Една световна (1998 г.) и една европейска купа (2000 г.), един злощастно загубен световен финал наскоро, главозамайващи договори за френските звезди и истинска обсада на юношеските школи от чуждестранните клубни съгледвачи. Явлението заслужава анализ, особено предвид не дотам високото реноме на националния шампионат в сравнение с английската Премиършип, германската Бундеслига или испанската Примера дивисион, например.
Парадоксът е привиден и намира своето обяснение в два процеса с противоположни резултати: образцовата организация на френската школа за подготовка и селекция на футболни таланти и либерализацията на футболния пазар след казуса "Босман". Така откритите и обучени във Франция дарования, едва изгрели на националния футболен небосклон, поемат към Апенините, Пиренеите или към Острова, където се печелят големите пари.
Всичко започва през 1972 г. със създаването на Националния институт по футбол във Виши и наложеното на клубовете от първа дивизия задължение да изградят и поддържат центрове за подготовка на млади футболисти. Във витрините на френската федерация все още не блести нито една купа, тези на клубовете също пустеят. Амбициозните французи обаче още тогава въвеждат етапа на предподготовка на футболисти, който от 1999 г. германци и англичани се опитват да копират у дома си. Той се заключава в
ранното откриване на талантите (12-13-годишна възраст)
и съчетаването на усилени тренировки с пълноценно образование, без да се прекъсват връзките на момчетата със семейната им среда. Целта е да се избегне серийното производство на мускулести и безмозъчни състезатели, които често по-сетне изпадат в социална алиенация. Някои откриват поприще в организираната престъпност (като мнозина от нашите олимпийски надежди), други затъват в депресии и алкохолизъм (спомнете си Тони Адамс и Пол Гаскойн).
Френските футболни политици и експерти са убедени, че над определено състезателно ниво здравата психика и интелектът решават мачовете. За да спазваш тактическите инструкции, да вникнеш в играта на противника, да намериш своето място в колектива, талантът и интуицията не винаги са достатъчни. Спортните медици пък твърдят, че на 12-14 години се формират окончателно ключови за футбола физически качества, като аеробията и беговата координация. Цялостната методология на тренировките е научно обоснована и непрестанно се обогатява. На тази възраст германските юноши са принудени да се задоволяват с масовия спорт в училище в очакване някой да ги забележи, като навършат 15 години. Междувременно френските им връстници трупат опит в шампионата за юноши до 15-годишна възраст и този до 17 години, а също и в борбата за младежката купа на страната. Там те изковават професионалното си отношение към спорта, развиват чувството си за отговорност, себеотдаване и самодисциплина, от които е изтъкан всеки спортен триумф.
Френската федерация по футбол вменява на юношеските школи
да осигурят пълноценно общообразователно ниво на младежите
и да бдят да не се прекъсва връзката им със семействата. Тренировките никога не са за сметка на средното образование. За целта специални автобуси отвеждат юношите от игрищата до училищата и оттам обратно в тренировъчните центрове. В случай че младежите произхождат от бедни семейства, клубовете и националните школи покриват транспортните и хотелските разходи на техните родители, които имат право да ги навестяват поне веднъж на две седмици.
Мечтата на почти всички млади футболисти е да се озоват в националния център за подготовка на елитни играчи в Клерфонтен, южно от Париж. В райска природна среда, насред смесени широколистни гори, са разположени няколко резиденции от XVIII-XIX в. Школата се простира върху 80 000 квадратни метра и разполага с всички удобства за тренировка и почивка, включително и видеотека със записи на над 4000 мачове от последните 40 години. Щастливите избраници в юношеската школа са 64-ма, почти всички чернокожи и със скромен произход. Истинската причина за завист е, че докато правят кросове из алеите на парка, младежите се разминават със Зидан, Анри, Виера, Бартез и Тюрам, които провеждат тренировъчните лагери на националния мъжки отбор в съседство. Малчуганите присядат покрай игрищата и жадно попиват дрибъла на Зидан, пласирането на Анри, единоборствата на Тюрам.
Междувременно цяла процесия от клубни съгледвачи се озъртат наоколо, готови да броят скромната сума от 7000 евро, за да получат правата върху някой от подрастващите, които до 3-4 години ще тежат милиони, а понякога и десетки милиони евро.
Каре 1:
Етапи в обучението на френските футболни надежди
* „аспиранти" - 16-17-годишни юноши. Придобиват статута за срок от две години след серия от тестове. Така широк контингент от дарования бива картотекиран и влиза в полезрението на селекционерите.
* „стажанти" - статутът се придобива на 18-19-годишна възраст за срок от един шампионатен сезон. Футболистът сключва договор с клуб или център за подготовка. Статутът „стажант" може да се подновява в продължение на три години, но се губи след навършване на 21 г. Следва пълноценен трудов договор с клуб или (за мнозина) край на кариерата. Статутът е преходен етап от тренировъчните игрища към професионалната изява. Стимулира постоянното себедоказване на талантите.
* „надежди" - този привилегирован статут получават най-даровитите юноши на възраст от 16 до 20 г. Те сключват договор с клубове, които се задължават да им осигурят пълноценно професионално обучение в собствените си школи или в някоя от националните. В замяна играчът се обвързва с клуба за определен срок, който варира съобразно възрастта му.
Каре 2:
Казусът "Босман"
На 15 юни 1995 г. Европейският съд осъжда „Стандарт" (Лиеж) да плати обезщетение на почти неизвестния белгийски футболист Жан-Марк Босман, задето му е попречил да приключи кариерата си в друг клуб след изтичане на професионалния му договор със "Стандарт". С това решение се слага край на доживотната обвързаност на футболистите от Европа с клубовете. Освен това е променен и регламентът на УЕФА относно допустимия брой чужденци в клубните отбори. Футболният пазар се либерализира, а цените на трансферите достигат понякога десетки милиони евро.
|
|