|
| Стефан Цанев |
Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, Русенска област. Завършва журналистика в Софийския университет (1959) и драматургия в Московския киноинститут (1965). Работил е като кореспондент, редактор в Студия за игрални филми, драматург. Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси. Сред най-известните му пиеси са "Последната нощ на Сократ", "Страшният съд", "Животът - това са две жени", "Любовни булеварди", "Другата смърт на Жана д`Арк", "Носете си новите дрехи, момчета", "Всички луди ме обичат". Романът му "Мравки и богове" претърпя няколко издания. Последната му книга, историческото четиво "Български хроники. История на нашия народ от 2137 пр. Хр. до 1453 сл. Хр." от месец е в челото на класацията на "Хеликон".
----------------
- Изненада ли ви новината, че депутатите не освободиха българската книга от 20 % ДДС въпреки подписките и медийния шум, но пък не обложиха хазарта?
- Би ме изненадало обратното. Отдавна съм се убедил, че българските политици не се интересуват от културата. Казано деликатно: от култура има нужда културният човек. Защо не направите една блиц анкета - кой политик колко книги е прочел през последната година? Аз попитах навремето един, той ми отговори съвсем удивен: „Ти шегуваш ли се, аз нямам време да прочета вестниците..."
- В едно интервю казвате, че ще започнем да се оправяме след 40 г., считано от 1990-а, тоест, когато стъпят на краката си родените след тази година българчета. Защо?
- Това за „след 40 години" не съм го измислил аз. Моисей въртял в кръг евреите в пустинята 40 години, за да измрат всички, които са били родени в робство. Същото казва и Стамболов след нашето Освобождение, той дори е по-драстичен: „Ще направи добро дело този, който отрови всички българи над двадесет години. Ний имаме нужда от един нов род, незаразен с робство. Нашият държавен кораб ще се люшка още 50 години, докато отпадне старата гвардия." Моята илюзия е, че незаразените с робство млади хора ще спасят България от лапите на „старата гвардия", стига ние да не ги заразим с нещо по-страшно...
- Като че ли престанахте да ковете канчето на управляващите, защо - омерзихте ли се, уморихте ли се?
| - Безсмислено е. Вие знаете за адаптирането на вирусите - те започват да се хранят с лекарствата, предназначени да ги убиват. Управляващите развиха този вирусен синдром - защо да ги храня? |
- Сега работя върху продължението на „Хрониките" - от средата на ХV век до наши дни. Това иска усамотяване, така че не съм чел, нито чул никакви отзиви на професионални историци за книгата. До мен стигат други отзиви - на хората около мен. Всеки ден идват и искат автографи не толкова за себе си, а за децата си. В това има нещо знаменателно... Нашите професионални историци са много ерудирани, но всеки в своята област, копае в своята ниша, копаят дълбоко, но никой от тях не се нагърби да напише една цялостна история на нашия народ, а все някой трябваше да я напише. Аз просто поех този риск. През окото на историята човек по-ясно вижда себе си, вижда мястото си, ръста си, съотношението си с времето, със света, с големите национални победи, с големите национални трагедии. Затова търсят книгата ми. Нашият народ има нужда на този исторически превал да се огледа, да се вгледа в себе си.
Историците нека не ми се сърдят, но за мен историята не е хладнокръвно и точно описание на минали събития, не е панихида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести.
- Как изглежда България от София и как - от Балчик, където по традиция прекарвате лятото?
- От Балчик България изглежда много по-добре, в провинцията е пълно със свестни хора. В София има едно опасно съсредоточаване на боклук във всеки смисъл на думата.
- Имате ли в Балчик вече много съседи чужденци? И защо става така, че ние ще се изтрепем за Европата, а баш европейците обратно - изкупуват цели села у нас? Те ли са лудите или ние?
- Да, пълно е с англичани. Трудно ми е да допусна, че на всички тях едновременно им е хрумнало да търтят към България. Изглежда, старата империя е решила да ни завладее по мирен начин...
- Ромската тема отново стана особено актуална напоследък, мнозина я доят, кой както може, но като че ли не се придвижваме и на сантиметър към решаване на проблема. Не смятате ли, че е глупаво, след като не сме интегрирали ромите за няколко столетия, да си представяме, че ще свършим тази работа през "десетилетката на ромското включване"?
- Каквото и да си говорим, всичко зависи от взаимните отношения. Знаете, че в много градове и села отношенията между цигани и българи са направо страшни. В Балчик например циганите са добри. А това е така, защото българите се отнасят добре към тях.
Както се казва: добро за добро, лошо за лошо. Нарочиш ли някого, че е крадец, той рано или късно ще започне да краде. Но и това не е спасение, защото всички дейности все повече се професионализират, изискват знания, за неграмотните хора вече няма почти никаква работа и все повече няма да има. Това е безизходица и тя ще става все по-опасна. Циганите не крадат само от любов към изкуството и ще крадат все повече. А няма къде да ги денем.
Според мен има само един път за решаване на циганския въпрос - пътят на образованието. Трябва да образоваме циганите си, трябва да се измислят различни стимули, различни санкции. Например циганин, който не пуска децата си на училище, да не получава социални помощи. Децата да получават стипендии според успеха си.
Образованието е дълъг процес, ще са нужни 30-40-50 години. Много неща ще стават за наша сметка. Но друг изход няма. Иначе циганският проблем ще взриви обществото ни.
- Вашето поетично верую включва тезата, че "поезията има право да съществува само ако е съвършена". От какви човешки бездни обаче избуява графоманията?
- Преди графоманите бяха идеалисти, бяха готови да умрат от глад в името на писането. В това имаше нещо възвишено. За съжаление, сега графоманството има други корени: хората, особено старците, хващат перото, мислейки, че ще могат да изкарат някой лев от писане.
- Преди време издадохте книгата "За поетическото изкуство". Първообразът й е конспект на лекциите, които сте били поканен да изнесете пред студенти в Софийския университет. Но в последния момент ваши колеги литератори са осуетили лекциите. Защо не ги назовете кои са тези хора?
- А защо да ги правя известни? Техният мотив е именно този техен комплекс за малоценност. Студентите им не желаят да ги слушат, защото са скучни до смърт, цял живот повтарят едно и също, едно и също... - как така ще пуснат някой друг, който може да каже нещо различно, нещо интересно! Световна практика е университетите да канят различни личности да четат лекции, студентите да чуят различни мнения, да се предизвикат дискусии - нашият университет се е консервирал, самозадоволява се, бронирал се е, никой отвън не може да надникне там. Жал ми е за нашите студенти. Не знам дали знаете, че в класацията на университетите нашият университет въобще го няма и сигурно това не е случайно.
- Куражът ви, свързан с бъдещето на родината ни - в книгата си "Български хроники" проследявате 36 века от историческата участ на българите.
| - Надявам се да оцелеем, да не ни погълне глобализацията. Все пак не трябва да бъдем прекалено спокойни. Траките изчезват от картата на света, | само надгробните им могили (в България те са над 20 000!) напомнят за тях. И когато днес някоя Касандра вземе мрачно да пророкува, че поради демографския срив и неспиращата емиграция след 50 години България може да изчезне от картата на света, не трябва да се усмихваме иронично и да мислим, че това е невъзможно - изчезвали са стократно по-големи народи. Ние и надгробни могили няма да оставим... |
Не че съм, ама така е думата...........
без корен нямаш идентичност, си никой, не може да кацнеш на спиралата на времето, имаш род, идваш от началото и и от Създателя си, носиш памет и продължаваш времето