На финала по трасето между първия и втория мониторингов доклад България пристига изтощена от напрежение. Правителството и парламентът настояват да бъдат отчетени усилията им. Но сигналите от Брюксел пораждат притеснение, че евроарбитрите отмерват незначително отлепяне от стартовата позиция. Създава се впечатление, че страната е отличена в дисциплината "бягане на място".

Преди доклада на Еврокомисията на 25 октомври 2005 г. прогнозите бяха за "остра критика". Сега се чуват предупреждения за "много остра критика" на 16 май 2006 г. Някои от експертите, които следяха отблизо състезанието по часовник, показаха нервност още докато пишеха черновата на втория мониторингов доклад. Изпуснаха си нервите и някои от българските им събеседници, докато ги убеждаваха, че вършат много работа за изпълнение на европейските препоръки.

Погледнато чисто формално, няма нищо нередно тонът във втория доклад да бъде по-твърд, отколкото в първия. Сега вниманието е фокусирано много повече върху областите, по които имаше забележки, и не се налага да се прави подробен преглед на постиженията. Дебатът в Страсбург утре ще се завърти главно около "червените кутии", които съдържат най-острите критики. Ще бъде направен преглед и на състоянието на "жълтите кутии", в които част от съдържанието червенееше.

През октомври



критичните зони (глави) бяха пет



По Глава 3 - "Свобода на предоставяне на услуги" - Комисията на ЕС недоволстваше, че имаме много нисък процент (40%) на автомобили със застраховка "Гражданска отговорност". Правителството уверяваше, че реалният дял на застрахованите е поне 60%, защото не бива да се броят регистрираните, но спрени от движение стари превозни средства. Все пак то си взе бележка и погна собствениците на автомобили да ги пререгистрират в съкратен срок, като по този начин се надяваше: първо, да извади от регистрация прогнилите таратайки и, второ, да накара собствениците на коли в движение да ги застраховат, преди да виснат на опашка за нови табели. Процентът обаче не скочи драматично.

Глава 5 - "Фирмено право" - попадна в червената зона заради недостатъчната защита на правата на интелектуална и на индустриална собственост. Ставаше дума за производство и търговия с пиратски и фалшифицирани стоки, както и за интелектуално пиратство при разпространението на филми, музика и компютърни програми. Тук властта виждаше решение на проблема преди всичко чрез приемането на по-строги закони, а Брюксел настояваше не само за приемането им, но и за тяхното прилагане. Напоследък бяха атакувани сайтове и младежи, които ги зареждат с безплатни филми и музика, но представлението само раздразни тийнейджърите и не направи силно впечатление в Брюксел.



Тежки проблеми бяха забелязани



по Глава 7 - "Селско стопанство". Първата тревога идваше от мудните действия на властта по създаването на единна разплащателна агенция. Нямаше яснота каква схема ще възприеме България за преките плащания на селяните от аграрния фонд на ЕС. Правителството се отнесе хладнокръвно към тази забележка, защото имаше готово решение: да изгради разплащателната агенция върху основата на сегашната агенция САПАРД (държавния фонд "Земеделие"), занимаваща се с управление на средствата от предприсъединителния аграрен фонд. Втората група проблеми по тази глава бяха свързани с ветеринарния контрол и безопасността на храните. Ставаше дума да се защити сигурността на вътрешния пазар не само на България, но и на ЕС, който би станал единен след присъединяването ни. Според последни данни на Българската стопанска камара безалкохолната и бирената промишленост били напълно готови. При месопреработвателната промишленост процентът на годност по европейските стандарти бил около 60, при млекопреработвателната - около 30. Най-лошо било положението на консервната промишленост - 15 процента. Очерта се скорошно затваряне на предприятия. Властта не даде вид, че се разстройва от такава жертва, която би станала главно за сметка на бъдещите безработни.

Сравнително безопасни изглеждаха забележките по Глава 21 - "Регионална политика". Те изискваха да се подсили административният капацитет, за да може да се усвояват средствата за регионално развитие. Тъй като няма власт, която да се дърпа от раздуване на администрацията, правителството с охота даде вид, че започва да привлича и да обучава нови кадри. Тяхната главна задача ще бъде да пишат смислени проекти, които да кандидатстват за финансиране от европейския фонд за развитие на изоставащите региони.



Съдържанието на "червената кутия" по Глава 24



- "Правосъдие и вътрешен ред" - обаче тежеше много повече от съдържанието на всички останали взети заедно. Изобилните забележки можеха да се сведат до два проблема - борбата с корупцията по високите етажи на властта и борбата с организираната престъпност. Те обхващаха в някаква степен и другите проблемни области, защото повдигаха въпроса доколко България отговаря на трите критерия от Копенхаген (1993 г.), чието изпълнение е първото условие за кандидатстване в ЕС. Главният от тях е функционираща правова държава с върховенство на закона над всички. Вторият е функционираща пазарна икономика. Третият е конкурентоспособна икономика според изискванията на ЕС.

Поставянето в един кюп на едрата корупция и на организираната престъпност беше знак, че



Еврокомисията разглежда България като поразена от мафия



по класическата формула за срастване на власт с организирана престъпност. Това автоматично показваше липса на върховенство на закона, т. е. недосегаемост на големите престъпници. Означаваше също функциониране на икономиката по мафиотски, а не по пазарни правила, защото предполагаше силово разпределение на цели отрасли в нарушение на втория критерий от Копенхаген. Оттук пък следваше погазване и на третия критерий, защото превръщаше конкуренцията в нелоялна.

Ако се проследи в обратен ред решаването на проблемите, посочени в "червените кутии", ще се види, че по Глава 24 има напредък само на хартия. Приет и задействан е нов Наказателно-процесуален кодекс, нов Закон за МВР, приключва работата над нов Административно-процесуален кодекс и се готви нов Гражданско-процесуален кодекс. Обсъжда се проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Променена е дори конституцията. След този здрав депутатски труд правителството мига безпомощно пред простичкия въпрос на евроекспертите: "Е, и?" Дори и най-големите доброжелатели на България (като докладчика в Европарламента Джефри ван Орден) смятат, че номерът няма да мине само с писане на закони, че трябват резултати. Посланието е кратко и ясно: искаме арести и съд над мафиотски босове и на корумпирани лица на високо равнище.

България обаче отговаря чрез мъглява статистика, с която се изкарва



по-праведна и от старите европейски демокрации,



защото според МВР нашата престъпност била по-ниска от средната в ЕС. По същия начин тя можеше да докаже, че средната температура на пациентите в нашите болници е по-ниска от средната в Европа. Властта се опита да имитира съдебно преследване на мафиотски босове (средна ръка), но не можа да се отчете дори с едно ефективно заседание на съда срещу братята Маргини.

Липсата на резултати в борбата с мафията се определя от евроекспертите като липса на воля за справяне с престъпността. Комисията на ЕС осезаемо прави разлика между Румъния и България и затова не атакува остро Букурещ по Глава 24. Румъния хвърля на жертвеника в Брюксел имена, които са познати в Европа (като на бившия си премиер Адриан Нъстасе), докато фантазията на българските власти стига само до имената на двамата братя, чието разобличаване пред Брюксел трябва да започне с обяснение кои са и какви са. При съпоставка между двете страни се получава следната картина: България получава три "червени картона" заради Глава 24, а Румъния - нито един. Въпреки това и тя е предупредена, че ще бъде наблюдавана дали започналите разследвания срещу корумпирани политици ще стигнат до осъдителни присъди.



Като светла пролука в мрачния текст



на втория ни мониторингов доклад може би ще свети изваждането на Глава 21 ("Регионална политика") от червената зона. Без нея "червените кутии" би трябвало да намалеят от 5 на 4. Старанието на нашите власти да се представят в добра светлина обаче е било "пет за четири", защото според европарламентарен източник "жълтата кутия" - "Финансов контрол" (Глава 28) - междувременно е почервеняла. Като е наблюдавал как България се бори с корупцията и престъпността, Брюксел се е усъмнил, че тя ще следи строго да не се крадат парите от европейските фондове. Ако предишният доклад е съзирал проблем в усвояването на еврофондове поради липса на административен капацитет (Глава 21), сега съзира риск от присвояване на европари (Глава 28) поради голям престъпен капацитет. Спешното разобличаване през последните дни на зам.-директор на фонд "Земеделие" заради злоупотреба с пари по програмата САПАРД е твърде закъсняло и твърде срамежливо.

По тази причина и Глава 7 ("Селскостопанска политика") си остава в червения сектор. Уверенията, че разплащателната агенция ще заработи още от 1 януари 2007 г., бяха приети одобрително от Брюксел, но "с едно на ум". Що се отнася до контрола над храните, България едва ли може да успокои някого, след като допусна внос и преработка за колбаси на 20-годишно ирландско говеждо, негодно дори за храна на животни. Затова два от шестте "червени картона" за България в новия доклад са заради Глава 7. Така се получава сумата от шест "червени картона", чрез които Комисията ни казва, че в засиления мониторинг няма шест-пет.