Столични квартали се оплакват от съжителство с разрастващи се ромски гета и настояват за тяхното преместване. Властта ги чува и предприема действия. Зелени евродепутати пишат гневно писмо до премиера Сергей Станишев и кмета Бойко Борисов, че влошават образа на България като европейска държава точно преди влизането й в ЕС. Какво би трябвало да направи България, за да заприлича на Европа, към която се стреми? Същото, което прави и сега.

Не е удобно да го кажем, но по въпроса за ромите някои европейски наставници прилагат принципа:



"Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!"



По различни оценки в Европа живеят между 8 и 10 милиона роми, заселили се през последните шест века след дълъг преход от Северозападна Индия. Най-много са на Балканите, като западни източници настояват, че в България са над 800 000, а по българската статистика са 300 000. Да приемем, че всичко, което ни казва Западът, е вярно. Така според неговите представи България приютява една десета от ромското население на Европа.

Ако погледнем числата от друг ъгъл, ще се види, че всеки 10 българи съжителстват средно с един ром. В ЕС, където с приемането на България и Румъния общото население става 480 млн. души, един ром се пада на около 50 души. В този смисъл българите имат пет пъти по-тясно съжителство с ромите от средното равнище в Европа, което е показател за известна търпимост. В Испания, където западноевропейските роми са най-многолюдни (600-800 хиляди при население 40 млн.), съотношението е един ром на 50-70 души. Във Франция, където също са много (300 хиляди при население от 60 млн.), се пада по един ром на 200 французи. В останалите "стари членки" на ЕС присъствието им е по-скоро символично.



Да започнем от Холандия,



родината на главната боркиня за ромското благополучие в България Ели де Хрун-Кувенхофен, която е инициатор на протестните писма до Станишев и Борисов. Откакто е влязла в Европарламента преди две години, госпожата е отправила 28 въпроса към Комисията на ЕС за положението на ромите в 11 страни. 11 въпроса се отнасят до Румъния, 6 до България, 2 до Македония и по един до Албания, Босна, Полша, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия, Хърватия и Балканите като цяло. Нито един от тях не изразява тревога за ромските общности в западни държави. Но според доклад от 15 февруари 2006 г. на комисаря по човешките права на Съвета на Европа Алваро Хил-Роблес положението навсякъде е идентично: ромските общности и на Запад, и на Изток отказват да се интегрират с местното население, което пък не желае близко съжителство с тях по санитарни и други причини. Същото личи и в резолюцията на Европарламента от 28 април 2005 г. за ромите в ЕС.

Що се отнася до Холандия, тя е особен случай. Това е единствената страна в Европа, която успява през ХVIII-ХIХ в. да постигне "окончателно решение" на ромския въпрос - много преди появата на Хитлер и изтреблението на половин милион роми в концлагери. В Холандия сега има 8000-10 000 роми от Косово, приети временно след прокуждането им от албанците през 1999 г., като условието е да се върнат при първа възможност.

В Германия, родината на ръководителя на зелените в Европарламента Даниел Кон-Бендит, който е съавтор на писмото на Ели де Хрун, има дълга традиция на тяхното преследване. През 1497 г. император Максимилиан I издава декрет, според който ромите са обвинени в шпионаж и предателство към християнските нации. А точно през епохата на Просвещението цяла Европа е обхваната от омраза към ромите и от стремеж да бъдат "прочистени".



Насилствена сегрегация и асимилация на ромите



е прилагана във всички западноевропейски държави, включително и в северните, където номадите от Индия проникват най-късно. Така например, Норвегия е успяла да сведе в днешно време техния брой само до 300, докато в средата на ХIХ в. са били между 5000 и 20 000. Когато през 2001-2002 г. 1000 роми от Русенско направиха "екскурзия" до Норвегия, властите изпищяха, дадоха им по 1500 лева, купиха им билети за самолет и ги отпратиха по бързата процедура. Тогава се разбра, че Осло има злополучен опит с интеграцията на ромите. За богата Норвегия не би трябвало да е трудно да уреди постоянно заселване на нейните 300 роми. Но когато получили къщи и апартаменти, те ги продали и пак потеглили да обикалят, както им е обичаят.

Правозащитници настояват, че мнозинството от съвременните роми в Европа са се отказали от скитничеството и са възприели заседнал начин на живот като останалите народи. Самите роми обаче са на друго мнение. Техният международен флаг, приет на Първия световен ромски конгрес през 1971 г. в Лондон, представя като централен символ на тяхната общност колелото от каруца - преселничеството. Заседнал начин на живот има предимно в Източна Европа, където по времето на комунизма ромите са спрени от Желязната завеса. След падането й през 1989 г. старите страсти се събудиха и големи ромски групи се понесоха на Запад. В Унгария, където дълги години са полагани усилия да бъдат приучени ромите на заседнал живот, като са им раздавани земи и къщи, много от дарените имоти са продадени и номадите пак са поели на път.

Франция отдавна е стигнала до извода, че



ромите трябва да бъдат третирани

преди всичко като "пътешественици".



През 2000 г. тя приема закон за настаняване на номадите, според който всички общини с население над 5000 души трябва да създадат паркинги, които да побират караваните на 50-200 ромски семейства. През 2003 г. със закон за вътрешната сигурност ромите са предупредени, че подлежат на строги санкции при "диво къмпиране", т.е. ако отсядат не на определените им места. По този начин те са отделени от останалото население, което може да се определи като вид сегрегация, но, от друга страна, им се дава възможност да живеят волно, както им повелява собствената природа.



Лицемерието на западни правозащитници,



когато критикуват Източна Европа заради ромите, личи по начина, по който техните власти се отнасят към имиграцията. От една страна, те твърдят, че се погазват правата на ромите на Изток, но щом ромски имигранти поискат убежище в западни страни, оттам им отговарят, че идват от държави, където се спазват правата на човека, и затова нямат право на убежище. Всъщност целта на натиска е източноевропейските държави да предоставят на ромите привилегии, които биха им изглеждали достатъчно привлекателни, за да не се изкушават да търсят по-добър живот на Запад.

Капсулирането на ромите в източната част на континента чрез налагане на заседнал начин на живот обаче е невъзможно. Отношението към ромите не бива да се свежда до национален проблем, защото решаването му може да бъде само общоевропейско. Онези, които са се установили трайно, трябва да имат шанс за намиране на работа където живеят. Но другите не могат да бъдат спрени, нито да бъдат интегрирани. Много правилно докладчикът за България в Европарламента Джефри ван Орден посочи в последния си доклад, че "интеграцията е двупосочен процес, в който самите роми трябва да признаят нуждата от адаптиране".