Може ли човек хем да е много добър футболист, хем блестящ политически оратор? Да раздава автографи като филмова звезда, а в същото време да е кмет на София и да прави всичко това във Варна? Може. Ако е Бойко Борисов.

За няколко часа в морската столица в неделя вечерта Бойко Борисов порита топка в благотворителен мач, наля основите на структурата на ГЕРБ, слезе "сред народа" чрез кратка, но съдържателна дискусия, порадва се на богата музикално-артистична програма на местната художествено-творческа интелигенция и си замина по живо по здраво към София, напоил с очакване последователите си за "идването на реформаторите".



Къде да паркира генералът



Началото, както си му е редът, е повече от трепетно. Пред Двореца на културата и спорта, където трябва да се състоят паметните събития, Бойко го няма, но там са част от активистите на местната организация на ГЕРБ. Има обаче малък проблем - денят е почивен, дворецът е пълен с пазаруващи хора и досущ като в София се появява проблем с паркирането. Няма място за колите на генерала. Полицията, вместо да улесни достъпа на бившия си началник, сякаш му прави сечено - една кола със синя лампа е спряла напреки. След кратка суматоха, намеса на охраната и изрази като "спрели са като араби насред пустиня" пътят е разчистен.

Бойко пристига с три черни лимузини, в които са още зам.-кметът на София Цветан Цветанов, депутатът от НДСВ д-р Лъчезар Иванов и бизнесменът Красимир Велчев. Самата лидерка на ГЕРБ Душана Здравкова е варненка и затова е най-ориентирана в обстановката - появява се точно навреме, за да разцелува първа генерала. Въпреки неделния ден на работа е дошъл и шефът на двореца Симеон Варчев. Той ръкостиска радушно Борисов така, както е ръкостискал Стоянов и Първанов по-преди.



Журналисти ли?



Първата проява от Борисовата вечер във Варна е мач с цел набиране на средства за изграждане на наркокомуна. В тима на Бойко трябва да ритат Трифон Иванов и бивши наркозависими, от другата страна - журналисти от местните медии. Оказва се обаче, че представителите на четвъртата власт са кът. Направо ги няма. Местната футболна легенда от близкото минало, а сега коментатор Стефан Янев, който според церемонията трябваше "да изведе отбора с капитанската лента", така и не се съблече. За сметка на това членът на УС на ГЕРБ Красимир Велчев влезе в ролята на масажист и раздвижи кръвта по раменете на Борисов. Велчев е чевръст, но генералът не охка - търпи геройски и се съсредоточава за началото на мача. След малко Трифон и Бойко (с №13) направо разпиляват съперника, чието вълнение не е толкова от мача, колкото от страха да не ги разконспирират, че са журналисти едва от няколко минути.

Няколко петички на Трифон Иванов, два-три топовни шута на генерала и ... в крайна сметка 2:1 за звездния отбор. Повратният момент в мача заслужава по-специално внимание: Борисов получава топката непокрит по лявото крило, спира я с гърди, стрелва се към вратата и с мощен шут с десния крак за малко не пробива мрежата. "Бойййкооо Борииисов" се носи от трибуните. Фаталният победител вдига победоносно ръка.

В съблекалните генералът не почива, а весели компанията с виц: Попитал един полицай началника си за кога да насрочи следващото събрание. "За вторник", казал висшестоящият. "Ама как да го запиша - с в или ф", попитал първият. "Абе, пиши го в сряда", заръчал началникът.

Самият Борисов обаче не прави правописни грешки и след мача раздава автографи върху картичка с неговия лик, отпечатана специално за варненската среща. Най-много му се радват невръстни балерини от местен самодеен състав, които преди това в чест на ГЕРБ са носели знамето на ЕС под звуците на химна на Европа. "Бате Бойко, Бате Бойко", подскачат момиченцата. "Трябва да се кандидатирам за президент, след като пораснете, за да гласувате за мен", радва се и генералът.



В морето от народна любов



Следва "дебат по проблемите на младите хора". Но морето на народната любов не е до колене и Борисов бързо го разбира. Върла симпатизантка, която на други партийни мероприятия щяха да я нарекат "червена бабичка", настойчиво моли генерала да й даде телефона си. Даже го преследва. "Няма да ти го дам", отсича генералът, слаломирайки между хората. Виж, в политическите си анализи, Борисов е значително по-щедър. "Важното е какво ще правим в ЕС. С тая нереформирана съдебна система сме заникъде. Трябва да има предсрочни избори и реформатори да влязат в парламента", реди генералът, а залата му отвръща с аплодисменти.

Кой знае защо, сбирката във Варна не е масово оповестена, за нея няма нито плакати, нито брошури, както в другите градове при учредяването на ГЕРБ. Със специални покани са известени само отбрани хора. Става ясно, че това са активисти от близките градове. Но има и специални гости - бивши земеделци, настоящи радикали и нововремци, разочаровани атакисти и жорж-ганчевисти... Залата, където се провежда дебатът, е тясна да побере всичките 100-150 души. Но организаторите са се погрижили нищо да не остане тайна и високоговорители трасират съжденията на Борисов до всички в двореца. Даже и до домакините, които пазаруват от базара "Произведено в България".

На моменти Бойко повишава патоса: "Някои си мислят, че след като са координатори на ГЕРБ, имат някакви права. Нямат - носят само отговорности и задължения!". Генералната мисъл лети над блоковете на АЕЦ "Козлодуй", които "сега ще се затворят, а после ще бъдат пуснати от частни компании", пикира над "старите комунистически фамилии, които са се върнали на първите редове" и завършва с почти Апостолското: "Ако исках за себе си да направя нещо добро, щях да се кандидатирам за президент. Но щом доброто ще е за държавата, трябват повече усилия."

Залата тържествува и напира да задава въпроси. Но Душана Здравкова като домакин се мъчи всичко да мине стегнато и по същество. Следват подписване на меморандуми за сътрудничество с корабния бранш и с община Варна за борбата срещу дрогата. Ненадейно, малко извън протокола, става гражданин и пита: "Не искаме ли да променим всичко, за да не променим на практика нищо?". Кратко мълчание. "Вероятно има истина в това съждение. Но ние не сме секта, за да правим нещо за себе си. Ако хората не ме харесват, ще кажа: "Уморих се", и ще сляза от сцената", излиза от ситуацията Борисов. Вече няма мълчание, множеството отвръща с аплодисменти.



Крепка наздравица



Дискусията свършва, идва ред на по-тънката част. В съседната зала е стъкмена маса с шампанско и дребни сладки. Борисов се оттегля последен към нея, защото тълпата го е обградила за автографи. Докато той се снима за спомен с феновете, Красимир Велчев обяснява на местни бизнесмени как "жадува да разговаря с хора, желаещи промяна". Душана Здравкова пък ратува за млади хора с европейско мислене. Трифон Иванов е по-практичен - набляга на фъстъците. Местният лидер на ГЕРБ Павел Димитров вдига наздравица, но в суматохата генералът е изчезнал и няма кой да се чукне с шампанското. "Тук съм бе, тук. Наздраве!", провиква се от единия край Борисов.

После местните го вбесяват. Искат да направят благотворителен търг с топката от мача и култовата фланелка с №13. Борисов се противи, защото щяло да е грозно. Търгът обаче се състоя. Мъж на около четиридесетте, който преди това е ритал в отбора на генерала от квотата на "бившите наркозависими", вади 200 долара за фланелката. Мнимите журналисти от противниковия отбор се успокояват - май и "бившите наркозависими" не са истински. Само генералът е такъв.

Така с много физическа култура и спорт, ведър поглед върху политическите бъднини и много генералска омая измина една необикновена вечер във Варна. Днес във Варна, скоро и в други градове.