Според графика за професионализация на Българската армия, през септември 2007 г. в казармите ще влезе последният набор от цивилни младежи. |
Неотдавна почти единодушно народните представители от всички парламентарни групи решиха най-накрая да завърши санирането и за Българската армия. И сложиха срок - до 1 януари 2008 г. да отпадне наборната служба и в казармата да останат да служат само професионалисти. Както е в повечето натовски армии.
Политиците обещаха, че ще намерят повече средства за "ремонта" на армията. Военните през зъби рапортуваха, че ще ускорят темповете на професионализацията.
За нея всъщност се говори и се действа вече десета година. И въпреки всичко се очертава това да бъде една от най-тежките мисии на военните.
Статистиката е проста. Първата заповед за назначаване на кадрови бойци в Българската армия беше подписана от о.р. ген. Михо Михов през есента на 1997 г. Оттогава досега са назначени около 12-13 хиляди кадрови войници. А само в рамките на оставащите година и половина до 2008-а трябва да се съберат още около 5 хиляди.
През последните няколко години не повече от 2000 души ежегодно проявяват желание да служат в армията. От тях през комисиите успяват да минат не повече от 500-600 души. В същото време,
средно по 200 души на година напускат армията
и не подновяват тригодишните си договори с военните. Основното им оправдание е, че не могат да живеят с парите, които получават в казармата.
Така че Генералният щаб несъмнено е поставен пред едно сериозно изпитание - не само да събере за кратко време сериозно количество кадрови войници, но и да направи така, че те да останат на работа в армията.
За момента и политици, и военни са обединени около факта, че повече кандидати могат да се привлекат единствено с повишаване на социалните придобивки.
Първото е заплатата. Месечното възнаграждение на обикновения редник е 295 лв. С дежурства, извънредни, вредни и т.н. заплатата му стига до около 340 лв. Засега се обсъжда парите да бъдат вдигнати на 400 лв. Това обаче може да стане най-рано със следващия бюджет на държавата.
Другата уловка е жилището
Тук мисията е още по-невъзможна. 18 000 молби за собствени жилища са подадени от офицерския състав на Българската армия. Представяте ли си как ще дадат заветното армейско жилище на новопостъпилия редник пред очите на подполковника?
Прокрадват се идеи в социалния пакет за примамване на бойци да влезе и осигуряването на съпругите им. Идеята е нежната половинка на военния да получава средната работна заплата, ако не успее да си намери работа в града, където е поделението на съпруга й. Финансирането на тази чудесна на пръв поглед придобивка обаче изобщо не е ясно, никой не смее да го споменава като част от следващия бюджет.
Извън социалните придобивки, които се обсъждат, самото ускоряване на професионализацията на армията ще изисква допълнителни финансови средства. Военните смятат, че по най-груби изчисления издръжката на един наборен войник за месец струва на държавата към 1100 лв. Заедно с трудовото възнаграждение, храната, облеклото и отчисленията за пенсионен фонд и здравеопазване
издръжката на кадровия войник е около 1370 лв.
В същото време числеността на редовия състав, която в момента е около 20 -21 хиляди, няма да се промени драстично след пълната професионализация.
На фона на сравнително ниските засега заплати на редниците проблемът за набиране на кадрови бойци ще се задълбочава още, като се има предвид разширяването на пазара на труда след приемането на България в Европейския съюз. Повечето от кадровите войници, които сега напускат армията, са добри бойци, но успяват да намерят по-добре платена реализация в цивилния живот, анализират военните.
Най-лошото е, че в основните бригади, които сами сме си определили, че ще участват в мисии зад граница, не могат да се наберат необходимите хора. А имаме и ангажимент към НАТО да държим 8% от 45-хилядната ни армия в бойна готовност. Това означава да може да тръгне на мисия във всеки един момент.
В различните страни начините за привличане на военнослужещи са различни. Със сигурност част от тях могат да бъдат пригодени за българските стандарти. Но у нас вече десета година военното ведомство и Генералният щаб умуват по какъв начин да привлекат повече бойци.
В армията на САЩ например функционират над 1800 бюра за набирането на професионални войници. Още
с подписването на договора им се дават към 2000 долара кеш,
за да бъдат мотивирани за по-бързата си адаптация към изискванията на службата. Сключват се договори, в които е въведена клауза за образователни отчисления в размер на около 24 хиляди долара за онези младежи, които имат възможности да следват във висши учебни заведения след изтичане срока на службата им в американската армия. Междувременно се отварят вратички за всички стипендианти на Пентагона, които искат да се върнат в армията със сержантски или с офицерски пагон. Заплатата, която боецът получава по време на мисия зад граница, също е сериозен стимул.
Ситуацията в България към момента показва, че пълна професионализация на армията до края на следващата година е по-скоро мисия невъзможна. И би могла да се случи само ако бъдат занижени критериите на медицинските и образователните комисии, които пресяват кандидатите за кадрови войници. Но тогава отново ще попаднем в омагьосания кръг на диспута дали нискообразованият боец може да бъде по-добър изпълнител във времената на високите технологии, които все някога ще стигнат и до нашата армия.
каре 1
Сухопътните войски изостават
Пълната професионализация е проблем най-вече за Сухопътните войски, Националната гвардейска част и отчасти за някои по-малки структури и звена в армията. Във Военновъздушните и Военноморските сили този процес е приключил.
В момента степента на професионализация в Сухопътните войски гравитира около 60%, по данни от Министерството на отбраната. За различните поделения процентът е различен.
В 61-а Стрямска механизирана бригада - Карлово, например не достигат 43% кадрови войници. Недостигът за 5-а Шипченска механизирана бригада е 42% , а за 2-а лека пехотна бригада - цели 66 на сто.
В 13-а бронетанкова бригада само половината от редниците са кадрови войници. В Горнобанската 9-а бронетанкова бригада професионализацията протича много бавно и засега е на ниво една трета от необходимото. Там преди всичко се търсят водачи на БТР, танкове и друга бойна техника. Засега срещу 340 лв. В същото време шофьор в столичния градски транспорт взима около 800 лв.
Само 55-а инженерно-сапьорна бригада е професионализирана на 100 процента. Там процесът е приключил още през 2004 г. Но кадровите военни работят непрекъснато под напрежение, защото върви слух, че в този род войски ще има реорганизиране, свързано със съкращаване на личния състав.
каре 2
Челен опит
В армията на Гърция заплатата на полковниците е около 2000 евро, а на лейтенанта към 1000 евро, твърдят български военни, преминали през обмяна на опит в армията на съседите. Към 100 000 евро е обезщетението при уволнение след навършване на пределна възраст. Размерът на пенсията е приблизително 80% от размера на последната заплата.
Във всеки гарнизон има дом на офицера със зали за брифинги, стол и ресторант на преференциални цени, военни супермаркети, където стоките са по-евтини от тези в останалата търговска мрежа. В по-големите гарнизони има и военни болници.
Униформите, обувките и други военни принадлежности се получават в поделенията чрез персонална книжка, където са уточнени сроковете за износването им. За младшите офицери те са по-кратки. За парадните униформи се получава само платът, за шиенето кадровите военнослужещи заплащат от джоба си.
Построени са и жилищни блокове за военните, където наемите за апартаментите са многократно по-ниски в сравнение с цените на частните квартири. От тази придобивка кадровите военнослужещи обикновено се ползват след шестата-седмата година от службата им в армията. През това време обикновено те са преминали най-малко през 3 гарнизона. Квартирни компенсации за неустроените с жилище не се изплащат.
В момента се реализира програма за изграждане на детски градини само за децата на военнослужещите.