Моля компетентните власти да подадат заявка за вписване на България в Книгата на рекордите "Гинес". В две категории - за най-дълго продължаваща драма и за постановка с най-голям брой актьори. Месеци всичките седем и половина милиона участници зорлем играем в пиесата "В очакване на датата", раздвоени в главоблъсканицата: ще ни дадат ли дата, или ще ни отложат. Актьорстваме в един семпло, но умело



режисиран театър на напрежението,



в един "съспенс" (друго си е то културната дума). Според речника suspense значи едновременно напрегнатост, безпокойство, неизвестност, несигурност, очакване. Според Уикипедия-та това е чувството на несигурност и интерес за изхода от действия, които публиката следи в драматичната творба; комбинация от надигаща се опасност и лъч надежда. Съспенсът имал три възможни развръзки: ако опасното се случи, публиката ще е опечалена; ако надеждата се сбъдне, зрителите ще почувстват първо радост, после удовлетворение; ако пък изчезне надеждата, те ще изпаднат в отчаяние. Развръзката е насрочена за 16 май, вторник, в 16 часа западноевропейско време. На следващия ден режисьорите на спектакъла ще събират овации първо в Букурещ, после и в София. За най-нетърпеливите главният постановчик и председател на Еврокомисията вече подсказа



решението на загадката.



Имало три възможности за еврочленството на България:

(а) на 1 януари 2007 без ограничения,

(б) пак на 1 януари 2007, но с условия и ограничения, и

(в) бог знае кога.

Единствено реалният от трите отговора е златната среда: "б". Голямата тесла (в), която размахваха миналата седмица неколцина словоохотливи германци, всъщност е невъзможна. Това означава всички правителства единодушно да ни отхвърлят. Не от прекомерно българолюбие, а в собствен интерес, поне шест страни имат сериозни основания да гласуват в наша полза. Чистият вариант (а) също отпада. Иначе какъв бе смисълът от разиграването на скеча "Изоставаща България", ако не да мотивира компромиса: хем антибалканските страсти заситени, хем поредното (последното?) разширение на съюза - успешно завършено. Хем



приемането под условие



на България ще създаде новия модел на условно членство, който в Европа има колкото поддръжници, толкова и противници. Впрочем още преди да ескалира трепетният съспенс, на 20 март на това място в "Сега" прогнозирахме тъкмо такава развръзка: България без съмнение ще е член на Европейския съюз още от догодина. Но ще ни бъдат наложени пореден набор условия. Тях няма да ги чуем във вторник, те ще се уточняват до октомври. И не ровете из купа хартия: тези условия ги няма в присъединителния договор, там са само досегашните. И както винаги при прагматичните господа европейци, ако нещо не е ясно, то



става дума за пари



Прецизна интерпретация на условията за членство ще правим, когато станат факт. Но финансовият контекст на негативните оценки по български адрес е ясен отсега. Нямам предвид заплахите за "отрязване на достъпа до еврофондовете", те са блъф. Такова "отрязване" на страна членка от общия бюджет е хем трудно осъществимо, хем опасно за целия Евросъюз, защото означава комисията в Брюксел да получи нови права на преценка, перспективно опасни за всички членуващи страни. Естествено че обетованите за България евромилиарди ще бъдат орязани на първо време поне наполовина - техники за отлагане, ограничаване и спиране на финансирането от евробюджета дал бог бол по всяка отделна програма. Причини ще се намерят.

Към България през последния месец се отправят далеч по-сериозни нови финансови претенции, надхвърлящи рамките на бюджетирането. Целта на натиска е



преразпределение на контрола



над централизираните финансови ресурси - както местни (бюджетът и фискалният резерв), така и европейски, и над някои от перспективните, но доминирани все още от местен капитал отрасли. Политическите притчи разказват за корупция, а във финансов план това значи: вие сте корумпирани, затова не бива да управлявате нито нашите, нито дори вашите собствени пари, затова ще ви контролираме и ние ще ви казваме как, кому и за какво да плащате. Фактът, че основен политически акцент се поставя върху "прането на пари" на финансов език означава, че се иска ревизия на собствеността и капиталите. Резюмирайки лавината известни ми писания (тайни и не до там) на чужди автори по тази тематика, мога да ви съобщя за какво точно иде реч. Бодат в очите местните инвестиции най-вече в хазарта, в туризма и някои мащабни местни инвеститори в енергетиката и комуналните дейности. Понеже добрите печалби в тези отрасли мамят, вложените в тях местни пари сега ще се проверяват да не са прани. Заподозрените ще се съдят, осъдените ще се експроприират. Подплашените ще се свият. Хищните ще избият хитрите. Умните ще продадат още преди да ги погнат. А освободените пазарни ниши ще се заемат от чисти и спретнати нови инвеститори, дето идат.