Прехласвахме се от тази банка. За нас, финансистите, в чиито глави пролетарският интернационализъм бе набиван по-брутално от постоянния анюитет, БАВАГ бе жив пример за "нашия" модел на банкиране. Основана през 1922 г. от бившия (1918-1920) и бъдещ (1945) канцлер Карл Ренер под името "Австрийска работническа банка", през 1934 г. тя е насила затворена и възобновява дейността си през 1947 г. От 1963 г. до днес носи името BAWAG - Bank fur Arbeit und Wirtschaft AG (Банка за труд и стопанство АД). През 2000 г. тя купи за 1.3 млрд. австрийската Пощенска спестовна каса, с която се сля, и от 2005 се казва "БАВАГ ПСК". Макар от основаването през 1922 до днес собственик на банката да е Австрийската профсъюзна фeдерация (OGB; с двувластие от 1996 до 2004 г., когато профсъюзите бяха продали 46% от БАВАГ на Байерише Ландесбанк), през годините



оригиналният модел се е затрил



и вместо да си е банка на обикновения трудов човек - работник, служител и занаятчия, БАВАГ се оказа съучастник в най-скандалната спекулантска афера на света след "Енрон". С към 55 млрд. активи и 1.6 млрд. евро капитал банката бе затисната от над 2 млрд., а по изчисления от последните дни - близо 3 млрд. евро загуби. А всяка финансова година тя, естествено, е отчитала яки печалби, които са заверявани от одитора на банката - КPMG, приемани са с овации от профсъюзния собственик и са плащани дивиденти на собственика и бонуси за отлични успехи на профсъюзните банкери. Докато не дойде фалитът на щатския "независим брокер" "Рефко Инк." през октомври 2005. Само дни преди фалита на лидера в борсовите спекулации той е получил сочен кредит от БАВАГ, с която го свързва дългогодишна интимна връзка. Американската прокуратура разкри, че за известно време кротката профсъюзна банка на Австрия е притежавала пряко и скрито към 47% от акциите на хищния американски спекулант. И от години е съучаствала в



измамването на инвеститорите,



устроено от бившия собственик и президент на "Рефко" Филип Р. Бенет. Всъщност от години балансите на "Рефко" били една яка и нагла лъжа. Компанията въобще не била успешна, колкото се хвалела. Наопаки! От години "Рефко" давали заеми на клиентите си да залагат на борсата. А ако някой фалирал, загубата оставала за "Рефко". За да не я признае и сам да свали цената на акциите (повечето от тях лично негови), умният г-н Бенет прехвърлял загубата от публичното "Рефко" на личния си "Рефко Холдинг". Холдингът "Рефко" вземал заеми от брокера "Рефко", с които купувал на пари, че и над пари загубите на последния. Да, ама не е редно изпраната "Рефко" да има вземане към своя собственик и шеф. На помощ тича БАВАГ, която 5 години поред давала



"маршрутни заеми"



на г-н Бенетовия холдинг. 200 до 350 млн. долара преди края на всяка финансова година. Със заема от БАВАГ "Рефко Холдинг" погасявал задълженията към "Рефко Инк.", "Рефко Инк." депозирала същите пари в БАВАГ. Така към 31 декември излизало, че вместо години крити загуби "Рефко" има сухи пари в австрийската банка. Разбира се, веднага след заверката на баланса от своя прехвален топ-5 одитор (сляп, глух и достатъчно дебилен, та 5 години да не проумее и най-тъпата схема за криене на загуби), парите поемали "на книга" обратния маршрут - с "депозита" си в БАВАГ "Рефко Инк." отпускал заем на "Рефко Холдинг", а "Рефко Холдинг" "погасявал" дълга към БАВАГ. Но лъжовното съдружие било още по-дълбоко, защото на свой ред "Рефко" помагали на БАВАГ да лъже акционерите и банковия надзор. От 1994 г. БАВАГ била забъркана в "карибски сделки" с г-н Волфганг Фльотл, австрийски финансов гений, син на тогавашния шеф на БАВАГ Валтер Фльотл и съпруг на Ан Айзенхауер (внучка на експрезидента на САЩ Дуайт Айзенхауер), виден нюйоркски безделник. Този господин успял да изтегли до 1995 към 500 млн. долара, а след 2005 - други 1.3 млрд. долара заеми от БАВАГ, които тъй мъдро управлявал, че загубил "практически 100%" (е, ние не сме австрийски политици да вярваме, че чак 100% е загубил, подозираме, че все нещо е скатал). За да скрият загубата, БАВАГ и "Рефко" измислили



фантомните облигации,



основали 6 офшорни фирми, заредили ги със заеми, а от друга страна, продали на "Рефко" 100% губещите позиции на финансовия гений Фльотл-младши. БАВАГ-ските офшорки купили от "Рефко" същите "вземания", които оставили по сметките на брокера, уж имат "портфейл". По-късно в същите фантомни облигации се превърнали загубите от акциите и кредита от БАВАГ за фалиралото казино на Ясер Арафат в Йерихон (120 евро чиста загуба за БАВАГ). Донякъде "карибските" и "арабските" загуби били намалени от тлъстата печалба (казват: 400 млн. евро), касирана от препродажбата на българския "Мобилтел" АД. Но за всичко



ще плаща австрийският данъкоплатец,



защото Австрия не е България да съсипе третата си по големина банка. Парламентът издаде 900 млн. евро гаранция, за да покрие (част от) скритите загуби на БАВАГ, а под остена на централната банка четирите водещи банки и четирите най-големи застрахователи в страната събраха 450 млн. евро да налеят пресен капитал в БАВАГ. Единственото условие е банката да се продаде незабавно на капиталово здрав инвеститор, който да върне парите и да поеме останалите скрити рискове. Така постъпва смислената държава, никога не руши и не предава своето - дори когато близки до властта хора са изяли два пъти капитала на поверената им банка.