:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,990,901
Активни 80
Страници 1,094
За един ден 1,302,066

Лилипутите срещу Гъливер

С технологията "точка към много точки" малките телекомуникационни фирми получават шанс да разкъсат оковите на големите
снимка: Юлиян Савчев
Възрастна жена тича към гарата с багажа в ръце, но въпреки старанието си изпуска влака. "Кога потегли?", пита тя първия срещнат железничар. "Буквално преди минута", отвръща той. "Е, поне със съвсем малко съм го изпуснала", утешава се жената.

Този виц си разказваха в понеделник някои шефове на телекоми, след като приключи може би най-дълго проточилият се търг в България. В продължение на седем дни шест фирми наддаваха, за да получат правото да работят по новата безжична технология "точка към много точки". Три от тях - БТК, Орбител и Некском, ще платят по 6,125 млн. лв. за правото да докарат високоскоростен интернет, телефон и телевизия до домовете и офисите по безжичен път.

На финала на наддаването се оказа, че преди три седмици същите тези фирми не бяха готови да дадат с 1 млн. лв. по-малко за същия лиценз, но с доста по-изгодни параметри. Тогава те се отказаха от двата лиценза "точка към много точки" с по-голям честотен ресурс и те бяха спечелени от "Транс телеком" и "Кабелнет".

Сега вероятно се утешават с това, че поне вече имат лиценз.

Обяснението обаче не бива да търсим в развиващите се с шеметна скорост високи технологии и телекомуникации. Просто на този пазар в България през последните седмици настъпи нервност, което е сигурен белег, че



има разместване на пластовете



Технологията point to multipoint - PMP, превеждаща се засега с "точка към много точки", е нова и все още неразработена дори в Западна Европа безжична технология. Тя работи в сравнително високата част на спектъра - над 3 гигахерца. Това означава, че обхватът на базовите станции до крайните потребители е доста ограничен - до 4 километра максимум. За сметка на това всички приемателни устройства в този диаметър могат да получават сигнал с високо качество, като върху една честота могат да се предават едновременно интернет, телефон и факс, кабелна телевизия и допълнителни услуги - видео по поръчка, охрана на домове от разстояние и т.н. Засега крайните устройства за потребителя, които разделят сигнала, струват около 100-120 евро, но се очаква, че с разработването на пазара цените ще паднат значително.

Засега две от фирмите - "Транстелеком", която спечели една от т.нар. А-лицензии, и "Некском" обещават в прав текст, че няма да искат потребителите да плащат отделно за устройствата, а ще ги включат направо в месечните им сметки и ще се изплатят сравнително бързо.

Диаметър от 4 километра в центъра на гъстонаселен град може да означава стотици хиляди потребители, които може би ще предпочетат един доставчик за всички видове комуникации. За отдалечени и труднодостъпни райони пък това може да се окаже и единствената алтернатива за качествени телекомуникационни услуги.

Нервността сред телеком фирмите произтича именно от това кой каква част от тези потребители ще успее да грабне, защото в българския телекомуникационен пазар годишно се въртят общо 1,5 млрд. лв. Такъв залог си заслужава не 7, а направо 70 дни наддаване. Още повече че за проточилата се процедура има съвсем обективно обяснение - наддаванията стартираха с първоначална цена 672 000 лв. за трите Б-лицензии и от 1,34 млн. лв. за двете А-лицензии, но стъпката за наддаване бе само 50 000 лв., а оферти можеха да се подават на всеки половин час. Тези подробности бяха уточнени още в началото и според хората от Комисията за регулиране на съобщенията не можеха да се променят, защото това може да даде основание на някой от загубилите участници да оспори цялата процедура.



Реална ли е обаче цената?



Онзи ден "Мобилтел" се отказа от наддаването с мотива, че достигнатите в наддаването суми надминават реалната стойност на разрешителното и компанията ще си търси други, ценово по-ефективни алтернативи.

В действителност цената на българските лицензи надмина тази на аналогичните в Австрия и Норвегия - единствените западноевропейски страни, в които досега е имало такива търгове. В Австрия например през септември 2004 г. един такъв лиценз е бил оценен на 476 000 евро, и то за двойно по-голям честотен спектър. В Норвегия през ноември м. г. такъв лиценз е оценен от участниците в търг на 6,4 млн. евро, но за тройно повече честоти, т. е. за три пъти по-големи възможности за развитие на такъв пазар.

Оттук могат да се направят главно два извода - или в България чиновниците от КРС са прозрели преди всички останали, че хазната може да прибере за парче въздух милиони без особено усилие, или че



малките телекоми у нас са поставени в толкова неизгодна за тях зависимост от БТК,



че са готови да платят много повече, но да заобиколят бившия държавен монополист.

В подкрепа на второто твърдение има много обстоятелства. Вече почти 3 години след падането на монопола на БТК, реалната конкуренция в тази област все още е по-скоро добро пожелание. Малките телекоми пробиват много трудно въпреки подкрепата, която им дават всички европейски директиви, защото бившият монополист има огромни предимства в инфраструктурно отношение и разбираемо за собствените му интереси, ги брани с всички сили. Десетина месеца например продължиха споровете как, откога и по какъв начин в България да се въведе достъп до т.нар. "последна миля", т. е. възможността конкуренцията да влезе в домовете на хората, използвайки вече изградената кабелна мрежа на БТК. Споровете продължиха и в съда, който уж вече разреши казуса в полза на малките телекоми, но де факто случаите на пробив са единици.

От друга страна, Комисията за защита на конкуренцията също се усъмни в мотивите както на БТК, така и на "Мобилтел" да се борят за лицензията "точка към много точки", възприемайки тяхното желание по-скоро като опит да блокират възможността за конкуренция.

Преди три седмици антимонополистите решиха да оспорват пред съда нормативното основание, по което в търговете са допуснати двете компании, тъй като те са оператори със значително въздействие върху два пазара - БТК на фиксирана телефония, а "Мобилтел" на мобилната. Дело най-вероятно няма да има, защото КЗК е изпуснала законовия срок, в който може да обжалва. А и Комисията за регулиране на съобщенията опонира с железни доводи - законът определя, че БТК и "Мобилтел" са лидери на определени пазари, а в случая с "точка към много точки" става въпрос за технологична платформа, а не за пазар.

Обяснението на БТК защо се е включила в търга идва от юридическия съветник на компанията Павел Велчев. Той казва, че телекомът има намерение да използва тази технология в труднодостъпни места, тоест там, където прокарването на кабели е икономически неизгодно. Проблемът обаче е, че лицензията за "точка към много точки" изисква до 1 година от получаването й със сигнал да бъдат покрити поне 15% от населението на страната. А това не може да се постигне, ако технологията не се приложи поне в един или два от големите градове, като се покрият с този сигнал. Защото едва ли из планините в рамките на следващите 12 месеца ще се намерят много желаещи да получат едновременно интернет, телефон и телевизия.

Минути след приключването на наддаването сред алтернативните телекоми плъзнаха слуховете - че чрез лиценза си БТК ще ограничи една пета част от потенциалния пазар за новата технология; че "Мобилтел" се е отказал от търга, защото има уговорка просто да купи някоя от фирмите, спечелили лиценз, и т.н., и т.н.

Със сигурност следващите година - две ще покажат кои от тези догадки ще си останат само на ниво "една жена рече" и дали някое от опасенията на малките оператори ще се потвърдят. Бъдещето ще покаже и дали тази лицензия ще даде възможност поне на някой от тях да успее да се включи в играта на големите, което със сигурност ще е от полза за потребителите. За справка е достатъчно да се напомни какво стана само през последната седмица с цените на предплатените разговори по мобилен телефон. И то само под заплахата, че до месец на пазара тръгва третият мобилен оператор "Вивател".
 
Ръководствата на трите най-големи играчи на българския телекомуникационен пазар - БТК, Мобилтел и Глобул, получиха тържествено в началото на годината лицензии за развиване на трето поколение мобилни услуги.
 
Дори видимо конкуренцията променя много неща - най-малкото уличните телефони придобиха западноевропейски вид.
15
1512
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
02 Ноември 2005 00:02
Лили *****та срещу Далавер...
02 Ноември 2005 00:03
Бот, ти пак ме комплиментоса - по толкова звездички се слагат на добре отлежалия коняк. Благодаря!

Предполагам, че сте използвали буквено съчетание, което е в списъка на забранените, и е станало автоматично. Когато аз редактирам нещо, то има надпис.
пп. ползвайте рубрика "Помощ" в подобни случаи.


Редактирано от - bot на 02/11/2005 г/ 10:42:16

02 Ноември 2005 00:41
"В Австрия например през септември 2004 г. един такъв лиценз е бил оценен на 476 000 евро, и то за двойно по-голям честотен спектър. "
@
Наверно иде реч за 8 гигахерца и нагоре. Догодина цели честотни спектри, от 0 херца до 100 терахерца. Хаирлия да е!
02 Ноември 2005 00:48
А-така, това за гигахерците да не е нещо като ЦЕЛИТЕ проводници на другаря Тодор Живков?
02 Ноември 2005 01:58
Тези невероятно скъпи лицензии пак накрая ние ще ги плащаме...
Интересно е държавата каква ще направи с парите от търга...
02 Ноември 2005 02:10
Ще ги откраднат, какво ще направят!
Впрочем, някой в България работи ли по използването на електроразпределителната мрежа за комуникации или пак ще бъдем изненадани?!
02 Ноември 2005 06:17
Анацефале,
слез на земята моля ти се

Сериозно. Откъде пари и специалисти за R&D в бг-то за нещо което даже не е industry standart, ами се експериментира?
Ако става въпрос, хората и по газовите тръби искат да ти доставят инет. Че и експериментални образци има, и опитни полигони.
В банановите държави ще купуват високи технологии. Ще предоставят зимни и летни курорти. И ще пушкат банкери. Имат ли ресурс за друго?
02 Ноември 2005 06:29
а тука се озъртаме..... и що да видим - ето - един водещ доставчик за бг - спектрум нет, доскоро рекламираше "коменрсиални dial-up решения". Коментарът дето се вика, е излишен.
02 Ноември 2005 06:32
Тея вече и гигахерците ги нямат за нищо. Тая планета ще почне да вибрира отвсякъде......
02 Ноември 2005 08:06
А когато след гигахерците си произведем и цели проводници, тогава ще видите!
02 Ноември 2005 09:13
за уличните телефони няма конкуренция защото вече и "сините" и "оранжевите" са собственост на бтк-то...
02 Ноември 2005 10:45
мани тия глупости з свръх технологиите, ама да видим кво стана с предплатените услуги като символ на "работеща конкуренция".та така ги намалиха, че сега за същите кинти получавам по-малък брой разговори.щото намалиха цената на минута, но вече ти отчита първа таксова единица на 1мин, а не на 30 или 15сек.просто нямам думи до кво води великата свободна конкуренция! очаквам след 5г цената на 1мин да я свалят до 5ст, ама вече да ти таксуват стартово първия 1час, пък чак после на всяка секунда! та мерси за процъфтяващия капитализъм!
02 Ноември 2005 11:14
бТК - Disconnecting people
02 Ноември 2005 12:48
еи, а/така, ти поне като не разбираш от комуникации що не си траеш, 4е се излагаш като кифладия.тук не се имаше предвид в статията двоина 4естота а 2 4естотен спектър.в комуникациите винаги се закупуват 4естотни ленти или спектри.това не зна4и, 4е тук става дума за 2 по голяма 4естота.пример.мобилтел в бг работи на 4естота 900 мхц, но в стандарта на гсм пи6е 4е това да всъщност 4естотни ленти за уплинк>890 до 915 мхц, а даунлинк>935 до 960 мхц.а това 4е са закупени ленти в спектзра на 3 Гхц, не трябва да те у4удва.под тази 4естота вси4ко е разпределено ве4е!!!следващият път си про4ети стандартите и нау4и малко от комуникационната техника, 4е ставаш смешен!!!
02 Ноември 2005 14:59
Ицето, гато минутата за Германия беше 60 стинки, таксуването беше на секунда, без първоначални такси, гат цената отиде на 11 стинки, се появи таз минута, по простата причина, че тъпият узер не обръща внимание на тез неща, пък и отнейде треа да се избият кинти.
Хайде ми кажи, кой идиот говори с чужбина по-малко от минута?!

И ти не знайш кво искаш, ама нейсе, оплачи се публично щот ти олеква....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД