Българското гимназиално образование за пореден път е изправено пред дилемата към какво да се стреми. От едната страна стои схващането, че средните училища трябва да гарантират прилична обща култура по всички предмети. От другата страна е стремежът към колкото се може по-полезен - и оттук по-специализиран спрямо личните предпочитания на отделния ученик, образователен проект.

Везната е наклонена в полза на втората възможност и това не е български патент. Времето на енциклопедистите в науката отдавна отмина, а стремежът към ефективност отдавна е подчинил дори чувствителни публични сфери като здравеопазване и образование.

Въпросът е коя е критичната точка, отвъд която би могло да се твърди, че образованието произвежда по същество неграмотни хора, умеещи да изкарват хляба си, но неспособни да разпознават света около себе си. Ползата от подобни индивиди в едно демократично общество надали ще е голяма.

Представената от Министерството на образованието и науката (МОН) концепция за реформа на гимназиалното образование видимо отдава дан на утилитаризма. Реверансът към задоволяване на личния житейски план на отделния ученик обаче изглежда прекомерен и крие опасност от критичен спад в нивото на общообразователната подготовка.



Какво е заложено на карта в предложенията на МОН?



За трупане на специфични знания по малко на брой дисциплини министерството заделя 3 от общо 5 години на гимназиално обучение - 8, 11 и 12-и клас. 8-и клас, по примера на езиковите гимназии, ще е предназначен почти изцяло за изучаване на чужд език. 11 и 12-и клас са за профилирана и професионална подготовка, като единствените задължителни предмети тук остават български език и литература, чужди езици, физическо възпитание и свят и личност.

Заради това разделение обучението по голяма част от останалите предмети ще бъде реорганизирано. От програмата за 8-и клас отпадат 5 предмета - география, история, физика, химия и биология. Те ще се учат само в 9 и 10-и клас, тоест учебен материал за 3 години се вмества в 2. При историята положението е още по-тежко - тя отпада и от програмата за 11 клас, тоест в 9 и 10-и клас се вместват 4 години учебен материал. Математиката и философията от 11 клас също трябва да слязат в 9 и 10-и.

На първо място впечатление прави двойният (всъщност троен - ако броим основното образование)



реверанс към чуждите езици



Те хем получават цял един клас - 8-и, хем имат честта да са сред 4-те задължителни дисциплини, които остават в 11 и 12 клас. Второто става с цената на сериозен компромис по два достатъчно фундаментални предмета - математика и история. Не е ясно защо изучаването на тези дисциплини трябва да приключи в 10-и клас, а само българският език и литературата, чуждите езици и физкултурата да продължават нагоре.

Наред с това обединяването на материал, преценен като подходящ за различни възрастови групи, само по себе си е спорно. Учениците и в момента имат проблеми да осмислят това, което им се преподава, а сега в рамките на 1 година ще трябва да усвояват почти двоен по обхват материал (от МОН твърдят, че самият обем няма да расте пропорционално, защото от материала ще отпадне ненужната фактология). Да вземем например историята. От 8 до 11 клас в момента се учат последователно история на средновековния свят, ново време, съвременност и история на България. Тези четири периода при новата структура на образование трябва да бъдат покрити в рамките на 2 години.

При предложената в момента от МОН схема е почти невъзможно предвидените часове по "преместените" предмети да не бъдат орязани. За побирането им в 9-и и 10-и клас, ако изхождаме от сегашните хорариуми, са необходими общо 452 часа. За това се разчита на резерва от 612 часа, заделяни в момента за задължително избираема подготовка. Но ЗИП остава и при новата структура.

На фона на тези сериозни размествания възниква въпросът



какви са очакваните ползи от тях



Да започнем с 11 и 12 клас. Те и в момента са предназначени за засилена профилирана и професионална подготовка. Разликата освен наличието на няколко задължителни предмета повече е в периода, в който ученикът избира профила си. Това се случва още при кандидатстването в 7-и клас. Дори и междувременно да е променил нагласите си, ученикът не може да промени застопорения профил.

При предложената от МОН система изборът става след 10-и клас, като ученикът дори има право да се премести в друго училище. Оттук излиза, че причината за лошото качество на съществуващата в момента профилирана подготовка в 11 и 12 клас е невъзможността за избор на по-късен етап. В същото време МОН очаква от избор в края на 10-и клас да се възползват малко ученици.

Тук има и друг парадокс. Смяната на училището според МОН е възможна, защото в 8-10-и клас разликата между ученото от децата е незначителна - 2 до 5 часа седмично ЗИП. Тоест ЗИП-ът хем се приема за маловажен при смяната на училище, хем все пак трябва да съществува, стеснявайки учебното време по останалите предмети.

В това противоречие изпъква и най-сериозният проблем в предлаганата система - опитът на МОН хем да заличи разликата между училищата до 10-и клас, хем да я запази. Години наред обликът на българските гимназии се е определял в края на 7-и клас с кандидат-гимназиалната кампания. За да не се посяга на езиковите училища - на практика не повече от 30 типични гимназии в страната, учебната им програма се налага на всички. За да не се посяга на професионалните гимназии, които още от 8-и клас започват да преподават професионални предмети, се оставя минимален брой часове за ЗИП.

На практика именно



професионалните гимназии ще станат жертва



на новата структура. До 10 клас изучаваните от учениците професионални дисциплини в рамките на ЗИП ще бъдат напълно еднакви, независимо в каква професия е специализирано училището, за да може да се гарантира правото на избор на друго училище след 10-и клас. Това представлява сериозен удар - и кадрови, и организационен, по професионалното обучение, независимо че в 11 и 12 клас за професионална подготовка може да се задели допълнително време. А учениците, останали с образование до 10-и клас, са без шанс за придобиване на професия.

Всичко това показва, че по промените в образованието тепърва ще текат тежки дебати. Най-сериозният аргумент на МОН в тях ще бъде ползата от въвеждане на задължително образование до 10-и клас за всички ученици и излизането от батака с различните учебни програми, прилагани в момента от училищата. Водещ въпреки наследените тежки проблеми обаче трябва да си остане въпросът с качеството на образование.