В момента Георги Първанов се намира в същото положение, в което беше и предшественикът му Петър Стоянов няколко месеца преди вота - всички твърдят, че той е обречен да победи.

Но историята сочи, че нищо не е сигурно.

И пред Първанов, както пред всички други потенциални кандидати за най-високия пост в държавата, стои големият въпрос - какво ще прави, ако загуби. Ето защо Първанов задължително трябва да се поучи от грешките на Стоянов, за да не хлътне в политическия изтрезвител.

Първата грешка на Стоянов беше неговото високомерие, неговата 100-процентова убеденост, че "Той е". Втората му грешка, не по-малка, е, че не успя да се легитимира като безспорен лидер. Той ту беше седесар, ту беше президент на всички българи. С едната си ръка приятелски подпомагаше премиера Иван Костов, а с другата му забиваше нож в гърба.

При Първанов е по-различно. Той нито веднъж публично не разкритикува Сергей Станишев и запази отлични публични отношения с него, но пък не му спести унижението, когато



изземаше негови функции



и го караше да се чувства безполезен - покрай учителската стачка, борбата с престъпността, обгазяването на Стара Загора, кризата с боклука, високата вълна по Дунав...

Още в началото на своя мандат Първанов започна да се държи като премиер и дори си измисли нещо средно между двете длъжности, което нарече "социален президент". Видя се, че тази формула може да работи само в много специфична среда - когато премиерът е твоя издънка, имаш "топла връзка" със 7 ключови министри, включително социалния и финансовия, и ситуацията е предизборна. През останалото време Първанов се снишаваше и само от време на време показваше по-бързи рефлекси. Както при наводненията в Ихтиман миналата година - докато Сакскобургготски си почиваше, Първанов храбро нагази дълбоките води.

Но едно трябва да се признае на Първанов -



успя да остане неформалният лидер на БСП



Затова дори да загуби президентския вот наесен, едва ли ще го сполети съдбата на Петър Стоянов.

Първо, защото едва ли той ще обере всички негативи за това. Някои от необходимите виновници вече лъснаха в публичното пространство с прибързаните си действия. Премиерът Сергей Станишев, който се опита да вкара в правия път кметовете, като им нареди да работят за Първанов с целия си авторитет, вече събра доста критики отвън и отвътре. ДПС активисти като Йордан Цонев, които публично заявиха, че застават зад Първанов, също сгафиха, защото така отблъскват патриотичния вот. Това, че Георги Първанов не отрони и дума да ги поощри или порицае, е показателно за тактиката му на изчакване.

Два са вариантите пред Първанов, ако загуби - да кротне в сянката на Станишев и да чака следващия конгрес на БСП или да атакува премиерското кресло моментално. На "Позитано" 20 изглежда си дават сметка, че Първанов по-скоро ще предпочете втория вариант, защото иначе има опасност имиджът му да ръждяса. В този случай дори няма да са нужни предсрочни избори. Достатъчно е след една правителствена криза



да се завърти отново рулетката с мандатите



и БСП отново може да излъчи свой премиер, но с друго име. А Първанов има приятели, на чиито услуги може да разчита. И в средите на ДПС, и около царя.

Разбира се, новата тристранна коалиция може да е старата - с подкрепата на ДПС и НДСВ. Жълтите само плашат гаргите, че ще напуснат коалицията, но истината е, че те не искат да излязат от нея, а да се наместят по-хубавичко вътре - с повече постове и власт. И това може да бъде отличен шанс за тях.

При премиер Първанов и друг президент логично изниква големият въпрос - какво ще прави Борисов след вота през есента. Бойко засега дава вид, че няма да пречи на Първанов на тези избори, а от изявленията му може да се предположи, че в замяна на пасивната си подкрепа ще иска активно място в изпълнителната власт.

Ако Първанов спечели втори мандат и има договорка с Борисов, как ще я изпълни? Този въпрос също виси в пространството засега. Отговорът е един - само чрез предсрочни парламентарни избори. Президентът обаче не може да ги предизвика. По конституция той може най-много по време на криза да назначи Борисов за служебен премиер. А след това



да му даде мандат за съставяне на правителство,



ако партията му спечели мнозинство.

Парламентарна криза може да се предизвика по два начина - чрез щурм на парламента или чрез невъзможност да бъде съставено правителство. Революция няма да има, затова единственият възможен вариант е номер 2. Може би Борисов разчита на топлите си връзки с царя, за да се стигне до парламентарна криза. Подобен ход на жълтите обаче е твърде рискован, ако става дума за услуга на Борисов. Известно е, че генералът трудно намира допирни точки с ДПС.

От това дали тези президентски избори ще се превърнат в пазарлък или във "феърплей", ще зависи и изходът от тях. Защото безпринципните договорки водят до неясни послания. Единият от двамата гиганти /както ги определи техният общ приятел Божидар Димитров/ е излишен. Много по-мъжко е да си премерят силите. А след това да се прицелват в премиерското кресло.