В здравеопазването се води открита война. Пациенти, лекари и болници атакуват, т.нар. отговорни институции се отбраняват. Поле на бойните действия са медиите, които с безкритична охота отразяват безспирните скандали. Но в подобна война няма победител, а губещи са всички. Не само защото, когато офанзивата е изнесена в медиите, нивото на манипулация скача до кресчендо, но и защото, притиснати от скандалите, управниците не решават проблеми, а пълнят дупки, за които е въпрос на съвсем кратко време да зейнат отново. И всичко това се случва, защото средствата на дипломацията са изчерпани, т.е. месеци наред институциите не са си свършили работата.

Само за две седмици здравното министерство показа, че за да се вземе решение по даден проблем, трябва някой да се вдигне на бойна нога. А логичната реакция би трябвало да е обратната - така да се вземат решения, че от тях да не следва проблемът.

В началото на юли пациенти с онкологични заболявания предупредиха, че МЗ извършва тотална дискриминация и обрича стотици болни, заповядвайки на диспансери и болници да отпускат препарата за рак на гърдата золадекс само на жени до 35 години. Пациентки над тази възраст са били връщани, а лекарите са им обяснявали, че такива са разпорежданията на министерството. МЗ пък отвърна, че такова нещо няма, става дума за световни стандарти, границата 35 години е критерий за висок риск, а не за отпускане на препарата и че на никой няма да бъде отказано лекарство, ако отговаря на медицинските изисквания за отпускането му, независимо от възрастта. Бяха поизвадени и кирливите ризи на болници и диспансери, предписвали препарата на мъже и на жени, на които той доказано няма как да помогне.

Всичко това трая цяла седмица и едва в края й МЗ, пациенти и водещи лекари се събраха, изясниха си как точно се отпуска золадекс и



тържествено се разбраха, че проблем няма



Или ако има, той е в комуникацията, а не по същество. Стана пределно ясно, че министерството действително не е имало за цел да дискриминира и лишава наистина нуждаещи се болни, а по-скоро да затегне контрола при изписване на препарата, именно за да достига точно до тези, до които трябва да стигне. Проблемът се получил от това, че на места не са доразбрали нарежданията на МЗ. Стана ясно обаче и друго - че трябваше 5 дни да гърмят скандали и да се хвърлят в паника стотици болни от рак, за да се доизясни министерството с болниците и диспансерите, които и без това контролира. А всичко това можеше да стане и преди да се вдигне шум. Пациентите ги интересува не кой е виновен - МЗ или болниците, нито как точно общуват помежду си, а да си получат терапията. Дори и лекарите да крадат и манипулират, това не е проблем на болните, а на тези, които контролират медиците.

След глътка затишие "Пирогов" се вдигна на бунт заради ниски заплати и липсата на финансиране на спешната помощ. Последното липсва от 1 януари тази година, тъй като нито здравната каса, нито МЗ плащат за обгрижване на спешни случаи в болниците, които впоследствие не се хоспитализират. От МЗ обясниха, че става дума за нормативна дупка и



цели 6 месеца работни групи се чудиха как да я запълнят



Така и не стана ясно дали щяха изобщо да сколасат, ако протестът на "Пирогов" не беше гърмял по всички телевизии, радиа и вестници. На втория ден от бунта двама зам. здравни министри отидоха в болницата на преговори, обявиха, че е намерено решение и обещаха, че финансиране ще има, макар и неясно колко, но за сметка на това със задна дата от 1 януари. А най-логично беше въпросът да бъде решен още преди 1 януари и без населението да остава с впечатление, че държавата не може да осигури дори и спешната помощ.

Протестът спря, недоволството остана. Заедно с размитите цифри и неясните обещания. Не е ясно откъде МЗ ще вземе парите и кога. Общо за всички подобни спешни случаи в болниците в цялата страна сметката сочи, че са нужни около 30 млн. лв. В бюджета на министерството тези пари ги няма. Освен това министерството няма как да каже каква сума ще даде на "Пирогов", защото "Пирогов" няма как да докаже колко спешни пациенти са минали през болницата. Директорът Спас Спасков твърди, че са 300 000 случая на година, но не може да го докаже, защото в болницата няма централна регистратура. Тоест - никой не може да гарантира дали един пациент не е записан пет пъти. При това положение е престъпление да се дадат пари, без да е ясно за какво. Проблемът остава толкова разрешен, колкото и преди протеста,



единствената полза е изкопчено обещание



Пълна е кашата и със заплатите в болницата. Сестрите твърдят, че вземат по 260 лв., санитарите - по 160 лв., а лекарите - по около 600 лв. Намалението е с до 50% спрямо миналата година. Самият директор Спасков обяснява, че спадът е с 10%. А нещата стоят по по-различен начин. Такива са заплатите в няколко отделения - урология, неврохирургия и неврология. Общо за болницата обаче средните заплати са точно такива, каквито са били и миналата година. За първото тримесечие на 2005 г. средно лекар е вземал 926 лв., а за първото тримесечие на тази - 914 лв., сочи справка от болницата, подписана от директора. Средните заплати на сестрите са около 500 лв., а на санитарите - близо 300 лв. Това е голата статистика. Реално месечно лекарите наистина вземат около 650 лв., а останалите пари им се изплащат веднъж на 3 месеца като бонуси от т.нар. клинични пътеки. А в отделения, където няма достатъчно приходи от пътеки, не се изплащат изобщо.

Затова медиците с право този път поискаха оставката на директора. Именно той ръководи болницата и решава на кой какви бонуси да се дават и през колко месеца, кое отделение как да работи, за да може да взема повече пари. А проблемът на здравното министерство е, че не може да накара директора на болница, 100% собственост на МЗ, да подреди собствения си двор. Дали от управленска немощ или заради общоизвестните тесни връзки на директора Спасков с коалиционния партньор ДПС, не е ясно.

Тъкмо "Пирогов" слезе от сцената и на нея се качи директорът на правителствена болница Любомир Спасов. Медиите гръмнаха, че



три деца умират, тъй като няма кой да плати



за чернодробните им трансплантации. Министър Радослав Гайдарски веднага реагира и обяви, че ще намери пари. Спасов оповести, че министерството не плаща за операциите, въпреки че е длъжно да го прави по закон, а от МЗ отвърнаха, че плащат, но шефът на правителствена не е бил така любезен да сключи договор за въпросното финансиране. Въпреки това министърът, под натиска на обвинението в детеубийство, ще направи компромис, неясно на какво законово основание.

Шефът на правителствена обаче остави настрани факта, че неговата болница е една от малкото, които получават тлъсти субсидии от бюджета плюс пари от здравната каса, за разлика от останалите болници, които се издържат само от НЗОК. Кабинетът отпусна за тази година над 17 млн. лв. на правителствена и редовно покрива дълговете й, така че болницата поне би могла да рискува - да направи трите операции и след това да си търси парите за тях. Както обикновено стават плащанията в здравната система.

От министерството твърдят, че Гайдарски и Спасов са обсъждали въпроса за финансирането на трансплантациите нееднократно. Защо не са стигнали до тихо решение не е ясно. А то щеше да е много по-полезно, отколкото спорът да се изнася на гърба на три болни деца. Не само защото това е отвъд всякакъв морал, но и защото проблемите в здравеопазването не се решават по този начин. Те са твърде дълбоки, за да бъдат запълнени само с дандании.