Лекарства за 767 млн. лв. са продадени през 2005 г., сочат данните на Изпълнителната агенция по лекарствата. Ежегодно сумата расте. Нещо повече - реално пазарът е два пъти по-голям. Вносът на лекарства, медицински изделия, стоматологични продукти и вещества за производство на медикаменти е за над 2 млрд. лв. с ДДС и търговски надценки. Половината от лекарствата обаче не са пуснати официално на пазара, а част от тях формират черен пазар.

Сумите са огромни. Гарантират сериозна власт на този, който има голям дял, и изкушават държавата, която налага правилата. И логично от доста време текат процеси на окрупняване, понякога в разрез със закона. Но колкото и странно да звучи на пръв поглед, това може да бъде в интерес на потребителя.

--------------------------------

Законът за лекарствата и аптеките позволява лиценз за откриване на аптека да получи само магистър-фармацевт, при това той не може да участва във фирми, които произвеждат лекарства или се занимават с търговия на едро. Производители и търговци не могат да откриват собствени аптеки, както и да участват в търговски дружества, които притежават аптеки, изрично пише в закона. Български производители могат да извършват търговия на едро само с произведените от тях лекарства, предвижда още законът.

Никой не съблюдава тези текстове. Веригите аптеки, собственост на една фирма, отдавна са факт, при това част от тях се притежават именно от дистрибутори и производители. Според браншовата камара на търговците на едро на лекарства производителят на лекарства "Софарма" притежава веригата "Софийски аптеки", дистрибуторът "Търговска лига" има завод за медикаменти - "Чайкафарма" и верига "Образцови аптеки", а "Актавис" купи фирмата за търговия на едро "Хигия".

Окрупняване, без да е в разрез със закона, има и при търговците. По данни на агенцията по лекарствата през миналата година фирмите за дистрибуция са 183, а през 2004 г. са били 304. Според експерти най-вероятно става дума за сливания. Сливания има и при производителите - по-големите купуват по-малките.



Защо веригите съществуват напук на закона?



"Това произтича от пропуските на сега действащия закон, който е писан при други условия", смята зам. здравният министър Емил Райнов. В момента МЗ подготвя нов закон за аптеките и лекарствата, с който променя част от правилата. "С него премахваме порочните практики и предлагаме нов подход. Право за разрешение за откриване на аптека вече ще получава всяко физическо или юридическо лице, регистрирано по търговския закон, но се запазва изискването, че в аптеката право да работят имат само фармацевти. Целта е да не се случва това, което се ставаше досега - лицензът да е издаден на фармацевт, а собственикът на аптеката да е някой друг", обяснява той.

По закон лицензите се дават от Висшия съвет по фармация, в който освен МЗ и Агенцията по лекарствата участват и Факултетът по фармация към Медицинския университет и Съюзът на фармацевтите. Вратичката в закона е, че разрешителното се дава на фармацевт и неговата диплома, но никой не се интересува чия собственост е аптеката. Освен това е публична тайна, че се продават дипломи, на които да се дава разрешително. Така на практика фирмата Х притежава 20 аптеки, лицензите за които са на 20 различни фармацевти, които като юридически лица нямат връзка с голямата фирма и законът не е нарушен.

Според Съюза на фармацевтите обаче новият закон ще легализира веригите аптеки и монопола. Това пък ще убие малките на пазара, тъй като те няма да издържат на евентуален дъмпинг и отстъпките на големите. Председателят на съюза проф. Евгени Минков дори заплаши със стачки пред МЗ.

"С новия закон реалният собственик, а не фиктивно лице, ще си носи отговорността за аптеката и ще си плаща данъците. Просто този бизнес ще се извади на светло", аргументира промяната зам. здравният министър. "Затова и управителният съвет на здравната каса реши да промени досегашната практика аптеките да се отчитат към НЗОК с данъчни фактури. Оттук нататък ще искаме те да се отчитат с фискални бонове, което позволява да се види реалната стойност, на която се продава лекарството и да се легализира оборотът на аптеката", припомня Райнов, който е и шеф на управата на касата.



Според него няма нищо лошо във веригите



"Когато в България дойдоха големите хипермаркети, всички решиха, че малките квартални магазини ще фалират. Напротив - 6 г. по-късно пазарът не е сринат и има място за всички. Но всичко се легализира, защото при големите хипермаркети се работи само с данъчна фактура и касов бон, а това доведе и до понижаване на цените", казва Райнов. Факт е, че веригите съществуват от години, но досега не се е чуло и за една фалирала аптека, напротив - разкриват се все повече. Нещо повече - България е на челни места в Европа по брой аптеки на глава от населението - явно и цените, и оборотът у нас са добри.

Досегашната практика обаче явно е била удобна на всички, особено след като и бунтовният съюз на фармацевтите лично участва в съвета по фармация, който издава лицензите за аптеки. Механизъм, несъобразен с пазарната логика, създава условия, ако не за корупция, то поне за сива икономика. И най-облагодетелстван е този, който пише правилата - държавата в лицето на законотворците и администрацията.

При лекарствата държавата и нейните институции обаче имат и друга функция - на крупен купувач с обществени пари. Което също може да ги превърне в мощен генератор на корупция.

Наскоро здравната каса реши да работи само с търговци, които ползват само половината от разрешената им по закон надценка. Касата се аргументира, че така ще разполага с 1 млн. лв. месечно повече за лекарства. Големите търговци одобриха идеята. Малките обаче смятат, че решението на касата ги обрича. Очевидно е, че от подобен ход печелят големите търговци, които могат да си позволят по-малки надценки, но да печелят от оборота, осигурен от НЗОК.

М.г. касата задължи и аптеките да й дават отстъпки. Фармацевтите осъдиха касата в Комисията за защита на конкуренцията, тъй като монополист налага нелоялни условия, в момента НЗОК обжалва решението на КЗК във Върховния административен съд. Въпреки това нито една аптека не се отказа от договор с НЗОК, дори техният брой се увеличи. Аптеките имат право - не може след като държавата е определила пределно допустимите надценки, касата допълнително да администрира и налага други.

Дали заради подобни изисквания или по чисто пазарна логика окрупняването на търговците на едро също е факт - за една година броят на дистрибуторите е намалял почти двойно.

"Решението на НЗОК е в полза на пациентите. Задаваме равни условия за всички. Малките търговци например имат по-ниски разходи, така че също могат да си позволят по-ниски надценки. Навсякъде по света, където се работи с обществени пари държавата регулира цените", отговаря шефът на УС на касата Емил Райнов. Според него сливанията са част от пазарната логика - те се наблюдават в световен мащаб с цел оптимизиране на разходите.

"В никакъв случай държавата не стимулира окрупняване или раздробяване. Лекарствата са регулиран пазар, т.е. държавата и касата не администрират, а регулират цените, за да могат гражданите да си позволят по-качествени лекарства на по-ниска цена. Основната ни цел не е интересът на фирмите, а интересът на гражданите, дори и с цената на конфликти с част от бизнеса", казва зам.-министър Райнов.



Окрупняването на пазара е факт,



макар и с поизкривена история. То обаче действително може да бъде в интерес на пациентите. Факт е, че веригите аптеки предлагат лекарства с отстъпки или на по-ниски цени. Естествено е те да могат да осигурят по-добро качество и по-бързи доставки, особено когато са свързани и с търговец. Доста хора смятат, че търговците на едро са ненужна част от лекарствения пазар и производителите биха могли сами да дистрибутират лекарствата си, което ще намали цената им. Търговците обаче така или иначе съществуват, но ако те са свързани с производител, отстъпката е по-голяма, а крайната цена - по-ниска.

Монополът обаче може да доведе до точно обратното - високи цени и липса на качество. И именно тук е ролята на държавата, която да си свърши съвестно работата на регулатор.

"В новия закон ще бъде разрешен паралелният внос - когато България влезе в ЕС, никой няма да може да диктува цените регионално, защото винаги ще се намери чуждестранен търговец, който ще направи паралелен внос с по-ниски цени и така ще се избегне монополът в уродливия му вид", обещава Емил Райнов.

И сега държавата регулира цените на лекарствата, но въпреки това се твърди, че цените у нас са по-високи от тези в Европа. " В новия закон се предвижда цените, плащани от обществените фондове, да се сравняват с тези в европейските страни, така че да не се получават подобни разлики", уверява зам. здравният министър.

Освен това ще има единна реимбурсно-позитивна листа. В нея освен лекарствата ще влязат и медицинските изделия, които ще плащат здравната каса, МЗ и държавните болници. В списъка те ще присъстват с цените, на които могат да ги купуват институциите. Точно тези цени ще се сравняват със стойностите в Европа. Така например болниците ще бъдат принудени да купуват на ниски цени, а не както сега - на пределните. Фирмите също ще имат интерес да предлагат ниски цени, за да могат да влязат в списъка и съответно - да имат по-висок оборот.

Звучи обещаващо. Особено ако новият закон не остави и така любимите на всички вратички.