Тежки дни настават за президента Георги Първанов. Не че е помръкнала аурата му на уравновесен политик и водещ кандидат на предстоящите наесен избори. Просто му излезе име.

След петъчните му признания, че е взел малко хонорарче за епизодично сътрудничество с комунистическото разузнаване, българският държавен глава заприлича на българските фолкпевици - известни са в обществото само с малкото си име или псевдоним. Оттук нататък нашият президент ще е известен просто като Гоце.

Защо Георги Първанов държеше да осветли досието "Гоце" точно сега? Той можеше да не прави това и истината за контактите му с бившата Държавна сигурност нямаше да бъде извадена скоро на светло. Законът е на негова страна. Според решение на Конституционния съд от 22 септември 1997 г. от обсега на закона за достъп до документите на бившата ДС трябва да се изключат президентът, вицето му и самите членове на КС. Т.е.



те не могат да бъдат проверявани за досиета



Мотивът е повече от странен - не би трябвало въпросните лица да се поставят в унизителното положение да бъдат проверявани от министъра на вътрешните работи и от комисия, излъчена от изпълнителната власт.

Спорно или не, това решение на КС е факт и отварянето на досието на президента сега е нарушение на закона. Вътрешният министър Румен Петков, който два пъти през последния месец обяви, че Георги Първанов не е съпричастен към ДС, също два пъти наруши решението на КС. (Тезата, че Румен Петков няма информация за архива на I управление на ДС, който е в разузнаването, също не е много удачна, тъй като в архива на МВР се намира картотеката на цялата бивша ДС). През 2002 г., с приемането на закона за защита на класифицираната информация, царският парламент отмени закона за достъп до документите на ДС, но това по никакъв начин не отменя решение на КС, което има надзаконова тежест.

Всичко това означава, че



законът пази държавния глава



Но Първанов не можеше да не говори за Гоце. Защото законът не го пази от слуховете. Връзката "Първанов - Гоце" е стара, още Едвин Сугарев я лансира в ранните демократични години. Около президентските избори през 2001 г. тя бе подновена, като успоредно тръгнаха и абсолютно недоказаните слухове за "агент Виктор - Петър Стоянов".

Около действията на Румен Петков в края на май и началото на юни отново се заговори за Гоце. Общественият натиск за отварянето на досиетата бе подкрепен от опозиционния напор за осветляване на президентското минало. Лидери на ДСБ и СДС не пропускаха повода да загатнат за ДС минало на държавния глава. Логично бе да се предположи, че темата ще е водеща и в предстоящата кандидатпрезидентска кампания. От тази гледна точка постъпката на Първанов е обяснима, макар че не обяснява факта, че два месеца той се снишаваше. Когато му задаваха в прав текст въпроса за досието, отговаряше с безсмисленото: "Вие ме убихте. Не това е актуалният въпрос на деня".

Държавният глава все пак овреме реши да сподели подробности около наличието на папката "Гоце". До президентските избори остават четири месеца и половина - време предостатъчно, за да може всяка тема да се изкоментира от вестниците, да се изприказва по телевизиите и да отшуми. В средата на ноември всички приказки за Гоце ще бъдат стари, прашасали и тенденциозни. Още един факт - Първанов говори за досието "Гоце" в много удобен за него момент -



в разгара на италианската афера



около Симеон Сакскобургготски и братовчеда му Виктор Емануил. Афера, която е поне десет пъти по-коментирана, тъй като става дума за следствено дело с главни герои принцове, проститутки, обикновени мошеници, и за ареал, който се простира от затънтеното италианско градче Потенца до министри от бившето българско правителство.

Кой ще обърне внимание на Гоце точно сега? Кой ще осветли подробностите, които останаха в сянка и при изявлението на Първанов, и при работата на две комисии - "Бонев" и "Андреев"? Никой, разбира се. Нали не забравихте за решението на КС от 1997 г.? Никой не може да извади досието на действащия държавен глава. Оттук нататък може да се опираме единствено на тежестта на президентските думи и на слуховете, пускани от неговите противници.



Институция срещу "надуването на балони"



Все пак въпросите, които висят във въздуха, ще продължат да изискват отговор. Според Първанов има много копия на папката "Гоце". Разработката на ДС е започнала на 4 октомври 1989 г., Първанов е снет от отчет на 17 юли 1993 г., а в папката имало само една единствена докладна записка от човек на ДС?! Къде са останалите документи? Водещият офицер очевидно е спал три години, защото Георги Първанов едва ли е най-неблагонадеждният историк в България, от който да не може да се изкара полезна за държавата информация.

Кой е ровил в досието "Гоце" и имало ли е документи в него, които са били "приватизирани". Независимо какви са били контактите на ДС с младия историк Първанов, независимо колко рецензии е написал и какъв хонорар е взел, бъдещият лидер на БСП и президент на републиката не може да бъде вкаран в класическия калъп на "ченге" и "доносник". Проблемът е друг - информацията за папката е била притежавана от доста министри на СДС и БСП - като Богомил Бонев и Румен Петков, и доста шефове на разузнаването - примерно Бриго Аспарухов. Дали лансирането на Бриго Аспарухов през 2003 г. за съветник на Сакскобургготски по въпросите на специалните служби е свързано с познанията му за досиетата? Дали те са оказвали влияние върху Георги Първанов? Дали хората с достъп до тайните на държавата не са изнудвали държавния глава - това е още по-важният въпрос около досието "Гоце"... Фактът, че две комисии не са намерили достатъчно факти да оповестят досието "Гоце", по никакъв начин не опровергава тезата, че доста хора са имали възможност да размахват папката пред българския президент.

Да, наистина това са въпроси предимно за политическа употреба. Ще се изкаже Костов, ще се изкаже Стоянов, Станишев ще го защити, някой ще се свърже със Сугарев и т.н. Някакъв софийски дебат ще се заформи, но едва ли след появата на Гоце общественото отношение към Първанов би се променило толкова рязко, че да го извади от президентската надпревара наесен. Да, шансовете му да спечели изборите срещу Бойко Борисов май стават по-малки, но в никакъв случай битката не е загубена.

Просто му излезе име на човека.



(Още статии от същия автор - в блог http://petyotsekov.dir.bg)