Катина Бончева е адвокат от 2002 г. Завършила е право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Работи като юрист в Асоциацията за европейска интеграция и права на човека в Пловдив. Основно води дела срещу монополистите - „Топлофикация", „Електроразпределение", БТК.





- Г-жо Бончева, защо решихте да водите дела срещу монополистите в държавата?

- Стана случайно, покрай едно обжалване на постановление за начина на определяне на цените на топлинната енергия. Заведохме индивидуални дела пред Върховния административен съд, някои от тях бяха спечелени. Водим близо 30 дела срещу монополистите. Около 12 от тях са срещу „Топлофикация", като всички с изключение на едно са решени в полза на ищците.

- Кога гражданите решават да заведат дела срещу монополистите?

- Труден въпрос - някои още след първата сметка, която им се вижда нереална. Други първо с години водят безконечна кореспонденция. При всеки е различно. Масовото мислене е, че монополистите са част от държавата, а държавата е справедлива. Но напоследък все повече хора се обръщат към нас.

- За какво хората съдят енергото например?

- Делата са разнообразни. Водим например едно дело на човек, който е собственик на трафопост. От „Електроразпределение" отказват да му заплащат наем. До момента отказват каквато и да било сума, а според експертизите той би трябвало да получава около 600 лв. на месец.

- А по какви казуси водите дела срещу БТК?

- С БТК проблемът е най-вече, че не издават разпечатки за проведените разговори на хора с увреждания. Имат един специален пакет за такива хора и го използват като извинение, че в този случай не са длъжни да представят разпечатка за проведените телефонни разговори. Затова водим дела за дискриминация.

- Най-много са делата срещу "Топлофикация". Какви са най-честите жалби?

- Нашите основни твърдения са, че сметките на абонатите са начислявани произволно. Проблемите са на няколко нива - на първо място единствено служител на "Топлофикация" отчита топлинната енергия в абонатната станция. Само по желание някой от входа може да погледне какво е количеството. В закона няма изискване това отчитане да бъде скрепено с подпис на представител на етажната собственост. В този смисъл това могат да бъдат и произволни данни.

- А как се получава така, че хора, които не живеят в жилищата си, в един момент се оказват длъжници на „Топлофикация", и то с големи суми?

- Това се дължи на едно неправилно тълкуване на закона, който позволява при липса на достъп за индивидуално отчитане на уредите в жилището да бъде начислявана служебна сметка. Няколко души вече са завели дела. Това е проблем на топлинните счетоводители, но ние съдим „Топлофикация", защото парите на абонатите отиват там.

- Трудно ли получават обезщетенията си хората, когато печелят делата?

- След първите ми спечелени дела хората си получаваха сумите, определени от съда, чак година по-късно. Сега монополистите се издължават в един нормален период.

- Какъв е редът за внасяне на подобни искове в съда?

- За съжаление, заедно с исковата молба се дължи такса от 4% върху сумата, която се претендира като обезщетение. Хората обаче трябва да знаят, че могат да поискат от съда да бъдат освободени от тази такса, ако не разполагат със средства. За целта трябва да се представи декларация за социално състояние. А обичайният размер на исковете е около 1000 лева.