали култури.

Друг проблем са т.нар. суперплевели. Ефектът се проявява, когато на терени, засаждани с ГМ-култури, се премине към посев на естествени семена. Оказва се обаче, че земята повече не може да бъде използвана за тях, защото в нея са се натрупали ГМ-семена, които убиват избраната култура и не могат да бъдат повлияни от никакви препарати, защото са силно устойчиви на химикали.