Съдебната система прегря от промени и от намерения за промени. Но вместо да се спре за малко и да се направи преглед на стореното досега, се тръгва на поредната авантюра. Най-лошото е, че всичко това се прави през глава и безразборно в името на ЕС, със съдействието на анонимни експерти от самата Еврокомисия.

България вече два пъти годишно си променя конституцията - според сезона и настроенията на нашия политически елит и кураторите му от Брюксел.

Еврокомисията настоява за поредна промяна в основния закон, с която хем да се запази независимостта на съдебната власт, хем тя да бъде отчетна и прозрачна пред обществото.

През януари преди третата поправка пак анонимни експерти от Еврокомисията настояваха за увеличаване на контрола върху съдебната власт, за повишаване на отчетността, за някаква възможност за освобождаване на ръководителите й при очевиден техен конфликт с морала и със законово заложената им функция. И след като такава поправка бе направена, след като се предвиди възможност за импийчмънт на шефовете на Темида, след като бяха изрично разписани правомощията на министъра на правосъдието, внезапно се оказа, че точно това не трябвало да се прави. През януари комисарят Фратини хареса тези поправки, но през март тук дойде германската експертка Сюзет Шустер и не ги хареса. В крайна сметка майският мониторингов доклад ни шамароса.



Появи се ново искане за промяна на конституцията



Но има ли някой, който да е наясно, какво и как точно трябва да се реформира? Категорично може да кажем, че няма такъв човек - нито в Брюксел, нито в София. И най-вече не знаят депутатите, които ще трябва да гласуват конституционните промени. Един казва, че Брюксел искал повече да се гарантира независимостта на съдебната власт, друг - че трябвало да се наблегне на отчетността и прозрачността, трети - че просто щели да се засилят правомощията на инспектората на правосъдното министерство, четвърти - че било необходимо да се създаде специален орган по подобие на Конституционния съд, пети - че щяло да се изчакат решенията на Конституционния съд по исканията срещу третата поправка, шести - че редом със "съдебните" промени в конституцията трябвало да има и други. Пълна каша.

В момента пред очите ни тече един от най-безсмислените епизоди от сагата "България се присъединява към ЕС". След като българският политически елит и висшите чиновници от ЕК си стиснаха ръцете, че съдебната ни система не работи, потекоха и най-разнообразните идеи как да се подобри положението. И тъй като самият съдебен елит успя да издигне здрави защитни стени срещу опасността да бъде променена, възможностите за реформи останаха не кой знае колко. И лесно бе решено, че всяка поправка на конституцията е панацея за съдебната система. При това и тук възможностите на обикновеното Народно събрание са силно ограничени. Ето така изпаднахме и в настоящата ситуация, в която комисарят Фратини настоя да се промени основният закон. Но кое точно да му се оправи? И как точно? Мнозинството в парламента вече не е на единно мнение за новия орган, който трябваше да контролира съда. Някакви европейски експерти ни го препоръчват, но той никъде не съществува на практика. Да речем, че го приемем. А ако дойде следващата Сюзет Шустер и каже, че не й харесва? Европейският съюз няма единна практика по отношение на съдебните системи - колкото експерти, толкова идеи.

По същия начин се изготви изцяло нов закон за съдебната власт. А той в момента изобщо не е необходим. Само преди 3 месеца в сега действащия закон бяха променени почти половината от разпоредбите. Пълно безумие е, преди да се видят някакви резултати, дали една норма действа или не да се предлага почти веднага изцяло нов закон.

При това новият закон променя съвсем малко неща и почти повтаря настоящия. Ако е толкова важно да се предвиди мъничка промяна в квотното разпределение във ВСС в полза на прокурорите за сметка на следователите, да се предвидят някакви имуществени санкции за мързеливи магистрати, да се пооправи конкурсното начало, преспокойно можеше да стане с промени, които се гласуват за няколко дни.

Сега се вкарва цял законопроект, който ще се дебатира и гледа месеци поред, ще предизвиква спорове и скандали и накрая ще бъде даден и на Конституционния съд. Както е ставало с всеки закон за съдебната власт и с всяка негова голяма промяна. И обикновено КС отменя по 70-80 параграфа.

Съдебната система





все още не е преглътнала и смляла няколко големи нови закони,



приети през последните две години. Наскоро влязоха в сила нов Наказателно-процесуален кодекс, нов Закон за МВР, силно промененият Закон за съдебната власт, предстои за заработи нов Административно-процесуален кодекс, готви се нов Наказателен кодекс.

Няма съдебна система дори и в Европейския съюз, която може да поеме толкова промени за кратко, за да бъде готова за следваща порция, която й се готви. И Франция, и Италия, и Германия са приемали с години всеки един от процесуалните си кодекси. А България - всичките за една година. Просто политиците, държавниците, а и всеки един от нас трябва да се моли това очевидно прегряване в системата - при която съдията си ляга с един процесуален кодекс, а става с друг, и вечерта е справедлив по едни норми, а на сутринта - с нови, често коренно различни, да не доведе до още по-трагично състояние от досегашното.



----------------------

Кому е нужен още по-нов закон за съдебната власт?

Въпреки че от три месеца действа силно промененият закон за съдебната власт, вече е написан чисто нов. Най-абсурдни са мотивите защо се прави всичко това. Там е записано, че изработването му се налагало "от поредица от обстоятелства, по-съществените, от които са следните" :

- цялостният мониторингов доклад на ЕК за България от 25 октомври 2005 г. (в него никъде няма изискване за нов закон)

- препоръките в докладите на европейските експерти от партньорските проверки по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи", проведени през последните две години - (има ги в едно-две анонимни експертни становища);

- последните промени в конституцията

- решенията на Конституционния съд по разпоредби от Закона за съдебната власт (той и новият ще бъде даден на КС)

- влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - (и последните поправки в сегашния закон бяха заради това);

Проектът например връща старото положение как да раздават наказания на съдии,прокурори и следователи. Преди три месеца се даде право на това да го правят преките им началници, защото процедурата на ВСС е тромава. В новия закон наказанията се връщат само във ВСС. Защо?

-----------------------------



Всички и в България, и в Брюксел са наясно, че истинската драма на съдебната система е нейната херметичност, ниският й авторитет, мудността, противоречивата практика, кадрите й, корупцията, шуробаджанащината, възможността да си прави каквото иска и да взема напълно безконтролно каквито иска решения.

Не е виновен законът, че двама съдии вземат различни решения по аналогични дела. Е, веднага някой ще каже, че делото ще стигне до Върховния касационен съд или пък до Върховния административен съд и там ще го поправят. Нищо подобно. Два различни състава в тези две съдилища също без проблеми ще вземат две различни решения. Нещо повече.

Тричленен състав от върховни съдии решава едно, а петимата им колеги





от разширения състав го отменят.

У нас правораздават, разследват или обвиняват напълно анонимни хора, чиито биографии са скрити зад хиляди дела и преписки. И никой нищо не може или пък не иска да им каже. Наказаха или предложиха за наказание половин дузина прокурори, още толкова следователи бяха хванати с подкупи. И толкова. А безумията и в решенията на определени съдии или в актовете на определени прокурори са повече от очевидни. Но професионалната омерта заработва. Не е вярно, че съдебните решения не се коментират. Ако се стигне до безобразие, сгрешилите съдии - на показ.

Необходимо е, когато човек отиде в съда да е наясно какво може да е решението, да е съобразено с практиката, а не да бъде сюрпризиран от "творческите" виждания на един или друг съдия. Трябва, когато си жертва, да можеш да поискаш справедливост и държавно възмездие за престъпника, а не самата жертва да бъде третирана като бандит. Трябва всеки прокурор, съдия или следовател да е в полза на хората и на обществото, а не на престъпници и фирми, на вътрешноведомствени интереси, на институционалната омерта.

Това й трябва на българската съдебна система. А не базразборна законодателна "Шев и кройка".