|
| Николай Ангелов |
Драги ми Христо, пише ти един твой сънародник, колега, а може би и роднина по Господ знае каква линия (вие там горе по-добре ще го уточните); който живее и страда в XXI век, и за разлика от тебе знае що е конституция, пък даже и българска. (Друг въпрос е каква му беше ползата от това!) През 1984 г. той държа кандидатстудентски изпит на тема ВЕЛИЧИЕТО НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ ПОДВИГ В ПОЕЗИЯТА НА БОТЕВ (твоята сиреч) и получи за нея двойка. Че и още 60% от кандидатите, нищо, че те учим още от първи клас; и че ти пеят песента на Странджа баир гората и на Ирин-Пирин тревата... Както се видя още оттогази - ние сме се алиенирали, т.е. отчуждили, ама ние ли от тебе или ти от нас - не се разбра! И разгеле, щото като гледам, каква я свършихме, може пак да тръгнеш с комитите!
Та мисля понякога - ти, бате Ристо, си умрял на 02.06.1876 г.! Щото те пушнаха в челото вдъхновено и високо. А още не знаем, кой я свърши таз работа. Сиреч - кой я оплеска - турците, или твоите ортаци.
Останаха живи тия, дето да казват на майка ти: "Нехранимайка излезе". Оцеляха Найденов и Генович, нищо, че за пари
единият беше станал шпионин, а другият мекере
Щото преди тебе бяха разбрали, че свобода се не яде и не пие... И са влезли затова в парламента те, а тебе там те е нямало и на снимка.
Най-напред - да ти тегля градивната критика! Нали така казваше Дякона - кажи ми, байо, кривиците, че да ти ги кажа и аз!
Ти, Ристо, с много хора си се джумбушил, ама не си бил прав! Щото ти си умрял, демек отървал, ами питаш ли Каравелов, Сапунов и дядо Славейков, дето са оцелели от робството, и що ли им требеше?! Да ходят и да се скитат из Третото българско царство немили, клети, недраги. Да ги гонят вече не пършивите заптии, ами демократични стражари. И да ти гледат ортака - Стефана, де! - дето още му се пей песента "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари..." как идва на власт беден, пък си тръгва богат. (Е, тръгна си, ама не стигна далеч, посякоха го, завалията, и него...)
Ами онзи човечец - бай Кръстю, нали ти си го заблъскал навремето: "Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката..." И защо така, бре? Че ти знаеш ли кой е той? Че нали той ни е дал болгарското театро и без него нямаше да видим ни Парцалев, ни Мариус Куркински! Зорлем от белите му коси да се беше засрамил, ама ти - йок - и го направи за кашмер! Днес не го знаят по театрото, ами по твоите глуми!
Питаше едно диване навремето си: "Другарю Ботев, кажи ми как да стигна до Околчица?"... Той ти бил другар! Че то тогава аз ще ти викам аркадаш! (Зер, управляваща коалиция!) Щото може да се бъхтим на една нива с тебе и да си с по-голям кривак, ама аз съм с по-голям тираж! И с по-голям хонорар! И не мръзна като тебе по мелниците! (Е, понаболяват ме коленете, лактите, че и други неща, ама мъже сме - ще изтърпим!)
Та да си дойдем на думата - оня те питаше, как си стигнал ти до Околчица, като че не знаеше отговора - за хонорар!
Ама по-друг, дето не е за всеки - куршум
А не за български левове и членство в СБП. Това ти е бил и хонорарът, и пътят, за разлика от някои, дето си изгубили четата в мъглата. А после с право се питали, що ни трябваше таз свобода, след като я няма Солунската митница, и държавата все се мъчи да си я върне, като се моли за това я на Брато, я на НАТО... И като не може да се оправи сама, намира си хора да я „оправят".
Вас със Василя (Лъвският!) ви няма, а Бай ти Ганю и Иванчо Хаджи Пенчович са по-живи отвсякога.
Даскалът казваше, че всякое оВЧество е почитало мъртвите си бунтари и живите конформисти, демек - мъртвите харамии и живите мекерета.
Та за туй ми е думата, бате Ристе - кажи ми сега как да я нагласим тъй, че хем да си хванем хляба в ръце, хем да не изтървеме честта? Как да ни уважават и едните и другите, дето си плюят в очите? Как, като клатим капа на другите, и на нас да ни клатят? (А не нас да ни клатят - схващаш ли разликата?) Кажи ми, кажи!... Ама мълчиш. Не знаеш. Е, ние знаем.
Отчуждили сме се, това е. И не си актуален. Затова не знаем, кой е писал за Хаджи Димитър - и не ни трябва! Затова са много двойките и още ще растат.
Пък прощавай, ако съм те обидил с нещо.
А отговор от небесната поща дойде такъв: "Не се @би, презрений робе."
Свободата, ами два вида е, за роба избор няма, свобода или смърт, за свободния е избора, свободен сред свободни някъде или някога
