|
| Дори Костов да се доближи до Стоянов и в резултат на тази близост се роди общ десен кандидат, едва ли характерната за 90-те битка "комунизъм-антикомунизъм" може да се повтори на президентския вот. |
Царят е ясен. Но въпросителните около президентските избори продължават да са все така много. Като на всички избори досега. За първи път обаче на голям мажоритарен вот, извън последните частични кметски в София,
битката комунизъм-антикомунизъм
няма да носи мащабен заряд. Опити за подобна риторика ще има, разбира се, но тя няма да повлече след себе си характерната за 90-те истерия. Защо? Защото от едната страна на фронта няма армия. А от другата - липсва желание за война.
По всичко личи, че Георги Първанов ще бяга от подобна схватка. Не случайно цял мандат той се пази от обвинения, че е президент на БСП. В желанието да се представи като надпартиен държавен глава Първанов дори прескочи на няколко пъти границата на търпимост у червените симпатизанти. Сегашният президент отново ще се опита да се държи надпартийно - както до първи тур, така и на евентуалния балотаж.
От другата страна на барикадата имаме десница с неясен брой кандидати, кандидат на НДСВ, Волен Сидеров и евентуално Бойко Борисов. Нито един от тях обаче не може да разпали битката: "Всички срещу комунистите", защото за подобно нещо трябва масов огън, а не единични залпове от разпилените десни кандидати.
Към този момент Борисов дава заявка, че по-скоро няма да се пробва на президентските избори. Но при всички случаи ще играе някаква роля, като подкрепи един или друг кандидат. Каквото и да реши столичният кмет, той не може да развее знамето на антикомунизма, да не говорим пък да обедини десните. Най-малкото хората на Иван Костов, които най използват антикомунистическата риторика, няма как да влязат в съюз с Борисов. На бате Бойко не му и отива да е носител на тази кауза. Той атакува БСП и ще продължи да говори за това как едни и същи фамилии управляват България и преди 1989 г., и сега. Но някак не се връзва бодигардът на Тодор Живков
да пее "Комунизмът си отива,
спете спокойно деца".
Възможно е СДС и ДСБ да излъчат общ кандидат - примерно шефа на КС Неделчо Беронов. Възможно е той да се представи изненадващо добре. Но 78-годишният Беронов не е човек, който би градил кампания върху противопоставянето на комунизма и антикомунизма, а застъпниците му - Петър Стоянов и Иван Костов, на този етап нямат глас, който да бъде чут от обществото. Сините на "Раковски" 134 не са в кондиция да правят каквато и да е политика, а ДСБ на Иван Костов, макар и по-гласовито, е изключително самотно на дясната сцена.
Ако остане в играта, синият лидер Петър Стоянов със сигурност ще дрънка по китарата "45 години стигат, времето е наше". Но първо, бившият държавен глава трудно би стигнал до балотаж, дори Бойко Борисов да застане зад него. А по време на избори - между двата тура, се разиграва битката - всички срещу комунистите (спомнете си изборите за кмет в София, когато изкараха Стоян Александров най-изпечения комунист в държавата). И второ, дори Стоянов да достигне втория тур, той не може да направи така, че да го подкрепят всички десни. Както не можа да го стори и на предишния президентски вот, когато симпатизанти на Иван Костов си признаваха, че не са гласували за него.
Десните са наясно с капацитета си и затова и не си дават много зор около тези избори.
Кандидатът на НДСВ, който и да е той, няма никакви шансове за битка с Първанов. Дори само по причината, че жълтите са в съюз с БСП в изпълнителната власт. А от двубоя Волен Сидеров-Георги Първанов май вторият ще е по-десният.
Виковете: "Който не скача, е червен" ще присъстват по време на кампанията, но няма кой да скочи така, че да повлече масата след себе си. Просто липсва синият тореадор. А така играта "Всички срещу Първанов" по-скоро ще е игра срещу "бащата на тройната коалиция" и срещу самите управляващи, а не срещу това, че сърцето на бившия лидер на БСП още бие отляво.
