|
| Бойко Радоев |
- Г-н Радоев, доста се говори напоследък колко е важно да се промени Законът за политическите партии. Какво не му е наред?
- Законът за политическите партии е структуроопределящ за политическата система. Затова той трябва непрекъснато да се привежда в съответствие с обществените потребности и да бъде променян. За тези 17 години от началото на прехода имаме само три закона за политическите партии, от които последните два бяха приети конюнктурно и винаги изоставаха от обществените потребности.
- Дори сегашният закон? Спомням си с какви амбиции за по-модерна и прозрачна система бе натоварен той.
- Да, около този закон имаше доста амбиции. Той беше внесен като вариант през 2002 г. и се прие през 2005 г. Три години са голям срок един закон да остане адекватен на темповете, с които се развива политическата система. Законът беше приет на галоп в последните дни на предишния парламент, а и при дебатите надделяха политическите страсти. И така въпреки сериозните промени, които се въведоха тогава, този закон вече не отговаря на изискванията и в политическата си част, и във финансовата.
- Как по-точно не отговаря?
- Ще дам няколко примера. Сегашният закон въведе много по-високи критерии за създаване на нови партии. В бъркотията около приемането му отпадна нещо много важно - по тези правила да се пререгистрират всички тези 340 политически субекта, които съществуват. И сега имаме един двоен стандарт - ако създаваш нова партия, тя трябва да се регистрира по новите правила, а в същото време функционират и тези партии, които са създадени по старите правила. Пререгистрацията засяга само партиите с идентични имена, с еднакви абревиатури. Този умишлен пропуск на миналия парламент доведе до това, че на практика задълбочената реформа в партийната система не се състоя.
Има и един друг проблем. След като законът е структуроопределящ за партийната система, това означава, че тя по някакъв начин трябва да се моделира. Основните политически сили трябва да постигнат консенсус към каква партийна система отиваме. В страните в ЕС е ясно - има левица, десница, либерали, има крайна левица, крайна десница. У нас всичко е пълна каша и затова се появяват на партийната сцена неидентифицирани обекти. Така се появи НДСВ, така се появи "Атака", така се появи ГЕРБ. Това разпиля общественото съзнание и цялата система като цяло буксува. Вдясно имаме стълпотворение на лидери, но няма ясен изразител на дясната идея. Вляво има множество от социалдемократически субекти с доминанта БСП, но няма ляв полюс.
- И как един закон ще дефинира тези полюси? И изобщо редно ли е да се администрира партийната система?
- Не. Не става въпрос за това. Но ако законът даде такава макрорамка, включително по-високи критерии за създаване на партии, и всички партии се пререгистрират, съм убеден, че нещата ще изглеждат по-подредени. И всички новопоявили се трябва да играят по правилата. Сега примерно ГЕРБ извършва политическа дейност, без да е партия, а това е забранено в закона.
Ако сегашните партии трябваше да се пререгистрират по новите правила, някои от участващите в Коалиция за България социалдемократически формации щяха да бъдат принудени да потърсят консолидация с по-голямата партия, защото нямаше да издържат на критериите. Особено ако беше останало моето предложение - ако на два последователни парламентарни избори една партия не покрие самостоятелно определени критерии, тя трябва да напусне политическия живот. Това също е механизъм за уплътняване и моделиране на партийната система.
- Амбицията на сегашния закон бе финансирането на партиите да излезе от ранга на държавна тайна, но не се получи така?
- Беше направена доста голяма, но много закъсняла крачка за премахване на анонимните дарения, за един по-засилен контрол на партийните финанси, за една по-строга отчетност пред Сметната палата със съответните санкции. Всичко това обаче не решава въпроса. До голяма степен това са законодателни решения, които не гарантират постигането на търсения ефект. Защото е сбъркана философията. Една партия е реална система, която работи в реална пазарна икономика и тя не може да бъде икономически стерилна, а икономическата й чистота да бъде търсена само по пътя на санкциите, ограниченията и забраните. Трябва сериозно да се помисли как да се създадат прозрачни механизми за нормалното функциониране на партиите.
- Тоест - да им се разреши някаква стопанска дейност?
- Не може да отидем на избори и да не си напечатаме плакатите, да не си платим участието в медиите. Тези средства трябва да дойдат отнякъде. Колкото и да забраняваме тази средства да не се получават по незаконен начин, в крайна сметка се намират пътища да се реагира, защото потребността е такава. Затова партиите трябва да се впишат в пазарната ситуация. Трябва да се намери балансът. Може да стане чрез по-голямо държавно финансиране на партиите, които са влезли в парламента, и тези, които са получили над 1% или 2% от гласовете на избирателите. Примерно да се каже, че държавното финансиране съставлява 50% от целия бюджет на партиите. Освен даренията, останалата част от бюджета партиите да могат да заработват легално. Да имат ограничена стопанска дейност, която обслужва мероприятията на партията.
- Например?
- Организация на конференции, конгреси, обслужване на клубната база, издателска дейност, изработка на сувенири, материали и т.н. Това може да стане чрез търговски дружества, които се знае, че са създадени с тази цел. Тези дружества да работят по законите на страната, под контрола на Сметната палата, Държавен финансов контрол, на данъчните власти. Те да се одитират всяка година, техните финансови отчети да са неразделна част от отчетите на партията. И така тази дейност да се изведе на светло. Иначе винаги ще има недостиг на средства и ще се намират механизми, чрез които партии да ги получават от неясни обръчи от фирми. А важното е тези обръчи да бъдат ясни и на светло. По-добре разреши и контролирай, отколкото забрани, без да имаш възможност за контрол.
- Смятате, че анонимните дарения съществуват, въпреки че са забранени?
- Да. Забранено е фирми и търговски дружества с повече от 5% държавно и общинско участие да финансират партиите. Но кой може да проследи как примерно наемът на еди коя си зала, при провеждането на мероприятие, е платен от друго място, а не от партийната централа. Кой може да проследи откъде са тези пари, дали са получени законно? Кой може да проследи и дали когато си отпечатваш плакати за кампанията, си обявил реалната стойност в отчета пред Сметната палата, или съответната "братска печатница" ти е поела разходите.
- Този въпрос опира до контрола.
- Да, това е много важен въпрос. В състояние ли е Сметната палата да контролира финансовата дейност на партията, или тя е само един елементарен регистратор за това дали партията си е предала отчета. По-скоро регистратор, който не е в състояние да провери дали този финансов отчет е истински. Може би в Сметната палата трябва да има създадено специално звено, което да се занимава само с политическите партии. Аз дори отивам по-далеч - да има комисия в парламента, която да се занимава с дейността на политическите партии. Тя трябва да контролира функционирането на партийната система - и във финансовата й част, и в политическата.
- И как партиите ще бъдат контролирани от самите себе си? Нали именно техни представители ще участват в тази комисия.
- Но в тази комисия ще има участници от всички партии, а не от една. И така вече ще има разумен контрол. Говоря примерно. Ако не е комисия в парламента, то трябва да има някакъв друг орган или институция, който да наблюдава този процес. Защо съдът не успява да се справи? Поне 120 партии отдавна са изчезнали от политическата сцена, но те се водят в регистрите на съда. Защо не са изчистени? Къде е механизмът? Оттам ще кажат, че не сме дали законодателно решение и така се въртим в кръг. Затова трябва да има институция, орган, екип от хора, които да работят по този въпрос.
- В т.нар. план на правителството е записано, че трябва да се забранят даренията в натура. Има ли механизъм, който може да контролира този процес?
- Преди да се забрани, трябва да се види какво да се разреши на партиите. Тоест, какво разрешава законът, за да може партията да осигури своята дейност - държавно финансиране, публични дарения, добиване по законен път на собствени средства.
- Вие говорите за публичност на скрити средства, а повечето политици призовават за ограничаване финансирането на партиите.
- Ограничаването в този вид, в който е заложено в сегашния закон, не доведе до резултат. Самото ограничение няма да доведе до решаване на въпроса. Важното е държавата да създаде възможност институциите да осъществяват контрол реално, а не формално, както сега прави Сметната палата. Нужна е силна институция, която да контролира този процес.
Въпросът е свързан и с още закони. Например - със закона за лобирането. Това също е механизъм да изведеш на светло дейността на една партия. И да не говориш литературно за обръчи от фирми, а ясно и точно да знаеш кой за кого лобира и по какви правила. Другият въпрос е свързан с етичните норми на поведение на депутатите. Когато ги има тези закони, можеш да търсиш отговорност от един или друг политик при констатиране на нарушения. За съжаление в момента няма необходимата компетентност нито в законодателната, нито в изпълнителната власт по тази проблематика. Тя се решава на парче. А е грешка да се акцентира само върху финансовите далавери. Ако решаваме само този сектор от проблеми, пак няма да стигнем доникъде. Самата система трябва да се развива по друг начин, за да може и тези проблеми да бъдат решени.
