Преди две седмици във в. "Сега" се появи заглавието "Изравнителните сметки удариха тавана". В публикацията се описваше случай за 564.11 лв. изравнителна сметка за парно за последния отоплителен сезон в столичен блок, в който още един от съкооператорите има да доплаща 318.79 лв. Заглавието силно възмути Столичната топлофикация, защото било обобщаващо, а се цитирал отделен казус. Във форума на вестника обаче се появи следният коментар: „От заглавието струи необоснован оптимизъм, подобно на "тази зима стигнахме дъното".



Още може, само стойте и гледайте.



Колкото повече стоите, толкова повече ще гледате".

Форумът отново се оказа прав. Само след седмица потресен читател сигнализира редакцията за още по-голяма сметка. За последната зима обитателят на апартамент 14 в кооперацията на бул.„Мадрид" 34 в столицата има да доплаща 1049 лв. За отоплението на апартамента от 120 квадрата през цялата зима той е платил общо 879 лв., без да се брои такса мощност.

В същото време живеещите в съседен апартамент, който е с 20 квадрата по-малък, са платили през зимата общо 1428 лв., т.е. по около 204 лв. средно на месец от октомври до април, отново без да се смята такса мощност. Сега топлофикация има да им връща 48 лв.

Проверки на фирмата за топлинно счетоводство "Сименс Елвеко", която обслужва кооперацията, както и на Столична топлофикация показаха, че проблемът с умопомрачителната изравнителна сметка тръгва от прогнозния дял на ап.14. И през миналата зима потреблението на топлоенергия в апартамента е било голямо. Затова топлинният счетоводител му е определил голям прогнозен дял за зима 2005/2006. Ако той бе останал, месечните сметки за парно през студените месеци, когато уредите по радиаторите не се засичат, щяха да са почти двойно по-високи, но след засичането в края на пролетта изравнителната сметка щеше да е по-малко стряскаща. Грешката на абоната е, че като е видял големия прогнозен дял, е поискал от фирмата да бъде намален почти три пъти, а потреблението е останало същото.

Но както във всяка история за монополисти, и тук има една подробност, която всъщност се оказва



малкото камъче, което обръща колата.



Проверката на топлофикационното дружество показа, че в 13 от 23-те самостоятелни имота в сградата e имало почти нулево потребление. Тоест повече от половината апартаменти на практика са се отказали от парното. И топлофикация е трябвало веднага да предупреди живеещите, че отоплението става неефективно. Това я задължават общите условия, които самата фирма е приела и публикувала на своя сайт. Те гласят, че щом има над 50% отказ от отопление, останалите потребители в сградата трябва да решат дали да останат клиенти на парното.

Преди 2005 г. правилата гласяха, че тези потребители писмено трябва да декларират, че искат да имат парно. Сега вече е нужно само да не възразят да останат абонати. Но задължението на топлофикацията да ги предупреди, че греенето става неефективно, си остава. Иначе сюрпризите при изравнителните сметки са гарантирани - колкото по-малко клиенти остават, толкова повече те разпределят помежду си неизбежните топлинни загуби в сградата.

Че „Топлофикация София" не упражнява навременен контрол при подозрителните случаи на твърде малко или прекалено голямо потребление, се доказва и от друг случай - в кооперация на ул. „Цар Симеон" 24. Обитателят на ап.3 в тази сграда има да доплаща 467.23 лв. Жилището е на Министерството на външните работи, което го дава под наем на свои служители. Предишната зима там очевидно не е живял никой, защото прогнозният дял, по който през тази са изчислявани сметките, е 0. Вследствие на което новият наемател е платил през последната зима общо 49 лева, което очевидно са само сумите за такса мощност и общите части на сградата.

Странното в този случай е, че



най-голямата консумация на парно идва от банята



- там е отчетено почти два пъти по-високо потребление, отколкото всички останали уреди в жилището, взети заедно.

Лирата, която отоплява банята, е снабдена с измерителен уред, но няма вентил, с който да се затваря. А това е голям пропуск, защото съвременните вентили са термостатични, т.е. реагират на температурата. Дори да е бил оставен напълно отворен през цялата зима, той е щял от време на време да прекъсва притока на гореща вода в тръбите. Липсата му е довела дотам те да се нагорещяват постоянно.

Само че опитът на наемателя да си постави вентил е ударил на камък. Първо от обслужващата фирма за топлинно счетоводство "Техем" са отговорили, че не могат да слагат вентил по време на отоплителния сезон, защото трябва да се източва инсталацията. Отговор, меко казано, нагъл, защото кооперацията е от 4 етажа и цялата операция е щяла да отнеме не повече от 3-4 часа. След това служител от фирмата е поискал общо



60 лева за вентила и монтирането му.



Тук границите на приличието са надскочени - самият уред струва не повече от 15 лв.

Според пресаташето на „Техем Сървисиз" Антоанета Костова във фирмения им ценоразпис няма подобна висока цена за такава услуга. Тя предположи, че сигурно става въпрос за някой от редките случаи на отоплителни тела, върху които е невъзможно да се сложи какъвто и да е вентил.

Отговорът на „Топлофикация София" по въпросния случай гласи, че принципно те правят проверки при подозрително ниска прогнозна консумация и винаги заедно с фирмата за топлинно счетоводство. Именно за да се предотвратяват такива случаи.

Както се вижда, и "Топлофикация", и топлинните счетоводители имат свои правила за работа. Но ако не се пресрещат по-често едно с друго, и то в полза на потребителите, изравнителните сметки за парното все ще удрят тавана и все няма да са достигнали горната граница.