Това не е просто поредната грозна сцена от познатата драма без край. В току-що избухналата "ливанска война" има замесени нови политически съюзи, които могат да доведат до страшна катастрофа в региона. Това може да бъде предотвратено само с намесата на великите сили.

Конфликтът с иранската ядрена програма показа, че Техеран се стреми на всяка цена да се превърне във водеща сила в Близкия изток. Вече



няма смисъл да си затваряме очите



пред този факт, тъй като в момента Иран дори не се опитва да прикрие този свой стремеж. Преди започването на сегашния конфликт между Израел и Ливан водещи ирански политици направиха няколко важни визити в Сирия. Миналата сряда главният преговарящ от страна на Техеран Али Лариджани пристигна в Дамаск директно от Брюксел, след като за пореден път преговаряше с европейците по ядрената криза. Още на следващия ден сирийските новинарски агенции съобщиха, че Иран ще гарантира сигурността на Сирия, в случай че някой нападне "невинната" страна.

Двете страни наскоро подписаха ново военно споразумение за взаимно сътрудничество. Те сториха това не просто от скука, а за да дадат сигнал на света, че заедно са вече важен силов фактор и за да се застраховат за всеки случай при подобен вид ескалация на конфликта.

Експертите могат да спорят да каква степен всяка от двете страни оказва влияние върху радикалната шиитска групировка "Хизбула" в Ливан. Но всички са единодушни, че Техеран и Дамаск имат решаващата дума при решенията на тази организация, след като от тях зависи тяхната мощ и ефективност.

Този път обаче става въпрос за нещо много повече, отколкото само за разпределянето на властта в Ливан. За пръв път от много време насам е възможно обединение на радикалните палестински групи и шиитските екстремисти. Това ще придаде още по-голяма тежест на новата ос Иран-Сирия и ще бетонира водещата роля на Техеран. То прави ситуацията още по-сложна, тъй като Иран вече води курс на конфронтация не само спрямо Израел, но и срещу останалите велики сили. Дори и приятелски настроени страни от тях, като Русия и Китай, вече са принудени да предупредят режима в Техеран, защото положението излиза извън контрол.

Протакането на преговорите между Иран и ООН по ядрената криза показва, че

Техеран не се интересува от решаване на проблема. Иранските управляващи просто изчакват удобен момент, за да предявят своите действителни искания. Възможно е дори да чакат нов президент в Белия дом. Едно преразпределение на водещите роли в Близкия изток дава нов коз в ръцете на Иран.

Възможна е и друга интерпретация, а именно, че Иран всъщност наистина тайно се въоръжава, вероятно с цел придобиване на ядрено оръжие. Някои фактори говорят против тази теза. Най-вече опитът, че Техеран досега използваше всеки свой напредък в ядрено отношение предимно с пропагандна цел. Винаги остава възможността с тайното обогатяване на уран или създаването на ядрени бойни глави. Но и в двата случая е почти невъзможно тези проекти да останат 100 процента секретни, без да станат известни на света.

При всички случаи Иран може да е подготвил още няколко неприятни изненади.

Със своята "скрита" намеса в ливанския конфликт



Техеран рискува пълномащабна война в региона



За това спомага и убедеността на иранците, че американците сега са слаби и в неизгодна позиция. Вашингтон в момента не командва парада в Близкия изток заради тежките мисии в Афганистан и Ирак, където има достатъчно проблеми. Дори войнствената външна политика на САЩ е представяна от Иран като слабост.

Това обаче, което не разбират в Техеран, е, че при създалата се ситуация страната им вече е много изолирана от света. Последните изказвания на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад за края на "съвместната работа" със Запада всъщност заплашват точно неговата страна. Сега остава да видим дали международната общност ще може да представи по-добре този факт пред режима в Техеран, за да преосмисли рисковете на своята политика.

За сценария, който в момента се разиграва в Близкия изток, предупредиха много ливанци още преди година. Тогава това бе описано в сп. "Тайм". Изданието предупреди в свои репортажи от Южен Ливан, където се намират базите и ракетните установки на "Хизбула", как ще действа групировката при евентуална заплаха срещу Иран от страна на Израел. Една година по-късно това вече е факт.

В Бейрут се говори, че "Хизбула" получава всеки месец



между 20 и 40 милиона долара



от Иран. Преди година организацията дори се похвали, че вече има нови 13 000 ракети. Израелската армия твърди, че "Хизбула" има големи запаси от 220-милиметрови ракети, доставени от Иран. Този арсенал е излязъл от складовете на иранската Революционна гвардия. Смята се, чо точно тези ракети удариха Хайфа и другите израелски градове през почивните дни.

В момента израелската армия спешно изработва нова военна стратегия срещу "Хизбула". Но дори да успее да нанесе тежък удар на радикалните шиити и те да не бъдат в състояние да обстрелват с ракети Израел, Тел Авив ще получи само временен тактически превес в конфликта. Ислямистите от "Хизбула" с помощта на Техеран ще си осигурят нови оръжия и ще ги използват ефективно срещу Израел. Да не говорим, че въздушните удари срещу кварталите на Бейрут само ще помогнат на милициите да се сдобият с нови доброволци за своите редици.

Миналата неделя израелският вицепремиер Шимон Перес предаде на ливанското правителство условията за спиране на огъня. То трябва да докаже



кой контролира положението



в страната - правителството или "Хизбула". Това всъщност е и целта на въздушните удари. Те трябва да накарат Ливан да използва своята армия срещу "Хизбула". Единствено остава важният въпрос дали това е реалистично във военно отношение. Обществото в страната е разделено по въпроса за "Хизбула". Армията е, меко казано, неефективна като бойно формирование. Ислямистите имат и мощни съюзници като Иран и Сирия, която и без това има огромно влияние сред политическия елит на Ливан и правителството на страната.