Георги Първанов може да спи спокойно засега. Вярно, за четири месеца - откакто той води тиха предизборна кампания, подкрепата за негов втори мандат се срина от 46 на 22.5 на сто. Социолозите вече ясно разчитат настояването на мнозинството - да има нов президент.

Но това не бива да стряска Първанов, защото последните електорални сондажи с нищо не показват, че той може да загуби изборите наесен. Първо - единственият възможен истински претендент - Бойко Борисов, е доста по-назад в надпреварата. Второ - при избирателна активност от 30 на сто, сегашните проценти на Първанов биха се превърнали в златни. И трето - мистичният неизвестен и независим кандидат (извън Борисов), няма откъде да се появи на този етап.

Първанов не бива да се притеснява, независимо че НДСВ смята да издига кандидат-президент, а генералът кмет мълчи така, сякаш с езика си едва удържа спусъка, с който ще изстреля собствената си кандидатура. Колкото повече конкурентите на Първанов се увеличават,



толкова повече нарастват и шансовете му



По една проста причина - всички те се състезават в дясната писта.

Една от най-големите политически заблуди през последните години гласи, че с идването на царя се е структурирал т.нар политически център, който пък ликвидирал двуполюсния модел. Електоратът продължава да си гласува двуполюсно. Нима през есента на 2001 г., малко след като "царя помете полюсите", вотът за президент не бе по скалата "ляво-дясно"? Точно такъв си беше - Първанов спечели, защото вляво бе сам, а вдясно мръсно си правеха двама десни (Стоянов и Бонев). През 2005 г. изборите за парламент отново бяха двуполюсни - НДСВ зае "достойно място в центъра", но с послание "ние сме алтернативата на БСП, гласувайте за нас, защото само ние може да спрем социалистите".

Такъв вот ще се разгори и сега на президентските избори. Качествата на кандидатите ще бъдат важни, но още по-важно е как те ще подходят към електората, как ще се опитат да го парцелират. Вляво се очертава един кандидат - Първанов, вдясно - един около ДСБ, втори около СДС, трети около Бойко Борисов, четвърти около НДСВ. Четири към едно.

Разбира се,



колко десен е Бойко Борисов



и колко десни са в НДСВ е спорно. Това не е важно - в България политиците се самонаричат, без да се впускат в дебрите на идеологическите доктрини. Важното е, че Борисов и НДСВ се мъчат да бъдат припознати не само като десни, но и като автентичната, добрата, модерната десница. Бойко се среща по тъмни доби с едните десни, поставя ултиматуми на другите, разправя за дядо си земеделец на третите, вика "аз съм един от вас" и удря по масата... Напоследък и НДСВ започна да се прави, че няма нищо общо със социалистите. "БСП и НДСВ - основни политически конкуренти" - тезата не е на някой друг, а на секретаря на царистите Владимир Дончев отпреди няколко дни. И още: "НДСВ идеологически се разположи в центъра и дясно от него... В средносрочен и дългосрочен план, е логично да се предположи, че БСП и НДСВ ще оформят двете основни крила на бъдещата политическа структура". Като прибавим и съпартийците на Дончев, които дни наред обясняват, че "при една сравнително добра оценка за Първанов, сме длъжни да предложим алтернатива на БСП", е ясно, че НДСВ отново ще построи кампанията на претендента си с посланието за "разумния десен избор".

Първанов обаче никога не се е интересувал нито от разумния, нито от неразумния десен електорат. Той и да иска, не може да го вземе. За него е важно да задържи традиционната лява подкрепа и да прибави гласове на колебаещи се. На практика дясната



НДСВ не представлява конкуренция



в електорален план. Конкурент би бил харизматичен жълт кандидат, който да привлече леви гласове. Но кой е той? Свинаров заяви, че "кандидатът ще е някой от успешните министри". Да, но Герджиков се дърпа, червените зони от евродокладите са черни точки за Меглена Кунева, която пък е най-рейтинговият жълт министър (20% одобрение). Следващите в класацията са Даниел Вълчев (5%) и Веселин Близнаков (0.6 %). Те ли ще победят Първанов?

Твърди се, че само Бойко Борисов може да победи Първанов. Така си е, само че забелязахте ли един факт - откакто генералът започна да побива колчета вдясно, все повече намаляват гласоподавателите, на които може да разчита! Сега Борисов може да вземе 10 на сто от левия електорат. Преди време той обираше до 35 на сто от червените гласове. Тогава той наистина бе огромна заплаха за Първанов.

Да, през 2001 г. емоционалният вот наистина за кратко срина полюсите. Само че "феноменът Симеон" възникна като алтернатива на партиите, на статуквото, на политическия елит въобще... Всички подобни "месии" - потвърдено и от Сидеров впоследствие - изгряват като контрапункт на съществуващата политика. Те не си избират електорат, те не припознават едни политици като добри, а други като лоши. Те са срещу всички. Те залязват по-късно - като потекат в партийното русло. В този смисъл - кой му даде на Борисов "гениалната" идея да се самообяви за десен?

При този междуличностен и идеен тюрлюгювеч в "меката десница" Първанов няма за какво да се притеснява. Много повече трябва да се безпокои от читав кандидат на "Атака", защото покрай лозунгите срещу НАТО и исканията за национализация, само тази партия играе на негова територия. "Атака" няма да го пребори, но може да му открадне ценни гласове.