В зората на демокрацията, след дългия период на тоталитаризъм и забрана на свободното сдружаване, лавината от партии у нас се приемаше като нещо нормално. Постепенно обаче създаването на политически организации се превърна в добър параван за ползване на държавни облаги. Избирателите намразиха избраните, а въпросът за редуцирането на формациите и изчистването на фантомите сред тях се превърна в един от най-важните за родната ни политика.

Новият закон за политическите партии, който влезе в сила от 1 април 2005 г., вече даде добри резултати. Приетите в него строги изисквания за отчет на финансовата дейност на партиите доведоха дотам, че 294 от регистрираните 357 партии няма да участват в избори до 2009 г. Най-малко. Тези партии не спазиха срока за подаване на отчети, който изтече на 31 март т. г., и няма да получат от Сметната палата необходимото им удостоверение за участие в избори. Така те се лишиха от изява на предстоящите президентски и местни вотове. От друга страна, по закон Софийският градски съд е длъжен да разпусне партия, която не е участвала в избори в продължение на 5 години.



Достъпът до избори



на партии бе ограничен и с Избирателния закон, който въведе изборен депозит. За партиите той бе 20 000 лв., а за коалициите 40 000 лв. Парите се връщат само на тези, които вземат 1% от гласовете, останалите отиват във фонда за лечение на деца в чужбина.

Така през миналата година на вота се явиха само 22 партии, докато през 2001 г. те бяха 62. Любопитно е, че някои от 22-те партии като Движение "Напред България" например сега са сред онези 294, които ще видят избори най-рано след три години.

Лишаването на партиите от участие в избори безспорно е благоприятна новина за избирателите. Така на тях не им се налага да се лутат в купища бюлетини или пък да се взират дълго в интегрална бюлетина с размери на чаршаф. Отрязването на партиите за вота обаче не решава всички проблеми, тъй като те така или иначе продължават да паразитират в обществото. А и дори 63 партии, колкото останаха след ситото на Сметната палата, също са много за малка България.

Така въпросът какво да се направи, за



да останат само наистина действащите партии,



продължава да е актуален. Новоприетият закон все още не е изпълнил изцяло своето предназначение. Според преходните му разпоредби до 30 юни 2006 г. партиите, които са регистрирани чрез повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, регистрирана преди тях, както и чрез прибавянето на думи, букви, цифри, числа или други знаци, трябва да се пререгистрират с друго име. При неспазване на срока за пререгистрация политическата партия се прекратява от съда по искане на прокурор. Сред 63-те партии, които са представили отчети пред Сметната палата, има 2 БЗНС-та и един земеделски съюз, който не е български и народен. Присъстват също така 3 комунистически партии, 5 партии, в названието на които има думи, производни на социалдемокрация, едно ДПС и едно НДПС... Очевидно е, че след два месеца тези 63 ще намалеят още.

Макар това да не е на дневен ред в момента, сред управляващото мнозинство циркулират различни идеи за промяна на закона, в посока редуциране на партиите до истинския им брой. Законът за политическите партии трябва често да се променя, за да отчита динамиката на политическия живот - това смята депутатът от Коалиция за България Бойко Радоев, който бе един от вдъхновителите на настоящия ЗПП. Според него регистрацията на една партия не трябва да се възприема като нотариален акт, който да важи вечно. Според Радоев партия, която не успее в два поредни вота да спечели определен процент от гласовете, трябва да подлежи на пререгистрация. Същото би трябвало да важи и за партия, която не се яви два поредни пъти на избори, смята той.

В демокрацията има



два начина за участие в политическия живот -



да гласуваш и да гласуват за теб и ако не гласуват за теб, очевидно спадаш само към първата група. Това коментира зам.-шефът на ПГ на НДСВ Борислав Ралчев. Според него правилата за участие на дадена партия в политическия живот също трябва да се прецизират и тя да се заличава, в случай че не ги изпълнява. "63 партии са много за България, реално действащите формации са около 15", смята Ралчев.

В управляващото мнозинство имат идеи и за това как да се осветлят нерегламентираните доходи на партиите. От Сметната палата признаха, че те няма как да контролират тези пари, защото техните права се простират само до онези приходи, които политиците ни декларират. "Трябва да се разреши на партиите да имат ограничена търговска дейност", смята Радоев. Според него политическите формации трябва да могат да управляват чрез търговски дружества своите офиси, дейностите по издаване на печатни материали, сувенири и т.н. Всичко това ще може да се контролира и когато се установи, че една партия харчи повече от това, което е придобила от позволената й по закон търговска дейност, на нея ще й се налагат санкции. "В момента нещата са много мътни", признава Радоев. Партиите, наемали клубове с нисък наем и след това ги преотдавали на бизнесмени при неясни цени и условия. Известни истини.

В НДСВ обаче са скептични към тази идея. "Съмнявам се, че бихме могли да улучим точната мярка, до която да позволим развиването на търговска дейност", обясни Ралчев. Той припомни, че по презумпция в нашето общество за всичко са виновни парламентът и партиите и всяка подобна идея вероятно ще се посрещне на нож. "Едва ли някой ще успее да изготви точна финансова схема, която да е обществено приемлива", смята Ралчев.

В ДПС пък има цяла работна група, която пише закон за лобизма, който може да се превърне и в



закон за финансирането на политическите партии



От движението обясняват, че този закон ще е финал на отворения от Ахмед Доган дебат за обръча от фирми около партиите. Според председателя на работната група Камен Костадинов законът би трябвало да е готов до края на този месец.

Депутати от дясната опозиция са на мнение, че настоящите текстове в закона вършат добра работа и не трябва да се пипат съществено, защото позволяват партиите да намаляват по естествен път. "Нормално е на местните избори да се появяват нови граждански сдружения в определени градове, тази активност е полезна", коментира Светослав Малинов от ДСБ. Според него обаче за тези новосъздадени формации трябва да има железни правила за отчетност и прозрачност и да се налагат санкции, в случай че те не се спазват. Малинов смята, че проблемът с отдаването под наем на офиси на партии, които са незначителни, би могъл да се реши изцяло от месните власти.

Да се унищожат партиите фантоми, без да се нарушава конституционният принцип за политически плурализъм безспорно е деликатен въпрос. Факт е обаче, е партиите у нас продължават да са прекалено много. И едва ли е практично при тяхното редуциране да се разчита само на естествения подбор.