|
| БСП ще спечели, ако бързо и решително подкрепи Георги Първанов за втори мандат. |
Ако се доверим на най-новата история, разпадане на БСП е малко вероятно. Сътресенията на прехода изправиха партията пред немалко кризисни ситуации. В резултат от снагата на столетницата се отделиха по-малки организации. Факт е, обаче, че разцепление в класическия смисъл не се получи. Нито ГОР, нито Евролевицата, нито Обединеният блок на труда, нито останалите съумяха да застрашат запазеното положение на социалистическата партия като основен субект в лявото пространство. Това обстоятелство звучи изненадващо както на фона на „лукановските" опашки и „виденовските" зими, така и в контекста на другите източноевропейски страни, където комунисти и социалдемократи поеха по различни пътища. Но по-внимателният поглед показва, че единството в нашата левица е
търсено и целенасочено поддържано
За разлика от повечето свои конкуренти в българския политически живот, БСП допусна уставно и програмно фракционната активност в редиците си. Вътрешнопартийната опозиция биваше толерирана, вместо низвергвана. Би могло да се търсят паралели с практиката на партията-държава от времето на реалния социализъм. Вярно е, че става дума за съвсем различен тип политически живот, при който битките се водят негласно и необявено, от ресурса на партийните позиции и в рамките на партийните отношения. Вярно е, че обвинението във фракционерство тогава е било тежко обвинение. Но по същия начин нещата остават затворени в партийната йерархия, а не се изнасят навън, в отношенията между партия, държавни институции и обществени структури. В БСП се запази традицията да се казват повече неща на партийни събрания, отколкото в медиите или на улицата. Право на почти самостоятелен организационен и идеен живот получиха и до ден днешен фракции като „Марксистка платформа" или „Открит форум", тинк-танкове като Центъра за стратегически изследвания или Центъра за исторически и политологически изследвания. Очевидно партийното ръководство от началото на промените си бе поставило задачата да удържи цялото ляво пространство в една партия или в напълно доминирана от БСП коалиция, като се даде мегдан на всички гледни точки. Обратният ефект се получи при десницата.
Докато БСП допусна голям идеен плурализъм при запазване на организационното единство, СДС декларираше идейно единство при задълбочаващи се процеси на организационен разпад. Последиците за СДС са ясни. Колкото до БСП, някой би възразил, че единството става с цената на ясния идеен и политически профил на партията. Определено е така. Много е трудно да се разбере
позицията на БСП във всеки конкретен момент
Именно поради това и до днес е много трудно за самата партия да формулира и приеме нова програма след тази от 1994. Няма разработена и приета оценка на собствените демократични правителства, нито на управлението през социализма. Въпросът е фундаментален. За да можеш да кажеш нещо на другите, трябва да си наясно със самия себе си.
Новото в днешната ситуация е растящата потребност от заемането и отстояването на позиции, които няма да оставят всички удовлетворени. БСП прие основните изисквания на геополитическата преориентация на страната в посока на атлантизма и българо-американското партньорство. Много от тях са чужди на разбиранията на определени среди в партията. Чужда е и новата политическа роля на БСП. В прехода тя или управлява почти самостоятелно, или почти самостоятелно е в опозиция. Сега управлява в коалиция с реални коалиционни партньори, които са съгласни на преговори, но не и на ултимативни решения. Изграждането и утвърждаването на коалиционна култура става непреодолима необходимост. Традицията на подмяна на общественополитическата борба с вътрешнопартийна става контрапродуктивна за БСП. Тройната коалиция превръща БСП във (вярно, най-силната)
фракция, а не регулатор на фракциите
Балансът и регулацията вече се извършват на базата на други критерии, тези на предстоящото европейско членство на страната, а не на относителната тежест на крилата от „Позитано". Новият контекст предопределя разочарованието на мнозина, защото стремежът им да упражняват влияние върху решенията на „Позитано" не се преобразува автоматично във влияние върху законодателната и изпълнителната власт в държавата. Откъдето някои биха стигнали до извода, че няма смисъл да търсят своето място на „Позитано" и трябва да се пренасочат към други форми на политическо участие.
Подобен извод не е лишен от логика, но е доста закъснял. Радетелите за бъдеща формация не напуснаха БСП, когато тя загърби програмата си за демократичен социализъм и се включи в либералните реформи на правителството на Димитър Попов. Не напуснаха БСП, когато тя загърби митингите пред бившия Мавзолей и се обяви в подкрепа на евроатлантическата интеграция. Не напуснаха БСП, когато президентът Първанов се срещаше с Буш. В такъв случай решението за разполагане на съвместните българо-американски военни обекти у нас основание ли е за напускане? То е равносилно на декларация, че
десетилетие и половина си прекарал в сън
и когато си се събудил, с изненада си установил, че тази партия не е онази партия отпреди съня. Можеше да бъде онази партия, ако колелото на историята не се въртеше.
Предимството, настъпило в резултат на промяната, в никакъв случай не означава, че БСП трябва да реагира с високомерие на процесите в левия спектър. Необходимо е внимателно и ясно да определи как ще изглежда лявата политика и нейните послания в новата ситуация. Още повече, когато социалните обещания от предизборната кампания тежат като воденичен камък на шията, водещ до свиване на общественото присъствие. И до потенциално отваряне на обществено присъствие за други. Политическият актив на БСП включва успешно разширяващо се партньорство с правителствата на страните от ЕС и на САЩ. То може да се гарантира с решителната подкрепа за кандидатурата на настоящия президент за втори мандат. Така ще бъде потвърдено доверието към човека, направил възможен (но не и напълно завършен)
прехода на БСП от партия-държава
към партия-коалиционен партньор. Без да се отказва от комунистическите корени, на които бързат да се позоват някои от вътрешнопартийните опоненти. Президентът би спечелил, ако застане пред избирателите със съзнанието, че няма причини да се притеснява от пряко издигане на кандидатурата му от БСП. Би спечелила и партията, която окончателно влиза в руслото на европейския политически живот, където не гледат с добро око, ако тихомълком се отказваш от всяко свое предишно решение. Биха спечелили и опонентите на партийния курс, на които няма да се наложи да влизат в бъдеща медийна роля на рушители на левицата и на закъснели аналози на разни десни лидери. Поуките от разпада на десницата са поуки и за левицата, защото политическата система на страната е обща.
А споменатите вътрешнопартийни опоненти могат да се окажат подходящо средство за натиск в рамките на коалицията. Политическият живот ще отиде и отвъд президентските избори. Вече като членове на Европейския съюз ще можем да разберем защо Берлускони не бойкотира кандидата на левицата за президент, бившия комунист Джорджо Наполитано.
|
| Радетелите за бъдеща лява формация не напуснаха орбитата на БСП, когато тя се включи в либералните реформи на правителството на Димитър Попов. Бяха с БСП и когато партията подкрепи евроатлантическата интеграция. Тогава базите основание за напускане ли са? |
|
| Много отдавна БСП не организира митинги срещу НАТО, но няколко соцактивисти решиха да направят капитал от тези настрояния сега. Чак до напускане на партията обаче едва ли ще се стигне. |
Всички бедни са леви, но не всички леви са бедни.
Те според автора могат да неутрализират центробежните сили ли, какво?!!
