Четирима европейски депутати писмено се възмутиха от намерението на софийското кметство да събори циганското гето в "Баталова воденица". Бунтарят от 68-ма Даниел Кон-Бендит, хиперактивната холандка Ели де Хрун, Хилтруд Бреер и Барт Стаес написаха кърваво писмо до премиера как антиромският градоначалник Бойко Борисов нарушава малцинствени права.
Ако проблемът не беше толкова сериозен, всичко това можеше да прозвучи анекдотично - европейски "смърфове" мъмрят местния супермен под вещерската палка на злия Гаргамел.
В дълбочина обаче този случай повдига завесата над една застрашителна, макар и безименна тенденция, която от години си проправя път у нас. Тя е
антитезата на нашия цивилизационен избор,
който култивираме от 17 години насам. Условно може да бъде наречена "циганизация" (в термина, също както в понятието американизация, европеизация и т.н., не се съдържа грам расизъм).
Циганизацията далеч не е дело на циганите - те са колкото актьори, толкова и жертви на процеса, а отговорността се дели поравно между тях и държавата, между тях и политическия елит.
Циганизацията неусетно поразява устоите на и бездруго крехката ни демокрация. Демографският бум на етноса увеличи електоралната му тежест и залегна в основата на порочното явление "купуване на гласове". Плащането става с обещания за опрощаване на сметки, някое и друго кебапче или 10-20 лв. Днес вече никой не се впечатлява от търговията с вота, само тарифата се мени. Тази първа метастаза на циганизацията поразява най-важния стълб на демокрацията - изборния процес. Тя създава пропаст между ромите и добросъвестните платци и е фаталният резултат от корупцията на политическите партии, които търсят гарантираната изборна победа.
Циганските семейства се вкопчват в привилегията
да не си плащат сметките, но това е и здравата бизнес логика в тяхното положение. Тук отговорността е изцяло на държавата. Ако ромите нямат достатъчно гражданско чувство да откажат предизборния рушвет, то държавата трябва с желязна ръка и без колебание да съдейства за събирането на тези сметки и да преследва корупционните схеми. Уви, при сегашното състояние на българското правораздаване това е невъзможно.
Циганизацията се подхранва и от особените отношения между ромите и органите на обществения ред. И тук всичко е въпрос на тарифа, в зависимост от пагона. Съществуват форми на типично ромска престъпност, като организираното ограбване на жп композиции, търговията с деца, малолетната проституция, използването на бебета за просия, продажба на новородени, които създават още една разделителна линия между ромския етнос и останалата част от нацията. За просперирането на тези форми на ромска престъпност отговорност носят както тарторите и подизпълнителите от етноса, така и покровителите им в полицията и правораздаването на всички нива, които в огромното си мнозинство са българи. Това е втората метастаза на циганизацията.
Третата й метастаза е комунално-битова. Безработицата в провинцията генерира миграция към няколкото полюса на относителен просперитет в страната и основно към столицата. Гетата се множат и разрастват. Държавата носи своите отговорности в създаването на работни места, респективно - и в ограничаването на стихийната миграция. Зловонието и мърлявщината в гетата на самонастанилите се роми обаче са изцяло ромска работа и не бива да се вменяват на институциите. Единственият отговор на властта в подобни случаи следва да бъде безапелационното приложение на закона и ликвидирането на подобни поселища.
Но ето, че се намират четирима напористи евродепутати, чието мнение струва повече от решението на българския съд. В случая се долавят и елементи на шантаж, принуда и
спекулация с европейските ни комплекси
Стремежът да угодим, да се харесаме, да бъдем приети в ЕС-обществото е на път да ни вкара в опасен прецедент при решаването на ромския проблем - обезщетения срещу законност. И това е венецът в короната на политическата ни циганизация. Евроинтеграцията се превръща във висша санкция на беззаконието.
Ето как циганизацията, символ на беззаконие, корупция и хаос, постепенно подрива, обезсмисля, а отчасти и извращава европейските блянове на България. Докато някой не осъзнае мащаба на проблема.
Днес българското общество може образно да бъде представено като две групи граждани, които крачат по оста на една везна. Едните зорлем се катерят нагоре, изкачват се към Европа, докато другите, все по-многобройни, натежават върху другото рамо на везната. И ако първите не изтеглят вторите, то вторите ще завлекат първите. Въпрос на време.
|
|