"Да си българин е голяма работа!", така възкликна преди време вицепрезидентът Ангел Марин - човекът, който в момента има последна дума дали да се даде или отнеме българско гражданство.

Но сигурно минимален процент от всичките 12-13 000 души годишно, които го получават, смятат същото. Не бива да се залъгваме, че ги вълнуват патриотични чувства. Почти всички го правят само заради едно - защото ще имат някаква полза. Едните, защото България скоро ще стане член на ЕС и ще могат да пътуват свободно в Шенгенското пространство, други, за да вземат някое евро в повече в спорта, трети, за да направят фирма за недвижими имоти, за да не плащат за следване в български университет, за да купят примерно земя.

Темата за българското гражданство се стовари отново преди няколко дни покрай най-новия българин - бившия македонски премиер Любчо Георгиевски. Извън това наскоро вицепрезидентът Ангел Марин отново лансира тезата, че системата трябва да се промени. Нещо, което той говори, откакто зае поста, но така и нищо не се измени кой знае колко.

Заедно с това правителството предложи законопроект, с който спортистите чужденци, които искат българско гражданство, да го получават бързо и дори експресно.

Според Марин годишно българско гражданство се дава на около 12 000 човека. През 2002 г. са били издадени укази за 5-6000 души, които са искали и са станали българи. А преди това най-много по 1000-1500. Желаещите за гражданство са предимно от Македония, Молдова и Украйна. Според вицепрезидента в българските институции имало стремеж процедурата за получаване да се ускори. Тя в момента е тромава - едно, заради административния капацитет, второ, и за да не се злоупотребява с раздаването на гражданство.

Напливът расте с всяка изминала година. През 2004 г. в правосъдното министерство, което обработва по закон и по правило молбите, са влезли 25 138 заявления за гражданство от хора с български произход. През 2005 г. - близо 30 000. Процедурата трае около година и половина и в общи линии на година се издават укази за около 12-13 000 човека.

Може би и заради това Марин лансира и идеята срещу допълнително заплащане, както ставало с българските международни паспорти, при които експресните и бързите поръчки са по-скъпи с пъти.

Но това показва едно странно схващане за гражданството като такова. Защото то би трябвало да се предоставя на хора, които наистина се чувстват българи, а не на онези, за които то е по-изгодно. А на практика се получава, че огромна част от кандидатите не знаят дума български, не живеят или няма да работят дори ден в България. Не става дума например за македонците, които се самоопределят като българи, или пък за бесарабските българи. Те просто са си българи. А за всички тези, които вземат българските паспорти, за да им издоят всичките ползи.

А никъде в света в общи линии не е така. САЩ и страните от ЕС дават гражданство, но или ако се ожениш или омъжиш за техен гражданин, или пък ако определено време си работил и живял на съответното място. И чак тогава можеш да кандидатстваш за гражданство. А макар и в България да има изисквания, на практика не могат да бъдат покрити и от една трета от тези, които получават. Повече от очевидно е, че у нас режимът е повече от либерален.

В тази посока



е и даването на българско гражданство на спортисти



Дори и в мотивите към правителствения законопроект, с който се иска облекчаване на режима за получаване на български паспорти от състезатели чужденци, има откровени странности. Там е записано, че специално за тях процедурата трябва да се облекчи максимално "с оглед на възможността им да се състезават и да печелят отличия за страната". Според правителството "в сравнение с останалите области на обществения и икономическия живот сферата на спорта се отличава със своята специфика", а пък "кандидатите за придобиване на българско гражданство са основно такива лица, от чиято натурализация България има интерес". Като оставим настрана световната абсурдна тенденция държавите да мерят сили не чрез свои граждани, а чрез чужденци по терените, със сигурност процедурите за всички хора трябва да са еднакви. Защото иначе си е чиста търговия не само с гражданството и с паспорта, но и с националното самочувствие и самосъзнание.

Твърди се, че посредници вземат 500 евро, за да уредят гражданство. Официалното обяснение е, че това се случва в чужбина, където хората нямат достатъчно информация. Кандидати от Македония давали на посредниците между 100 и 500 евро, а пък молдовците плащали между 350 и 500 долара.

Ако дори само половината от тези, които получават българско гражданство, плащат по толкова, явно се въртят милиони пари.

Отгоре на всичко по закон въпросните посредници не нарушавали закона, защото той позволявал упълномощено лице да подава документи за гражданство. И ако това не е абсурдно? В повечето нормални страни гражданство се придобива чрез събеседване. В България обаче е достатъчно да си подадеш документите и след проверка да получиш отговор. Много е интересно обаче как точно се извършва проверката, щом годишно има по 30 000 заявления и се дава гражданство на 12-13 000. За целта трябва да работят хиляди чиновници. А те нямат и стотици дори.

Очевидно режимът е сбъркан, несправедлив и предразполага към корупция. Трябва да се въведат ясни изисквания, да се ускори процедурата за онези, които наистина смятат себе си за българи, а не идват само за да си получат паспорта.

Защото това работи срещу България.





За каре



Процедурата



По конституция президентът дава, възстановява и лишава от българско гражданство. По традиция това право се предоставя на вицепрезидента. Така още в началото на мандата си Петър Стоянов прехвърли тези си правомощия на Тодор Кавалджиев. Същото направи и президентът Георги Първанов, възложил задачата на вицето си Ангел Марин. Като държавен глава Желю Желев малко време имаше вицепрезидент и затова сам си отговаряше за даването и отнемането на гражданството.

По процедура кандидатът за наш паспорт подава документи в междуведомствения Съвет по гражданство към Министерството на правосъдието. По закон той трябва да ги разгледа до три месеца от постъпването им. Процедурата обаче се бави не с месеци, а с години заради големия наплив. Националната служба "Сигурност" прави проверка на кандидата. После съветът праща протокол до правосъдния министър, а той дава на вицепрезидента доклад с предложение за издаване на указ. Ако вицепрезидентът има съмнения, преди да подпише указа, може да иска още проверки и сведения.

Според действащия Закон за българското гражданство то се придобива в няколко случаи - по натурализация, по месторождение, ако единият родител е с българско гражданство. Друг от тези случаи е даване на гражданство на чужденци по заслуги. Използва се най-често за спортистите.



за каре



И американци са с българско гражданство

През 1996 г. двама американци бяха отличени с българско гражданство с указ на президента Желю Желев. Те не бяха случайни хора - става дума за поетите Уилям Мередит и Ричард Хартайс. Двамата бяха от вълната на т. нар. "нови българи", получили наши паспорти за заслуги към България. Роденият през 1919 г. в Ню Йорк Мередит е морски авиатор през Втората световна и през Корейската война. А след това печели три годишни награди за поезия, като от 1964 г. до 1989 г. оглавява Академията на американските поети. През 1980 г. взема и нашенската награда "Вапцаров". Мередит живее в Ункасвил, Кънектикът, с дългогодишния си приятел Ричард Хартайс, но често пътува до България. Американците очевидно често са били питани защо са станали български граждани. И отговориха по специфичен начин - отпечатаха факсимилета на българските си паспорти в средата на книгата "Белият остров" - сборник със стихове, посветени на българи - политици, културни дейци, университетски преподаватели, редови граждани.

Преди няколко години българин стана и някогашният главен прокурор на Триполи, главен съдия в наказателното отделение на Върховния съд в Триполи и зам.правосъден и вътрешен министър през 1998-2001 г. Шауки Сюлейман Канун. Паспортът бе връчен на либиеца по предложение на министър Соломон Паси за "особени заслуги в развитието на българо-либийските отношения и съдействието в съдебния процес срещу шестимата обвиняеми български медици". А в специално обръщение бе подчертано, че няма българска организация, която да не била ползвала квалифицираната правна помощ на Канун безвъзмездно. Днес юристът е пенсионер, но навремето е учил в България, женен е за нашенка. В миналото правителство тогавашният министър на държавната администрация Димитър Калчев пък предложи за заслуги с наше гражданство да бъде почетен представителят на Ватикана в Русе от 1998 г. Винченце Спагоне заради помощ в набирането на средства за бедни хора и сираци. Пак по настояване на Калчев български гражданин е станал и ливанецът Джозеф Джабра. Чужденецът е у нас от 1993 г., но за краткото време успял да се отличи като голям инвеститор най-вече в преработката на мляко и осигуряването на богат асортимент млечни продукти. Сред новите българи и е французинът Клод Еме Пиера - директор на института за обучение на преподаватели в град Антони. Отличието му бе дадено по предложение на бившия просветен министър Димитър Димитров за заслуги във взаимния обмен и обучение на кадри и за подпомагането на СУ "Св. Климент Охридски", Художествената академия, Медицинската академия.