Дори един не особено прозорлив наблюдател ще забележи, че днешното българско общество е евтина илюстрация към идеята на Тофлър за шок от бъдещето. През последните 17 години върху българите се стовари пороен дъжд от промени - очаквани и неочаквани, обясними и необясними, най-често безсмислени и неприятни. Те определено надхвърлиха адаптивните възможности и на обществото като цяло, и на отделния човек. Първоначалният демократичен ентусиазъм премина в житейски стрес, в гнетящо чувство за несигурност и страх от утрешния ден. Неслучайно



всички проучвания ни поставят на първо място по песимизъм...



Реално следствие е засиленият обществен ирационализъм.

Ентусиазираната, но инфантилна атака срещу ценностите на социализЪма се превърна в разрушителна акция срещу всички социални и морални ценности и устои. Това състояние се отрази фатално на по-младото поколение, спрямо което изигра инструктивна, а не психотерапевтична роля. Нихилизмът и цинизмът се превърнаха в престижно поведение.

Никога разликата между двете поколения не е била по-голяма. Никога родителите не са знаели по-малко как да възпитават децата си. Да ги възпитават така, че да бъдат добри хора и съвестни граждани, би означавало да ги подготвят като сигурни жертви на нашето бандитско общество. Ако ги възпитават адекватно на обществените изисквания (да бъдат агресивни, алчни, нахални, двулични) - рискуват да станат първата им жертва при житейско експериментиране на тези иначе функционални "добродетели". В тази ситуация родителите могат да решат, че е най-добре да им купят някаква диплома (дал Господ нелегитимни вузове) и да ги пратят в чужбина с еднопосочен билет.

Характерно за българския всекидневен живот е не толкова, че няма правила, а че те са драстично преобърнати.



Това, което говори властта, не функционира.



За онова, което функционира, се говори в добрите новини по медиите. (Както знаем, добра новина е лошата новина.)...

Ако решиш да започнеш скромен бизнес, те рекетират местните чиновници. (В това отношение законите в България дават неограничени възможности.) Ако се замогнеш и разшириш дейността си, попадаш в полезрението и активността на мутрите. А ако се издигнеш още по-високо, щеш или не щеш, влизаш в "обръча от фирми", в орбитата на политическия рекет...

Характерно за българския всекидневен живот е, че нищо не е такова, каквото изглежда. Зад благопристойната фасада се крие съвсем друго съдържание...

Гледаш отвън - респектираща, загрижена за народа партия. Повдигаш юргана на лозунгите - оказва се авторитарна организация



за обогатяване на тесен кръг функционери



чрез пладнешки грабеж по всички възможни линии.

Гледаш отвън - най-законна форма. Надникваш по-внимателно - спешно създадено звено за усвояване на средства, отпуснати за благородни начинания (вкл. бедствия и аварии), интимно свързано с висш държавен чиновник (много, ама много безкористен!).

Гледаш отстрани - национално отговорна коалиция. Адски загрижена за националните интереси, за успешно интегриране в Европа. Вглеждаш се по-внимателно - бандитско съдружие за лично и партийно облагодетелстване (по формулата 8-5-3), за евро-чиновнически дивиденти чрез слугинско поведение.

Ето защо българският живот прилича на гигантско риалити шоу. Той е неавтентичен и фалшив - всички властови субекти преиграват и се правят на нещо друго, разчитайки да подведат зрителите.

Големият Брат гледа! Свободата е робство, а войната е мир!

Българският живот е царството на парадоксите. Влизаме в Европа, но правим американски бази (нищо, че ги наричаме другояче)... Гордеем се с културата си, но я затриваме все по-ефективно... Всички виждат, че назрява опасен българо-цигански конфликт, но вместо да се организират подходящи конференции за всестранно (културологично, социологично, правно, прагматично) разумно обсъждане на този сложен комплекс от проблеми, се говорят официални глупости, дежурни еврофрази за "десетилетие на ромското включване" и други подобни. (Нищо че така наречените "роми" са в България от 5-6 века и досега не са се включили.) При това за тях се говори, все едно че са едно-единно цяло, а не няколко различни групи с различни предразположения, навици и вероизповедания.

Че политиците ни страдат от Синдром на Придобита Интелектуална Недостатъчност - всички знаем. Ами да попитат по-знаещите - има достатъчно хора с неразмътено от научните титли съзнание.

За разлика от напразното чакане на Йонеско, в България Годо дойде. И подозрително прилича на стерилен еврочиновник.