Подозрително затишие се е възцарило в инак кресливата партия "Атака". Няма предизборна еуфория, потягане на редиците и вдъхновена националистическа реторика. Привържениците тренират гнева си само по откритите телефонни линии на сутрешните блокове. А Волен Сидеров мълчи. И упорито отбягва въпроса ще се кандидатира ли на президентските избори наесен. Сред парламентарните му следовници се е вселил неясен и сподавен страх - ами ако "ченгетата" отново го спънат по трънливия път към "Дондуков" 2? Заговорът на службите срещу лидера им е тъй неоспорим, че започва да намирисва на оправдание.



Дали пък не се търси претекст за отказ от надпреварата?



Президентските избори са първото електорално изпитание за "Атака" след триумфалното й нахлуване в парламента. Не броим доброволния й отказ от частичния местен вот в София миналата есен, когато хората на Сидеров просто не си подадоха документите за регистрация.

Пред "Атака" има два пътя. Участие във вота ще посъживи завехналия й имидж. Евентуален отказ ще я запрати на дъното. Откакто националистическата формация на Волен Сидеров изненада социолозите и влезе в парламента, тя извървя дълъг и криволичещ път, осеян с възходи и падения. Вътрешните междуособици между разните й съставни части и авторитарният тон на лидера доведоха до разцепление в редиците й. Днес 7 от общо 21 депутати на "Атака" са извън парламентарната й група. Волен се раздели с последователни рушители на статуквото като Минчо Христов и Стела Банкова, от което парламентарните й атаки поотслабнаха. Жертва на лидероманията стана и депутатът Владимир Кузов, който бе обвинен в срамно престъпление, останало недоказано и до днес. После дойде водевилът с прословутия инцидент на магистрала "Тракия", който подрони съществено почвата под краката на Сидеров и го превърна в комиксов персонаж.

Непрекъснатите скандали в групата я поизтощиха, битовият им характер удари силно по революционното реноме на новия "Левски".

За последната година "Атака" имаше и своите малки победи. Протестният митинг срещу американските бази у нас показа, че национализмът има множество поклонници у нас и вече е в състояние да хапе. И още нещо - че има



важни за обществото ни каузи, които никой друг освен "Атака" не защитава.



Така по силата на монопола си върху тях партията печели популярност. Протестите срещу високия звук на джамиите бяха част от същата тактика. Сидеров наруши политическата коректност спрямо т.нар. "етнически мир" и за голяма почуда срещна разбирането не само на голяма част от обществото, но и на православната църква.

Ако теглим чертата обаче, ще видим, че минусите са повече от плюсовете. И макар социолозите да се престарават в подценяването на партията при последните сондажи, "Атака" постепенно губи влияние, подяждана от Бойко Борисов, а отскоро и от нови леви патриотични организации.



Президентските избори отварят две перспективи пред "Атака"



- стратегически пробив или внезапна смърт. Куражът на Сидеров и включването на Борисов са двете неизвестни, от които зависи уравнението.

Стратегически пробив би било класирането на Сидеров за втория тур на президентските избори. Предварителните условия за това са лидерът на "Атака" да се кандидатира, а Борисов да остане верен на досегашните си декларации, че няма да издига кандидатурата си. Политическата конюнктура е изцяло в полза на протестния кандидат: традиционните партии са на дъното на популярността си, вдясно Костов вкара цялата компания в глух коловоз с кандидатурата на Беронов. Ако ли Георги Марков упорства докрай в мерака си да се бори за президент, това ще е нахалост. Някогашният любимец на сините агитки не предлага нищо ново. Той пее все същата седесарска ария, но с истеричен дискант.

На този фон Сидеров е единственият, който може да разчита на енергично, сплотено избирателно ядро. Той е капарирал и множество популярни тези: борец против плутокрацията, противник на базите, на военните ни ангажименти зад граница, на затварянето на АЕЦ, на депесарското безочие. В дебатите с Първанов и останалите Сидеров би имал силни аргументи, стига да не допусне разговорът да се води на негов терен, защото национализмът на Кубратовите конски опашки, юдеомасонските завери и антициганската реторика е незащитима кауза.

Втори тур между Първанов и Сидеров би затвърдил присъствието на "Атака" на националната политическа сцена и би придал на Сидеров статут на политически лидер от национален мащаб с всичките рискове за образа на страната ни в Европа.

Ако ли националистите и вождът им решат да играят по схемата Костов и издигнат някой сламен човек, то явлението "Атака" ще завърши като бирен пуч. Защото българският популизъм е сезонен, а привържениците му лесно мигрират и следващата им спирка се казва ГЕРБ.