Капитан Иван Милов е роден в Пловдив на 17 юли 1972 г. Завършил е езикова гимназия в Пловдив и Висшето военновъздушното училище в Горна Митрополия през 1997 г. Оглави професионалната организация на армията - легия "Г.С.Раковски" през 2001 г. На 11 май беше избран за член на борда на ЕВРОМИЛ - европейската организация на военните сдружения. Женен, с две деца.



- Капитан Милов, на гергьовския парад президентът Първанов призова да се ускори модернизацията и професионализацията в армията, както и да се повиши жизненият статус на военните. Толкова ли зле живее и работи кадровият военен в България?

- Изявлението, което направи президентът на 6 май, е в унисон с предприетата политика на Министерство на отбраната за повишаване на жизнения стандарт на кадровите военнослужещи. Говорим като цяло. Вече не можем да делим офицери, сержанти и кадрови войници. С професионализацията на българската армия ангажиментите на министерството е насочено към всички военнослужещи. В този контекст е напълно нормално президентът да приветства една инициатива за повишаване на жизнения статус на българския военен. Ако бъдем конкретни и честни, то статусът на кадровия военен в момента като цяло е доста нисък. Поради ред причини. Първата, разбира се, е тежкото финансово положение на българската икономика. За армията има два пътя за развитие. Единият е професионализация и модернизация, а вторият - социалните мерки. Реформата на въоръжените сили не означава само модернизация, само съкращения, а и придобиване на нови социални права на кадровите военнослужещи. Най-малкото трябва да се изпълняват подписаните от тях договори. Във всеки един договор, които е подписан между кадровия военен и Министерството на отбраната, е записано, че МО е задължено да осигури жилище и възможност за развитие на техните съпруги. Това засега не се реализира поради редица причини.

- Това означава ли, че всеки един военен без жилище може да съди министерството?

- Теоретично - да. Тъй като МО няма достатъчен жилищен капацитет, за да изпълнява тази част от договора, е намерен един механизъм. Сега всеки един военнослужещ получава средства, с които да компенсира свободния наем. Тези средства, естествено, са твърде недостатъчни. От една страна, искането за увеличаване на тези средства би могло да намери добра почва за реализация, но според нас това е безсмислено. Вземаме тези пари и ги даваме на хората, които са ни дали жилището под наем. Това означава, че този проблем не се решава, а се задълбочава. Когато след 10, 15 или 20 години, когато военнослужещият напусне, какво ще има насреща? Едно голямо нищо. Така той остава на улицата без жилище. Тази политика трябва да бъде променена, тъй като тези пари изтичат. Те трябва да бъдат използвани за построяване на нови жилища.

Като цяло трябва да се даде възможност армията да стане атрактивна за хората, които са в нея, и за тези, които тепърва ще влязат в редовете й.

- Освен жилищата какви други атракции трябва да използва армията, за да привлича бойци? Може би 1000 лв. заплата за редника?

- 1000 лв. заплата няма да реши проблема на този етап. Това е следствие. Нека не слагаме отново каруцата пред коня. За да стане професията атрактивна, то тя първо трябва да има развитие и бъдеще. На второ място трябва да има яснота по какъв начин и как човекът, влязъл в армията, ще се развива. Точно и ясно трябва да бъде записано. На трето място слагаме адекватното заплащане. На четвърто място е социалният пакет мерки, който обслужва не само военнослужещия, но и членовете на неговото семейство. Кадровият военен е гражданин в униформа. Не може семейството да се разглежда отделно от военния. Военнослужещият и неговото семейство трябва да са мотивирани той да остане на служба в армията. Затова примерът със заплатата не е най-добър. Заплата от 1000 лв. може да му стига, докато се ожени, а после? Тя е само част от условията, които са необходими за мотивиране.

- Защо президентът иска да се приключи по-бързо с професионализацията? Наборните бойци пречат ли за развитието на армията?

- Наборниците не могат да пречат по никакъв случай - дори помагат. Изявлението на президента като върховен главнокомандващ на армията е много добро, но то е изявление на политик. Нека да разграничим нещата. В момента в армията тече план, според който до края на 2009 г. тя трябва да се професионализира. Ускоряването на процеса би довело до създаването на вакуум. Ще се отнемат наборни войници от сферите, в които те служат. Няма да има ресурсна и финансова възможност веднага на тяхно място да постъпят кадрови войници. Пък и не е необходимо да се лъжем - на този етап професията на кадровия войник не е атрактивна. Тя първо трябва да стане по-привлекателна. Затова ние предлагаме яснота на развитието, адекватно заплащане и пакет от социални мерки. Страхът от бъдещето в армията трябва да бъде изкоренен.

- До каква степен връзките определят израстването във военната йерархия?

- И да, и не. Въпреки че по-голяма част от отговора ми е - да. И това се обуславя от начина, по който се атестират кадровите военнослужещи. Този начин е субективен. Той позволява адмирирането или спирането на един човек. Дава възможност на определени хора, които вземат определени рангове, да оценяват хората не по това как си вършат работата, а дали изказват открито мнението си. Това дава възможност на командирите на местно ниво да спекулират. Получихме уверението от МО, че този субективизъм е намален и ще бъде намаляван. Все още, дори и по време на последното разместване през март, се видя, че този механизъм работи. Най-слабият пример е: "Ако много говориш, ще ти напиша слаба атестация". Не е възможно вече четвърта година армията да се управлява със страх. Страхът не може да е фактор. Страхът за това, дали ще останеш на работа, ти блокира всички възможни пътища за професионално развитие. Както и блокира възможността ти да изкажеш своето професионално мнение. Тук не става въпрос изобщо за разрушаване на субординацията в армията. Напротив. Но тук ние трябва да научим политиците, ръководството на армията и обществото, че военният е гражданин в униформа. Той има собствено мнение, което трябва да може да изразява в дадена ситуация. Разбира се, че заповедта на командира се изпълнява безпрекословно, но когато става въпрос за социалните мерки и социалния статус на военния, то той трябва да каже своето становище. Не може да се смята, че военните са една сива маса от хора, които изпълняват всичко. Те са хора, които имат семейства и искат да знаят какво става с тяхното бъдеще. Военният трябва да се занимава със своята професионална квалификация, а не как да остане на работа.

- Политиците доста спориха около подписването на споразумението за разполагането на американски бази в България. Какво е професионалното становище на военните. Ще имате ли полза от този тип съоръжения?

- За българския военнослужещ всички тези политически дебати не са от значение. Той е свикнал стриктно да изпълнява решенията, които му се възлагат от политиците. Сега в задълженията на българските военни се включва и тясно партньорство с колегите ни от НАТО, не само от САЩ. От чисто професионална гледна точка възможността за работа с колеги от алианса означава, че това е най-краткият път българските военни да започнат да работят като тях. Това е възможност бойците от тези бази да разберат и видят как работят колегите им. Това е опит, който никъде другаде не може да се види. На хартия е едно, но в реални условия е друго. Затова и подобен род политически дискусии изобщо не засяга българския военнослужещ. Той иска да работи еднакво добре и с американския, и с френския, и с испанския си колега - с всякакви нации.

- А защо не изказахте мнението си по време на тези дебати?

- В нормални условия това щеше да бъде нормално. Но в ненормални условия всяко едно изказване в една или друга посока щеше да се политизира. Именно това накара и част от генералитета да бъде максимално предпазлив, за да не бъде обвинен в едната или в другата крайност. За пореден път в България нещата промениха своето място. Трябваше първо да се даде на военните специалисти да свършат работата. А не политиците да вземат решение, което след това да се пригажда и вае от военното. Независимо че ние сме професионална военна организация, не сме крили подкрепата си за инициативата на правителството за разполагането на съвместни българо-американски съоръжения на наша територия.