|
Някогашният стопанин на "Раковски" 134 подхвана миналогодишната тема на Надежда Михайлова за дясно обединение. Разликата е в това, че Михайлова покани тогава всички партии в десницата, които имат повече от пет члена, а Костов отсега тръшна вратата пред редица потенциални партньори -
в готвения съюз не са поканени Софиянски,
Любо Дилов-син, Яне Янев. Уж между другото Костов каза, че първо трябва да се види какво е това нещо Български народен съюз. За останалите вече нееднократно е съобщавал какво мисли и не е нужно да го повтаря. От тази позиция отстъпление не се очаква.
Костов говори за необходимостта от "нови политики", но той е последният човек, който може да бъде заподозрян, че ще изневери на линията на ДСБ. Тя и Надежда събра около себе си отломките от някогашния син съюз, присъдружните земеделци, ромски и всякакви други организации с идеята да не изневерява на политиката на СДС. Но сигналите, които идваха през последната година откъм "Раковски" 134, бяха толкова разнопосочни, че накрая "политиката на СДС" стана понятие, което съвсем не подлежи на дефиниция. В крайна сметка, СДС направи коалиция, която
спокойно можеше да се нарече бамбуча
Метафора на едно несбъднато намерение.
Костов няма да позволи провал на своя проект с привличането на хора без електорат. И правилно - десните формации-джуджета могат само да му попречат, както попречиха на СДС. Ако ДСБ навърже покрай себе си половин дузина дребосъци, сигурно в края на краищата ще повтори съдбата на синия кандидат-кмет Минко Герджиков, който не успя да прибере и по 1% от седемте подкрепящи го партии.
Десните се явиха с няколко кандидати на частичните местни избори, това беше неизбежно и логично доведе до падането на синята крепост София. Едва ли това щеше да се случи, ако Костов и СДС бяха посочили общ претендент, па макар и той да е Светослав Гаврийски. Поне щяха да участват на балотаж на мястото на БСП. На Командира обаче кмет не му трябва. Особено пък за 2 г. Той се готви за по-голяма победа.
Затова Костов направи единственото, което можеше - тества влиянието си. Беше единственият партиен лидер, който действа в чиста експериментална среда - отказа каквато и да било коалиция и след 29 ноември
вече е наясно каква е тежестта му
в най-големия български град. А тя никак не е за пренебрегване. За 2,5 г. ДСБ вече е трета политическа сила в София. Костов действаше в противоречие с всички останали, които старателно се опитваха да избягат от старата формула, че изборът в столицата е национален изпит за всяка партия. Командира спази правилата на партийния вот, при това с кандидат без харизма, но с ореола на некорумпиран човек. И спечели достатъчно много. Следващата му стъпка е разширяване на влиянието в страната. ДСБ си остава софийска партия. При СДС е обратно - макар и разгромен, съюзът има потенциала на национална партия.
Надежда Михайлова успя да се пребори за абревиатурата ОДС, но я остави без съдържание. От наследника й Петър Стоянов се очакваше да изправи СДС на крака. Засега Стоянов обаче сякаш е емигрирал и хората му се чудят как да оправдаят отсъствието му. Не му се "занимава с мишки".
Експрезидентът не направи нито една реална крачка
след избора си за лидер и затвърди убеждението, че СДС е на изчезване. Докато в същото време Иван Костов прокопаваше разделителната линия между себе си и останалите. Днес е време да направи следващата стъпка по пътя към голямото завръщане. Да мине браздата и да навлезе в лагера на врага.
Останалите десни партии просто нямат избор - въпрос на оцеляване е. Разбира го и Анастасия Мозер, и Праматарски, и Стоянов дори. Проблемът е, че няма как на една маса да седнат бившият президент и експремиерът - просто защото допирните точки отдавна са изчезнали. Пък и времената вече не са същите, ролите се размениха. Сега Костов е в силна позиция. И май дойде времето да си върне партията, която сам си направи в края на миналия век.
