:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,342,027
Активни 58
Страници 4,159
За един ден 1,302,066
Писмо от "България" 1

Проповедникът, краставицата и други гафове

Беше "Лукановата зима", Кашпировски правеше заклинания по телевизията. Преди да вляза в "Шератон", видях пред църквата тълпа, която крещеше "Чудо!", защото един си захвърли патериците, а друг стана от инвалидна количка и проходи. Нямаше смисъл да гледам повече мистификации и влязох, за да се запозная с американеца. Когато ме покани по телефона, той не каза, че е американец, но на визитките, които ми беше изпратил, пишеше, че е "си-и-о" (chief executive officer) на една телевизионна компания и президент на втора, и двете с адреси в САЩ. Пристигнал бил за "голям телевизионен проект". По телефона гласът му звучеше школувано, може би прекалено. Когато ме посрещна във фоайето, видях, че гласът му отговаря на външността - толкова консервативна, че чак старомодна. С бяла риза и тъмен костюм, много висок, с тесни рамене и изправен като върлина за разлика от повечето високи хора, които са склонни да се прегърбват. Бях приел поканата му нашата бизнессреща да е в "Шератон", а не в телевизията на "Сан Стефано", понеже там вонеше на тоалетни.

Вярно ли е, че по Worldnet съм бил водил от София телевизионния мост с Джефри Сакс от източноевропейските столици? Вярно беше; тъкмо беше излязла модата на телевизионните мостове. Но неговият проект бил по-голям. Мост между повече столици. И не от телевизионни студия, а от стадиони. Преподобният Муун на стадиона в Манила; ние - на най-големия софийски стадион. Той ще докара техниката. Аз да нямам грижа за парите. Доброто дело заслужава добро възнаграждение. И докато се усетя, даде знак на двамата сервитьори зад нас и те сложиха пред него и пред мен по едно блюдо, покрито с метален капак - полусферична камбана. Обясни, че той лично бил инструктирал готвача, даде втори знак и сервитьорите и те - с драматичен замах - вдигнаха камбаните над главите си. В подносите имаше сандвичи с краставица. Кой ще прочете молитвата, той или аз? Нима аз не зная молитви? Той ще ме научи. Напротив, и "Аве Мария" и "Патер ностер" ги зная, даже на латински ги зная, щото съм ги казвал по 23 пъти на ден в пансиона. Но - сори, мистър - нямам навика да се моля в ресторант. Вие се молете, сър, пък аз ще изпуша една цигара. Колко жалко, че разрушавам своето тяло. Аз и с алкохол го разрушавам... Още по-жалко, натъжи се той. Защо не опитам сандвичите с краставица. Може би краставиците са екзотични в тази страна, но те са отличен зеленчук.

Краят на глупавото положение, в което бях попаднал, не е интересен, затова ще го претупам (обадих се по телефона, после казах, че спешно ме викат на работа) и ще разкажа за други свои гафове. Но преди това нека обясня, че имам памет за физиономии, гласове, дори за походки, ала хич ме няма за имена. Когато навремето се срещнахме стари казармени другари и видях станалия вече изтъкнат преводач Борис Мисирков, аз казах "Здрасти, Пуйков" и после се чудех защо, колчем кажа Пуйков, всички се смеят, а той най-много.

Но не всички са като Мисирков. На един прием, когато още ходех по приеми, срещнах Андрей Луканов.

- Какво правиш, Джимо?

- Гафове.

- Защо?

- Защото - намеси се Тома Томов, - аз дърпам Джимо за ръкава, а той продължава да вика на Татарлъ господин Татарчев.

Наобиколиха ни хора да питат Андрей защо е толкова весел.

- Заради една весела грешка - престана да се смее той. Следващата ми грешка беше тъжна и говори зле за маниерите ми. Томата отново ме задърпа за ръкава, когато започнах да споря с Емил Кюлев и да му казвам да слуша, понеже банкерите като него са повече от журналистите като мен.

Той първо погледна към Андрей, после ми отговори:

- Добре. Разбрах.

Не разбрах защо първо погледна към Андрей. И никога няма да разбера.

Андрей и Лили ми бяха обяснили как "първо измиваш лимона с твърда четка, после, с остро ножче - една обелка от кората и я напъхваш в бутилката "Московская", после - бутилката във фризера. И че за 10 лева техните деца ще ми пастират колата по-добре, отколкото за 20 лева в сервиза. Това беше занятие с възпитателна цел и то протичаше в гаража на ул. "Латинка", пред който после застреляха Андрей.

Не бях близък с него, но разговаряхме надълго и широко пред камината.

- Сорос ми каза, че глобализацията" - започнах аз.

- И на мен го е казвал - прекъсна ме той. - Но глобализацията накрая ще доведе до единна световна валута и тогава край на спекулациите, край на соросците. Валутните бордаджии ще си търсят работа зад гишетата. Още през 1984 във "Форин афеърз" Ричард Купър предсказа единната световна валута. И не беше първият. Всички системи вървят към смъртта си. Бавно развиващите се - бавно; бързите - бързо.

Вие как мислите?
198
4813
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
198
 Видими 
01 Ноември 2005 21:49
Днес статията е малко постна
01 Ноември 2005 21:57
Чете ли , Кайле? После да няма хън-мън.
01 Ноември 2005 22:14
фък... гиди империалисти шибани... сега пък глобализация... фък атсюда... ний с гаральд пынтэр кагда пихме бира на верандата... вий още глобуса не бехте изобретили...
01 Ноември 2005 22:33
брях, тоз псевдо-интелектуалец ходел в Шератон през лукановата зима. а баба ми се чудеше как да върже двата края тогава.
01 Ноември 2005 22:35
Системи умират, други се раждат. Откак свят светува. Глобализацията - и то система.
01 Ноември 2005 22:36
По-скоро не сте прав г-н Иванов за системите. Просто не е само възрастта критерият. А защо Кюлев бил погледнал първо Луканов и после е потвърдил дали разбира или не - отдавна е ясно на всеки поне малко мислещ. Само столетницата нещо се запънала като магаре на мост и не иска да си откъсне опашката. И умира сигурно, неависимо от възрастта. А е жалко. Не, не за функционерите. За идеята е жалко.
01 Ноември 2005 22:39
Ногу дърпане на ръкава е било, ей-й-й....
01 Ноември 2005 22:46
Постна е
Защото не трябваше да ги гледа тия краставици
Трябваше да ги зърне като символ на голрямото зелено поле на бъдещето процъфтяване и щяха да му минат като гъши пастет от днешните заразени с птичи грип ..кокошки
01 Ноември 2005 22:59
Сандвичите с краставичка не са ли английска традиция?

Вчера бях с няколко госпожи във фабричката "Steinway & Sons". И докато се возихме до последната спирка на влак W говорихме за спортните навици на нашите мъже - 2 англичанки, една българка, една японка, една жена от Шри Ланка, една от Норвегия (но женена за шотландец) и една канадка. Двете англичанки бяха типични - открити и благородни към света, пълни със весела самоирония за себе си и Англия. Казаха, че мъжете им с удоволствие гледат тук бейзбол, по същия начин както "там" крикет. А една от тях допълни, че от пикниците за крикет най-много харесва (от малка) сандвиците с краставица. После всички в един глас похвалиха американците за които гледането на бейзбол е семеен радостен празник и викали не само за Янките, но и за чуждите.
01 Ноември 2005 23:03

а ти пофали ли Фичлето?
01 Ноември 2005 23:16
Аз доколкото схващам, поантата е в "после всички в един гласпохвалиха американците..." Участието ще да е в единния глас, а чичо Фичо ще да е от влюбените в бейзбола. Ма много пикантни "нагледи"... Може вече да се издадат в серия репортажи.
01 Ноември 2005 23:22
Грешиш, калина-малина, поантата е в това че викат не само за янките а и за чуждите...
Викането за чужд отбор е стара американска традиция. Оттам произлизат и бухалките...
01 Ноември 2005 23:23
Ходил съм на бейсбол три пъти (два на Янките колективно от работата и един на Метс с гост от България, кумеца), но нещо не го разбирам и предпочитам да гледам футбол, за последен път ми се случи преди 11 г. по телевизията. Сина ми в университета почна да разбира ам. футбол. Наистина американците отиват на стадиона са семейно, с бири, коли, пуканки и хотдози, ръкопляскат и на противника, няма освиркване и не съществува и потенциална възможност за сбиване и друг европейски вандализъм.
01 Ноември 2005 23:23
Казах, че Фичо спортове не гледа. Практикува ги.

Но странно ме заинтригуваха сандвичите с краставица. Даже му разказах вчера за тях, а днес Джимо да вземе да твърди, че били американски.
*
Специално за теб, Калино, поантата беше в Steinway & Sons.

Редактирано от - Нели на 01/11/2005 г/ 23:27:15

01 Ноември 2005 23:29
Повече за сандвичите с краставица:



Натиснете тук
01 Ноември 2005 23:37
Чичо Фичо, ша ма прощаваш, но "европейски вандализъм" не звучи добре. Учили са те да не обобщаваш, нали?
01 Ноември 2005 23:39
Гледката на толку лелки организирано пътуващи в метрото е характерна за линиите до Бронкс и Бруклин (некои райони само). Това, бих казал, е една доста нетипична и неамериканска гледка...Подобна текезесарщина съм наблюдавал в некои райони на Пенсилвения, които организират специални туристически маршрути "возене на бали сено в ремарке".
01 Ноември 2005 23:40
“Как мислите?”
Как мислим ли, Димитри? Видно е, че повече от горните мнения са изказани набързо без много-много да е мислено . А поредното ти есе и този път е изящно ... Сандвичите? Напомнят за овесената каша, която ядат героите на Греъм Грийн в “Бомбената вечеря” .
Поздравления Димитри!
01 Ноември 2005 23:42
Е защо се дразниш сега Аз тук от чисто женска солидарност рекох да те извадя от неудобно положение, щото Дон те пита ...хммм... за друго те пита. А ти веднага ме наОООка
01 Ноември 2005 23:48
Калино, нима фабричката за световноизвестните пиана Steinway за теб е вик нахокване?

01 Ноември 2005 23:51
Ти мани фабриката ами сподели какво още казахте в един глас, возейки се ...
01 Ноември 2005 23:57
Защо бе, европейците, особено англичаните, са вандали на стадиона, американците са кротки. Същото е и на политически митинги.
02 Ноември 2005 00:03
Онова със сандвича трябва да е било дебел намек - за горчивия корнишон дето ще има да го ръбаме доживот, ама Димитри нали е фин интелектуалец, усеща намека чак след като го е инкасирал интраректално.
02 Ноември 2005 00:04
Прав си, nigro Глупости говорим. Може би защото от прочетеното се в съзнанието се заформят едни сандвичи, страх да те споходи. В началото, струва ми се, имаше някакъв Р.Максуел...
02 Ноември 2005 00:22
>>><<<
Solid,
Кога си мноу солид интраректално се получава където и и да си го завреш, в носа....
например.
......
Драги Бачо Джимо, написал си хубава манджа. И сандвич си сложил. и луканка и кюлче, ....гоооод.
02 Ноември 2005 00:23
На стар краставичар краставици а, г-н Иванов, и кво уговорихте с Луканов и Кюлев
02 Ноември 2005 00:26
Мислим, Джимо, дека доста Лукчовци и доста Кюлевци ще паднат невинни жертви, преди 7-8-9 млрд. да почнат да мислят като един, да говорят на един език и да менкат еднакви шарени хартишки с/у ежедневният си хляб и чер хайвер. Шикелгруберовци и Джугашвилита - тоже!
02 Ноември 2005 00:29
д е д о Д И М И Т Р И -н е з н а м к а к с и с ENGLISH-a, д а л и р у с к и з н а е ш п о д о б р е и л и к в о , а м а ....т .н .С И O(CEO)н а т о з и е з и к о з н а 4а в а CHIEF EXECUTIVE OWNER а н е oficer к а к т о с и г о п и с а л .к а т к а з в а е д и н м о й п о з н а т и н д и е ц"I'm tired of uneducation people"
а м а н а т е б т и е п р о с т е н о -о т в ъ з р а с т а
02 Ноември 2005 00:36
CЕО е чийф ексекютив офисър а не оунър...
02 Ноември 2005 00:37
з н а м 4е м а л к о е о б и д н о а м а с и е т а к а
02 Ноември 2005 00:38
Тъкмо сме под колконката на Димитри. Тук каквото и да напишеш все е по темата. Потока на съзнанието е на почит.

Значи, слизаш на последната спирка на W, Куинс (Астория), тръгваш по Дитмарс, свиваш на 38 вървиш до 19 авеню, някакви си 20 минути през тих, мирен, заспал квартал, със строени като войници английски къщици (предизвикаха умилението и възторга на англичанките) и вече си в Steinway. Кварталът е гръцки, а по пътя имаше лекции за българския и македонския език, за сръбския и хърватския, и за това как на Балканите всички ние се разбираме (поне езиково). Не ме поразяват изключителните знания на англичаните за България, отговарям на десетките въпроси на японката за нас. Японците и до сега са много любознателни.

Steinway & Sons е фабрика, която произвежда малко повече от 2000 пиана на година (и още толкова в Европа), което е 3% от световното производство на пиана, но за това пък всички известни концертни зали са екипирани само със Steinway. Стараят се всяко пиано да се направи само от едно дърво, най-много две, процесът е точно 9 месеца (както раждането на бебе), всеки инструмент си има уникален номер, подпис и във всеки момент може да се каже на какъв адрес е то. Всеки клавиш (цялата му сложна конструкция) стои на машинка и на него се почуква автоматично стотици хиляди пъти, за постигане на перфектен резултат. Хората от Steinway смятат, че с тях, в 1853 г, е дошло и високото изкуство в музиката в Ню Йорк. Фабриката в 19 век си купила тази пуста тогава земя и построила жилища, магазини, детски градини, училища за своите работници. Steinway тюб било началото на нюйоркското метро, а Steinway хол най-голямата концертна зала преди Карнеги хол.

На връщане по Дитмарс булевард всички с любопитство раглеждаха гръцката кулинария. Имаше дори баница със сирене, но попитах за всеки случай дали не са сложили захар в сиренето си фет-а и май обидих на национално чувство на собственичката. Бред пудинга беше също доста нашенски, англичанките казаха, че не прилича на техния - долната половина беше с вкус и вид на крем карамел, отгоре имаше нещо като кекс. При всички случаи не беше хляб.

Така е то. Не вярвайте на названията на сладкишите и сандвичите. В бред пудинга има всичко друго, но не и хляб. А в сандвичите с краставичка "екзотичния" зеленчук почти не се забелязва. Джимо, що не си признаеш, че ти е било вкусно.


Редактирано от - Нели на 02/11/2005 г/ 00:52:20

02 Ноември 2005 00:42
Да де, само че твоя бара на съзнанието закара англичанките у Бруклин оти Дитмар булевард е там - до Брайтън Бийч...
02 Ноември 2005 00:43

Димитри е искрен човек.
И някак си, имам чувството, че се изповядва, но не добродушно, не наивно, не като в сапунените опери.
Но е изповед.
Много смел човек е Димитри.
Изповядва се пред нас, по-точно за малкото от нас, които ще усетят неговата уморена, присмехулна, намигваща изповед.
И все пак - изповед.
Като че ли казва - ето - вижте ги. Вижте ги каквито съм ги видял аз. Вижте се, както съм ви видял аз. Вижте ме, какъвто съм се видял аз.
Аз се осмелявам да се изповядам пред вас, пък вие - съдете ме, всичко на този свят е суета. Човешкият съд.
И аз съм суетен.
Но и вие - също.

Така, както всеки един от нас се изповядва всеки ден тук, във форума, дори и да не си дава сметка, че го прави.

Само че, де да го можехме така, както го може Димитри.

Chapeau, Майсторе.


02 Ноември 2005 00:59
Димитри дръпна за ръкавите разни дами, а те го подръпват за краставицата. Бързодействащият Луканов бързо го отвяха през 1996-а, а бавнодействалият Кюлев - 9 години по-късно. А Сорос глобализацията все още не го заплашива с хроничен глад. Ония пък в един глас спортуват около фабриката.
02 Ноември 2005 01:04
Всяка община на гр.Ню Йорк си има своя система имена на улиците. В Бруклин има Дитмас, в Куийнс - Дитмарс, но и в Манхатън, и в Куийнс, и в Бруклин има техен си Бродуей (манхатънския продължава и в Бронкс) или Блийкър. И други много улици минават през повече от една община - например Метрополитъан авеню, Атлантик авеню, Грийнпойнт авеню, Линден булевард минават през Бруклин и Куийнс.
02 Ноември 2005 01:04

Димитри обича Съмърсет Моъм. Джентълменът, който обичал да омаловажава и да не се доизказва, защото разчитал на интелигентността на читателя и не я подценявал.
Сигурна съм в това.
Дали защото го е превеждал, но той е превеждал много, много - и Хемингуей, и Фицджералд, и Доктороу.
Не си спомням дали е превеждал и Труман Капоти. Ще трябва да погледна кой е превеждал "Хладнокръвно".

Но най-много, като че ли, обича Съмърсет Моъм.

Ето няколко Димитриеви изречения ала Съмърсет Моъм:



Бях приел поканата му нашата бизнессреща да е в "Шератон", а не в телевизията на "Сан Стефано", понеже там вонеше на тоалетни.


Обясни, че той лично бил инструктирал готвача, даде втори знак и сервитьорите и те - с драматичен замах - вдигнаха камбаните над главите си. В подносите имаше сандвичи с краставица.


Не вярвам да се лъжа, но едва ли ще мога някога да попитам Димитри дали съм права.
Но дори и този задочен разговор е много приятен.
02 Ноември 2005 01:04
Сибила
е прав(а), но що се изповядва Димитри на нас, не разбирам. Не съм аз този, който ще го съди. Аз не мога да съдя дори себе си. Така че дори изповедта му е също суета.
02 Ноември 2005 01:07
Наскоро мернах по руския местен канал Кашпировски - досущ замязал на Йосиф Кобзон у прическата...воюваше за некаква лаборатория по окултизъм към Министерство Оборонъй и доказваше че може да предсказва кога ще се случи Третата Световна Война.
Направо паднах...
02 Ноември 2005 01:11
симе - и аз като баба ти се чудех как да свържа двата края през Лукановата зима, че и много след това. Съзнавам обаче че "псевдоинтелектуалецът" Джимо не ми е виновен за това.
02 Ноември 2005 01:13
Сибила, излишно е да подчертаваш че в случая с краставицата авторът ни поднася и блюдото, и жеста па чак тогава краставицата...
Некои любителки на захаросана фета обаче я захапаха направо...
*

Все пак сандвич с краставица е traditional russian food...

Редактирано от - kombat #5 на 02/11/2005 г/ 01:14:32

02 Ноември 2005 01:22
А Сиби е неотразима в тази леко хладна ноемврийска вечер No:1
02 Ноември 2005 01:23
Едно само не разбирам, кой е онзи компенсаторен механизъм, който кара душевно болния човек да твърди, че живее там, където никога не е стъпвал?

В 1870 основателят на пиано-бизнеса Steinway & sons закупува 400 акра земя в сегашната Астория. Освен едно цяло селище (къщи, градини, училища) той строи и парк за игри и забавления. Паркът днес не съществува, на негово място е летище Ла Гуардия. Твърдят, че в там, по онова време, всяка неделя, се продавал истински английски кидни пудинг, а също фиш енд чипс. С англичанките въздъхнахме натъжено, пропуснали сме безвъзвратно този кулинарен опит за насаждане на английска кухня на американска земя.
*
За българския мирис на тоалетни - има го не само на Сан Стефано. Това беше мирисът, който ни плясна през лицата, когато за първи път попаднахме в българския ресторант на пресечка на Канал стриит. Трябва да е било 1997. Спомних си, че същото нещо го има в СУ, БАН и в...Истанбул, на автогарата.


Редактирано от - Нели на 02/11/2005 г/ 01:42:03

02 Ноември 2005 01:30
400 акра колкото 400 дка ли беше или напротив?
02 Ноември 2005 01:40
Да, Сибила, и аз мисля, че тези писма са близки до изповед - откровено споделяне на впечатления и размисли за срещи с хора, играли някаква роля в обществото... За съжаление, струва ми се, че авторът някак отвисоко и с насмешка се отнася и към случилото се, и към нас...
Може и да греша...
02 Ноември 2005 01:40
Мисля, че 1 акър е около 4 декара.
02 Ноември 2005 01:52
Абе карай сега нема се трепем за глупости...Дитмарс, Дитмас, функционален -фунционален...една буквичка само, голема работа...
Не е като да объркаш Бруклин с Куинс, да речем...Или да кажеш че краставицата има не 99% вода а само 98%...Което я прави екзотична.
*
*****

Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума



Редактирано от - bot на 02/11/2005 г/ 10:46:24

02 Ноември 2005 01:54


Комба, никога не ме е интересувал Димитри откъм фактология.
И ако това ме интересуваше, щях да чета някой справочник. Някакви таблици. Някакви исторически справки.

Макар да знам, че Димитри по образование е икономист.

Но, слава Богу, има и икономисти като Димитри.

По-скоро преводачи, по-скоро журналисти, по-скоро-литератори.
По скоро хора на духа. И човеци - със всичките им слабости, Димитри чаровно им ги опрощава със самия факт, че ги споменава така небрежно, ала Съмърсет Моъм.

На Димитри му е простено, от мен поне, всяка неточност в подробностите, ако има такава, какво значение има това, когато той така хубаво пише?

Димитри пише в "Сега" и никъде другаде, защото, както си призна, така отговорил на приятели, които искали да го четат някъде, събран накуп, а не да препускат и да го издирват по всички разпиляни издания.

И аз много се радвам за това, и винаги му отдавам чест, защото си мисля, че Димитри също ни отдава чест - просто защото ни търпи и не ни е напуснал.


Лека нощ от мен, на всички!
02 Ноември 2005 01:58
Сибила,
Разбира се че се шегувам...
02 Ноември 2005 02:04
Ле-лей, егати пътеписите - Алеко Константинов дриска дренки! Както казвахме (небрежно) навремето: "Забравил съм си билета за Париж върху пианото до флейтата"..
02 Ноември 2005 02:10
Снобарско.Обаче по тоя характерен за Джимо начин, дето много ми харесва и много му отива.
Няма гафове, той ни бъзика...

Не е гаф да откажеш на последовател на Муун да се молиш с него над краставици.И да си пушиш високомерно насреща му, докато той се моли както дявола чете евангелието.
Не е гаф да кажеш на Кюлев, че такива като него много, а такива като Джимо други просто няма.
Не е гаф да забележиш, че на мястото, дето Андрей/?леле.../дава житейски уроци на децата си/ като Рокфелер, дето карал децата си да събират шума, не е оригинален нашичкiя/-после го застрелват./не коментираме кой, как и защо, просто факта си е факт./
Не е гаф това. Джимо е...
-----------------------
Не сваляйте нивото с баби, гладуване, Луканова зима...всички сме я минали, кой както оцелял- оцелял...ама щото вчера " Народни будители", това-онова...ето ви народен будител, направил е каквото ТРЯБВА, когато трябва и където трябва. Ако всеки в БГ прави това...ех...
------------------------
Джимо, always
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД