През 2003 г. Кондолиза Райс, която по онова време е съветник по националната сигурност на президента Буш, решава, че планът на временния администратор Пол Бремър за създаване на иракско правителство е неосъществим. Без да казва на Бремър и на шефа му - министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, веднага след лятната си ваканция тя отива направо при президента Джордж У. Буш, за да се опита да озапти Бремър. Райс знае, че президентът е прекарал доста време с Бремър, докато е бил във Вашингтон, че цени високо католическата му вяра и че се отнася към него като към член на кабинета. Тя обаче се осланя на още по-тесните си връзки с президента. Бавно прокарва мнението си за политиката и позициите на Бремър, прави го внимателно, за да не изглежда, че има нещо лично срещу него и в крайна сметка успява да наложи себе си като "отговорник" за политиката в Ирак.

Този епизод, предшестващ маневрите, с които Райс



успя да заобиколи хардлайнерите около Буш,



за да стане държавен секретар, е описан в книга на бившия шеф на бюрото в Багдад на "Вашингтон пост". Подробностите бяха потвърдени и от официален представител, който дори добавя, че Бремър всъщност бил доволен от това развитие на събитията, защото "щял да си има работа с Конди, а президентът внимателно се вслушва в думите й". Сега надеждите на Буш да стане умиротворителя на Близкия изток се осланят на невъзмутимата и понякога неумолима пианистка и детска шампионка по фигурно пързаляне, която разрешава и най-неразрешимите проблеми.

Преди да отиде в Близкия изток преди десетина дни, Райс обяви, че не търси "временно решение" за ужас на арабските и европейските съюзници на САЩ. Целта й е по-мащабна от постигането на незабавни резултати, за които настояват критиците й. Тя казва, че не я устройва нищо друго освен един променен Близък изток, а това означава нещо повече от примирие, което лесно може да бъде нарушено. Както бе формулирано от прессекретаря на Белия дом Тони Сноу, целта е "създаване на условия, за да се получи в крайна сметка не просто някакъв документ, а мир".

Райс се радва на по-широк достъп и свобода на действие от който и да било държавен секретар на САЩ след Хенри Кисинджър и се възползва постоянно от това. Досега



печели отлични оценки за успехите си,



сред които са и първите значими преговори с Иран за последните 27 г. Някои от съветниците на Буш обаче се цупят, задето се е превърнала в звездата на това, което самите саркастично наричат "Шоуто на Конди Райс". Първият й дипломатически опит в разрешаване на конфликта между Израел и "Хизбула" се определя като провал, а самата Конди излезе напълно изтощена от срещата на световните суперсили за кризата в Рим, където повечето от съюзниците натискаха да се отправи призив за незабавно прекратяване на огъня.

Преди няколко седмици Райс заведе екипа си в конферентния център на Уай Ривър в Мериленд, за да планират задачите за есента, включително и визитата на президента в централата на ООН. В бившата плантация президентът Бил Клинтън води преговорите с израелци и палестинци. Едно повторение на историята там едва ли е възможно. Въпреки това приятелите на Райс твърдят, че 51-годишната дама цъфти във високопоставената си роля: работи от 6.30 сутрин до 7.30 или 8 часа вечер, после отмаря с тенис, в Кенеди Център и с компании приятели през уикендите. Веднъж месечно в неделя тя събира малката хорова група, в която пее, в апартамента си в комплекса Уотъргейт.

Екипът й признава, че спекулациите за политическото й бъдеще може да се окажат полезни. Във Вашингтон тя



позира за снимка със световни лидери



пред камина, която много напомня на тази в Овалния кабинет на Белия дом. В чужбина я фотографират, докато слиза по стълбичките на самолета и помахва с ръка по президентски маниер - нещо, което никога не си позволиха в екипа на Колин Пауъл.

Неотдавна сътрудниците й поискали от историците на Държавния департамент досиетата на успешните държавни секретари. Една от характеристиките, присъща на всички тях, е влиянието, което са имали. Сега и тя може да се похвали със същото. Остава й само да покаже, че може да го използва.