Ако някой има нещо против някого, да говори сега или навеки да замълчи. Ето това трябва да се случи с досиетата на бившата Държавна сигурност и да се сложи точка на тази история веднъж завинаги. Горе-долу това и предложи ДПС с внесения в парламента законопроект по темата. От него най ме впечатлиха строгите наказания за хората, които търгуват и разпространяват нелегално досиета. Настина строги - до 15 г. затвор и глоба между 15 и 30 000 лв. Само за сравнение - полицаите, които убиха по непредпазливост невинен човек край Велинград, могат да отнесат максимално наказание до 1000 лв. глоба (без затвор).



Защо това е добра новина?



Първо, наистина с тази тема трябва да се приключи веднъж завинаги. Тя омръзна на голяма част от обществото, а на по-младите поколения им е безразлична. Но тъй като значителна част от политиците са трайно свързани с нея, управлението на държавата продължава да зависи от черния пазар на информация от тайните служби.

Трябва да сме наясно - нито един закон няма да възстанови справедливостта и да сложи ред в миналото. В частния случай - няма как някой да бъде убеден кое от разкритото е истина и кое - не. Всеки по различен начин е станал агент, доносник или просто предател. Справедливостта не може да възтържествува в целия си вид в индивидуален план, понеже съдим за минали истории (във всичките им подробности) от днешно време, но с минали критерии.

Освен това



човек има право на промяна и нов живот



Наши национални герои са били бандити, след това са ставали светци. Същото е и в църквата - римски военачалници са горели християни на кладата, след това те сами са целували кръста, разпъвани са на него, и съответно - канонизирани. Всяка история е индивидуална - има и престъпници, и предатели, и подлеци, и жертви. Черният пазар не прави подобни разлики. Той продава стоката по един и същи гаден начин - когато наближават избори, когато някой дръзне да става независим от тайните си господари, когато започне да става прекалено непорочен в бизнеса.

А в политиката би следвало да е важно каква е платформата, какъв е проектът на даден кандидат за бъдещето на България и най-важното: възможно ли е той да го следва и изпълни. Точно затова аз не съм съгласен



вотът да се определя от неясни фигури с още по-неясни папки в ръка



За мен не е важно дали Георги Първанов е правел рецензии на книги по желание на ДС, а дали ще се застъпва за каузи, които могат да направят моя живот и този на близките ми по-добър. Дали ще изпрати навреме самолет за сънародниците ни в Ливан; дали ще успее да измъкне медицинските сестри от Либия.

За мен не е важно дали Ахмед Доган е бил агент на МИТ и Първо главно, а дали се държи като демократ; дали отношенията му с обръча от фирми не саботира българската икономика.

За мен не е важно дали бившият шеф на "Топлофикация" някога е сътрудничел на службите, а кой политик го е покровителства днес, за да може неговата сметка в Австрия да расте правопропорционално на сметките на абонатите на неговата компания (където е и моята). Същото важи и за всички лидери на партии, депутати, висши чиновници.

Във връзка с това наистина е добра новина, че точно ДПС - партията, върху която тегнат доста съмнения за досиета, заяви намерение темата да бъде приключена. Няма значение какви са мотивите й. Важна е идеята. Още по-важна е първата стъпка - волята, която към днешна дата липсва. Досиетата са единствената тема, по която в нито една партия няма консенсус (с изключение на ДПС, но това е обяснимо).



Леви, жълти и десни са едновременно и "за", и "против",



всеки има и теза и обяснение. Нито НДСВ реши въпроса, когато имаше възможност, нито Иван Костов и СДС, когато бяха монополист за един мандат, нито БСП (айде, там е ясно). Всичките закони и напъни, да се представи на обществеността загриженост по темата, приключваха с нова и още по-бясна търговия на досиета и тяхната употреба преди избори и важни за страната решения.

Точно поради това е революционно добра идеята на ДПС да има наказания. Ако досиетата веднъж завинаги бъдат отворени или затворени, всеки, който си позволи да управлява държавата задкулисно, трябва да го отнесе. Слагането на точка е сложна работа, особено за политици, които са свикнали да използват мръсното бельо. Може би поради това идеята да се приключи с досиетата веднъж завинаги среща и много съпротива.

Например според депутати от НДСВ с този закон хората на Доган се прицелвали в медиите, които обикновено разпространяват извадки от досиетата. Пълна глупост. Ако досието е отворено и там има факти, които доказват, че депутат от жълтите е вършел мърсотии, няма сила, която да спре една медия да го публикува, най-малкото защото вече ще е законно. И обратното: никой не може да ти пробутва информация, с единствената идея да прокара своята политика в обществото.

Другите противници пък твърдят, че и сегашните закони вършели работа. Да, вършат работа - ето случаите с агентите "Гоце", "Алберт", "Виктор" колко хубава работа свършиха. На кого? Не знам, обаче точно това ме интересува. Тъжна работа. Хем всички депутати са съгласни, че днес законите не работят, хем вече години наред не искат да сложат точка.

Затова в случая първата крачка е най-важна: да се постигне



консенсус по слагането на точката



и времето да бъде пуснато в обратно броене. След като удари часът, вече всички трябва да замълчат. Ако има воля за първата стъпка, ще се извърви и пътят докрай: ще се намери разумното решение как и кой, къде и кога. Трябва да приемем факта, че никога няма да прочетем напълно този роман, но е крайно време да го сложим обратно в библиотеката и да погледнем напред.