Наскоро един кмет на средно голям български град разказа следната схема за печелене на гласове от фигури, зад които стои местният бизнес: "Г-н Х има фабрика за преработка на кожени изделия. В нея работят 500 души - всички с право на глас. Г-н Х свежда до служителите си следната заповед: "Вие сте 500, заедно с жените и мъжете си ставате поне 1000 души. Ако в еди коя си избирателна секция няма 1000 гласа за кандидата Y, всички сте уволнени". Идва изборният ден и във въпросната секция наистина има 1000 гласа за кандидата Y. И как да няма - хората ги е страх да не загубят работата си.

Въпросните схеми започнали да се изпробват още на местния вот през 2003 г. Тогава си пролича, че бизнесът вече не се задоволява просто да залага на един или друг партиен кандидат, а иска да има свой представител в съответната община. Последваха частични избори за кмет, които бяха съпроводени със скандали за купуване на гласове. Повечето от тях се характеризираха и с безпрецедентни политически обединения, които бяха наречени



"шарени бизнес коалиции около парите"



Общото във всички тези избори е едно - печели кандидатът, който или е силен бизнесмен в града, или има подкрепата на местните предприемачи.

Най-емблематичен бе вотът в Свиленград, където през есента на 2004 г. се заговори дори за мутризация на изборния процес. Тогава независимият кандидат и строителен предприемач Георги Манолов - дългогодишен централен защитник на ФК "Граничар", подкрепен от десетина различни партии и бизнесмени, спечели кметския стол с 58%. Изборът бе съпътстван със сериозни съмнения за купуване на гласове, за натиск и заплахи предимно върху ромското население. Някои партии пропищяха, че на този вот е имало "диктат на джипове, мерцедеси и бухалки".

Аналогичен бе случаят във Велинград, който и до ден днешен някои наричат феодалното владение на Фидел Беев - бивш кмет, сега депутат от ДПС. И досега



велинградчани не знаят кога имат и кога нямат кмет,



защото непрекъснато текат съдебни спорове я за честността на изборите, я за корупция около кмета. Бившият градоначалник Беев бе отстранен от поста през 2004 г., защото докато кметувал, извършвал и търговска дейност, включително с общината. После отново бе избран. Последва ново отстраняване, но това не попречи на Беев междувременно да стане депутат от ДПС и сам да посочи наследника си - сегашния градоначалник Стоян Дулев. За него казваха, че е дясната ръка на Беев. В момента обаче Дулев има условна присъда от година и половина с 3 години изпитателен срок заради подписан през 2004 г. договор между община Велинград и фирма "Беев и Беев" за почистването на града. Той обжалва пред Апелативния съд.

В Своге също шансът е на страната на местния бизнес. Там в началото на годината Емил Атанасов смаза партийния кандидат на БСП. Атанасов спечели, защото бе подкрепен активно от бившия кмет и настоящ управител на София-област от квотата на ДПС Емил Иванов, който се ползва с огромна популярност в града. Самият Иванов е критикуван от опонентите си, че е превърнал Своге в първа частна община, че всичките му над 30 фирми са на общинска хранилка, че заплашвал хората в Своге, ако не изберат Атанасов.

И Пещера си има свой градоначалник от близо месец. Там



непримирими врагове в политиката



застанаха рамо до рамо в името на изборната победа. Спечели независимият кандидат Стелиян Варсанов, който между другото стана и областен координатор на ГЕРБ. Зад него бяха БСП, ДПС, 12 леви и десни партии, но и близо 30 местни фирми, които осигуряват над 80 процента от работните места в района.

Впечатлението от проведените кампании показва една много ясна тенденция на все по-сериозно навлизане на бизнеса - реален или не, в местните органи на самоуправление. С приближаването на членството ни в ЕС, с навлизането на парите от еврофондовете и с идеята за промяна в конституцията, с която да се даде финансова свобода на общините, бизнесмените все повече ще се стремят директно да участват във властта.

Затова е и възможно да наблюдаваме мултипликацията на свиленградския синдром на местни избори през 2007 г. Голяма е и вероятността бизнесът да набере до такава степен сила, че именно от него да зависи кой ще бъде избран за кмет. И всяка една сериозна партия би трябвало да се готви за тези избори още отсега.

Вотът през 2007-а ще е особено важен за малките партии, защото те нямат шанс на президентските избори, а чрез местните биха спечелили реална власт, особено когато общините ще имат по-голяма самостоятелност. Не е чудно, че НДСВ например вече насочи усилията си именно към тези избори.



Жълтите ще участват в президентския вот заради олимпийския принцип



Местните избори обаче могат да вдигнат самочувствието на царските хора, особено на фона на падащия на централно ниво рейтинг на партията, който трудно би им гарантирал място в следващия парламент. Не случайно НДСВ свика вече областните и общинските си координатори и им даде инструкции - сформирайте предизборните щабове. И най-вече - установявайте контакти с бизнеса.

Възможно е засилените апетити на бизнеса към местното управление да доведат до замяна на класическите партийни хватки за печелене на гласове. Възможно е също така все по-често да се говори за купуване на гласове и натиск върху избирателите. Затова няма да е лошо партиите да се позамислят върху този проблем. Една промяна в закона не върши работа. Защото ако до момента все още има някакво значение колко партии подкрепят даден кандидат, то за в бъдеще този род кандидати - като в Свиленград, Своге, Пещера и т.н. - няма изобщо да се нуждаят от партийна подкрепа. Те просто ще си печелят сами.