Дали от животворното пролетно време или поради осезаемата близост до европейските пазари, но само за дни засвидетелствахме цели две значими обединения на бизнеса в България. А още няколко възможни консолидации вървят и предстоят. Както сливането на две от най-влиятелните организации на работодателите у нас, така и рождението на националния туристически борд показват, че лидерите в стопанския живот постепенно узряват за



нуждата от взаимодействие



Досега всеки, ха се замогне малко, си прави някаква организацийка за лично ползване. Един си има браншов съюз, друг - лично обединение на работодатели (той и приятели), трети пък цяла политическа партия за лично забавление и пилеене на време и пари. Като участник в не една подобна илюзия съм се убедил, че е без значение какви светли помисли и колко разумни идеи стоят зад поредната ужкимска формация на бизнеса. Ако тя не е представителна за съсловието, организаторите си остават само един кръжец, споделящ гласно разни мисли. Ползата от това не е по-голяма, отколкото да кажеш в ефир или да напишеш в пресата, каквото имаш да речеш. Затова умните и практични хора (а всеки, добутал собствените си финанси над средноевропейско ниво, притежава поне едното от тези качества) избягват да се забъркват с каквито и да е непредставителни за бизнеса организации. Лошото е, че



представителна няма ни една



от стотиците сбирщини, които се опитват да говорят от името на "бизнеса". Ако някому хрумне да учреди Съюз на кокошкарите с цел да бори птичия грип, само след дни ще се яви ново Обединение на птицевъдите, после отнякъде ще се отцепят недоволни и ще прогласят Федерация "Яйца и птици", за изборите други ще регистрират Национална партия "Перо". Като съберете всичките така организирани перушани, ще се окаже, че нямат и 10% от всичкия пернат добитък из българските кокошарници, т.е. дори в един глас да кукуригат, вместо да се кълват един друг, те пак ще са непредставителни за птицевъдното съсловие. Дори най-многолюдните организации на работодателите, заели място в съвета за тристранно сътрудничество, и те (вкупом взети) са съмнително представителни за деловите среди в страната. Ако чакаме собствениците и управителите на фирми сами да стигнат до национално обединение, няма да доживеем да видим



действителен форум на бизнеса



А докато го няма, трудно ще се стигне до единомислие дори по най-простите, но жизнени за стопанството въпроси. Като що значи "етични норми", "грижа на добър търговец" и какви са правилата на "търговския обичай". Обединен в една безспорно представителна организация бизнесът ще може да се самоорганизира така, както никоя администрация не е в състояние да го застави. Такава организация ще може например да ограничи до пренебрежимо ниво корупцията, защото ще има позицията да застане срещу наложените (от администрацията) обичайни плащания за "услуги" и разните бакшиши, давани само за да ти обърне чиновникът внимание или пък да те остави на мира да работиш. Но дори в Германия, с вроденото на тази велика нация умение да поддържа ред и да се движи в строй, не чакат бизнесът сам да се организира и сам да достигне до приемлива



форма на самоорганизация,



затова участието на всеки предприемач в националния форум на бизнеса е наложено като задължение по закон. Всяка фирма или едноличен търговец е длъжен да членува в индустриална и търговска палата (на немски е кammer, стая) на своята област. За участието плаща задължителна вноска, получава правото да ползва услугите на палатата (от правна и пазарна информация, през издаване на сертификати за произход и на търговски и фирмени документи до професионално обучение) и може да участва в организираните от нея срещи и работни групи. Палатите са организатор и място на контакти, те интегрират стопанската общност, те са балансьор между интересите на отраслите и отделните фирми, модератор на дебатите в деловите среди и техен независим говорител пред обществото. Много важно е да се знае, че в класическия си германски първообраз



палатата не е съюз на работодателите,



нито сдружение на браншови организации. Тя е независим форум, общият дом на всички търговци и индустриалци. Като задължава всички тях да участват в работата на палатата, законът я урежда като субект на публичното право, като изрично й забранява да заема страна - било то в спорове между работодатели, работници и правителство, било в пререканията между браншови съюзи и фирми. Хибридите, които обитават България под сходни имена, са в различна степен далеч от идеята за общ дом на бизнеса, но са еднакво непригодни като форум - тъкмо защото вече са заели страна в политически прения и спорове между групи и организации на бизнеса. В тази си роля и в днешния си вид носят малко полза, та затова в тях членува нищожна част от целия български бизнес. На враждите и ежбите между тях само закон може да сложи край.