Сивата материя на
българската икономика
Докога икономиката
ще се крепи на кредит
Беше въпрос на време феноменът на тъмната материя да разпали въображението и на българските икономисти, след като тази зима той намери място в издания като Financial Times, The Economist и Business Week. Британските медии тогава се отнесоха по-скептично, но в САЩ бяха ентусиазирани: "Защо икономиката е много по-стабилна, отколкото си мислите", бе красноречивото заглавие на водещата тема на "Бизнес уик". Изкусително е да повярваме, че има някъде скрит философски камък, имплицитен ред, предпазващ от криза икономиките на държави, които харчат повече, отколкото произвеждат. Като че ли не му е устоял и Емил Хърсев в редовния си коментар във вестник "Сега" този понеделник.
Това не е изненада, тъй като парадоксът, описан в хипотезата за тъмната материя, съществува и отваря широко вратата за дискусии. Какво крепи американската икономика, която за 27 години е натрупала дефицити по текущата си сметка от 5 трилиона долара и дължи на останалия свят 2.5 трилиона долара. Или, както пита Хърсев: "Защо с текущ дефицит над 12% от брутния продукт все още българската икономика работи?"
Но
сравнението между САЩ и България е пресилено
и тъмната материя не е универсален отговор, ако изобщо е. Смисълът на тази хипотеза е в предположението, че съществуват невидими с просто око балансиращи механизми, които се откриват по косвени белези, така както тъмната материя се идентифицира по гравитацията. Имам предвид икономическия смисъл, за разлика от него политическият е очевиден и се свежда до няколко прости внушения: не се налага да затягаме коланите, тъй като ние не изнасяме дрънкулки, а знания; иновациите са инвестиции в бъдещето.
Това е много привлекателна теза, но дори да е вярна за САЩ, не е обяснение, нито оправдание за растящия дефицит по текущата сметка на България. Той отразява не играта с числата, а играта с времето. Бумът от последните години се дължи на заеми от бъдещето, на предварителното осребряване на постевропейския оптимизъм, което накара хората да залагат още неполучени доходи, а чужденците - да купуват имоти само защото изглеждат подценени. Ако не харесвате внушенията за спекулативен приток на горещи пари, нека кажем, че днешният дефицит е цената на бъдещото ни благополучие. Това твърдение е дори още повече в сферата на традиционната икономика.
Интерпретациите са свободни, но числата са категорични: от 1998 г. до 2005 г. текущият дефицит заедно с изтичането на валута с неясен произход достига 8.4 млрд. евро, а по финансовата сметка са постъпили 12.5 млрд. евро. Очевидно има някаква сила, която привлича тези милиарди, и въпросът е докога ще трае това.
Емил Хърсев твърди, че "България произвежда и изнася тъмна материя в обеми, близки до целия брутен вътрешен продукт". Но тъй като статията му е с отворен финал, не става ясно къде той вижда източниците на този магически стабилизатор на платежния баланс. А би било интересно.
Можем ли наистина да се надяваме, че щастливото стечение на обстоятелствата, което пълни валутния резерв, ще се запази завинаги? За съжаление, не. Отговорът на първия въпрос като че ли е ясен за всички. Що се отнася до магията, която осигурява приток на валута въпреки текущия дефицит, тя няма как да бъде вечна. Една от причините за песимизъм е, че ако инвестициите бяха толкова успешни, то за две години те щяха поне малко да са смалили дефицита по текущата сметка. Например чрез внушителни приходи от туризъм. Има, разбира се, и един резервен източник на оптимизъм и това е начинът на оценка на инвестициите, но това е друга тема.
В такъв случай тъмната материя е само
метафора за неотчетени валутни постъпления,
включително доходи от задгранични инвестиции, доколкото има такива. Но дали сивата икономика непременно генерира постъпления със знак плюс? Контрабандният внос и фиктивният износ например предполагат по-голяма дупка във външната търговия, отколкото е отчетено.
Възможно е да има засилен стремеж за легализиране на изнесени капитали преди 2007 г., но не е ясно дали те компенсират отрицателните сиви потоци. Може би, но говорим за милиарди евро. А ако са толкова много, въпросът е какво ще правим, когато операцията по легализирането им приключи. Мнозина сигурно си спомнят как през 90-те относителното финансово спокойствие с неустановен източник изведнъж приключи с падането на югоембаргото. Дотук нищо общо с успокояващите внушения на двамата американски учени.
Изобщо
сивата икономика е банално обяснение
и не е необходимо човек да познава изкривяването на пространство - време, за да се сети, че част от чуждите инвеститори са местни перачи. Ефектното рядко е точно. В българския случай става дума за неотчетени доходи, а в американския - за износ на неосезаеми активи или квазиактиви, както с известна условност може да наречем доверието в световната суперсила. Затова остава недоказано твърдението, че имаме износ на невидима субстанция, която може да компенсира видимия внос, като това на всичко отгоре е трайна тенденция
Може да се намери потвърждение само за доходите на работещите в чужбина. Положителното салдо по графата "Доход на текущата сметка" от 247 млн. евро за 2005 г. се дължи изцяло на спечеленото от гурбетчиите, тъй като нетният доход от инвестициите е много отрицателен - платени са много повече дивиденти, лихви и наеми на чужденци, отколкото са получени от неголемите български вложения зад граница. Наскоро БНБ преразгледа оценките си за недекларираните пари, които са внесли краткосрочните емигранти след отпадането на визите в началото на 2001 г. Сумите доближават 1 млрд. евро годишно, при това методологията оставя впечатлението, че и тази оценка е занижена. Приблизително толкова през последните години са и средствата, които дългосрочните емигранти изпращат на роднините си.
Но обърнете внимание, че и в този случай аналогията с тъмната материя не е точна: едно са неуловените от банковата статистика постъпления от емигрантите, съвсем друго - претенцията, че чрез тях се осъществява износ на умения, придобити в резултат на дългогодишни инвестиции в образование. Приказките за износ на човешки капитал и съответната му възвръщаемост застават на върха на езика. И е по-добре да си останат там, тъй като се иска много дързост, за да се третират хората като активи - държавни или частни.
И тъй като на тази статия повече приляга да завърши със заемка от физиката, нека това да бъде известната интерпретация на Пол Дирак: "Млъкни и смятай". Впрочем Дирак е този физик, който е доказал, че 3 по 2 е различно от 2 по 3 и че поредността, тоест и времето, има значение. Ето още един повод за размисъл на любителите на нетрадиционна икономика.
каре
Двамата харвардски професори Рикардо Хаусман и Федерико Щурценегер представиха в края на миналата година теорията си, която прилага в икономиката феноменът на тъмната материя от физиката. Според техните сметки САЩ и Великобритания са най-големите износители на тъмна материя, а Русия и Франция - най-големите вносители. България и много европейски страни отсъстват от този списък, в който обаче присъстват Босна и Габон. Хипотезата се осланя на обърната поредност при изчисляването на нетните чуждестранни активи на САЩ в чужбина на база на дохода, който те генерират. Ако тяхната възвръщаемост е 5%, то САЩ всъщност са нетен кредитор с 600 млрд. долара, а не длъжник на 4.1 трилиона долара.
Съставните елементи на тъмната материя според хипотезата са изнeсени ноу-хау и технологии, които обясняват високия доход на американските инвестиции в чужбина. Тоест, щом има нетипично високи доходи, трябва да има неуловен износ на активи, които ги генерират. Никой не отрича, че съществува проблем с оценяването на инвестициите в наука. Критиците на теорията обаче посочват други, по-нормални причини САЩ да получават повече от инвестициите си зад граница, отколкото чужденците - от американските си вложения. Сред тях са стремежът на американските компании да пренасят доходи върху офшорните си фирми, трансферното ценообразуване, както и различната структура на инвестициите - сериозна част от дълга на САЩ се състои от държавни облигации, които, естествено, имат нисък доход. Нека да добавим, че ниските лихви в САЩ направиха по-изгодни инвестициите им в чужбина, финансирани със заеми от Америка.
Що се отнася до България, тази зъбна предавка се завъртя в обратната посока, донасяйки по-евтин ресурс, който финансира потреблението сега срещу ангажименти и надежди в бъдеще време.
