|
| През 2000 г. китайският президент Цзян Цзъмин бе на Стената на плача в Ерусалим. Това обаче не пречи на Пекин да снабдява с оръжие враговете на Израел. |
Днешната задкулисна история в Близкия изток е война, в която Израел от името на САЩ атакува "Хизбула", който се бие от името на Иран и Сирия. Всъщност това може да се разшири още и участниците да бъдат наречени пълномощници на Запада срещу тези на войнстващия ислям.
Анализът на конфликта понякога бегло споменава отслабващото влияние на Русия. Но там има още един играч, за който незнайно как не става дума.
В продължение на десетилетия
Китай засилва влиянието си в Близкия изток
Фактът, че то почти не се споменава, добре се вписва в китайската стратегия. Както някога изтъкна Дън Сяопин, Китай трябва да "крие блясъка си и да култивира незабележимостта... за да изчака времето да увеличи възможностите си". Тъй като ролята на Китай като глобална сила непрекъснато нараства, влиянието му в региона не е незабележимо - то вече не може да бъде игнорирано.
Първоначалните следвоенни близкоизточни довереници бяха САЩ и Съветският съюз. Вашингтон поддържаше Израел, а Кремъл спонсорираше вражеските режими и техните терористични издънки. Но разривът между СССР и Китай, започнал през 60-те години на ХХ век, означаваше сваляне на ограниченията върху Пекин, който бързо започна да развива отношения с държави, които не бяха под съветско влияние, като Етипет по времето на Ануар Садат.
Блестящият анализ на ролята на Китай, направен от Бари Рубин в сп. "Middle East Review of International Affairs", описва първите стъпки на Пекин по следния начин: "След като надеждите за глобална революция се изпариха и Пекин смени партньорите си от малките опозиционни групи с правителствата, Китай вижда себе си в бъдеще като
лидер на Третия свят,
борейки се срещу хегемонията на двете суперсили - СССР и САЩ. Понеже няма силата и степента на развитие на другите велики сили, Китай ще се опита да оглави масивна коалиция от по-слаби държави." Т.е. враговете на Израел в Близкия изток.
Но стратегията на Китай съчетава геополитиката с икономическата необходимост. С достъп до петролните пазари Китай трябваше да подклажда икономическата експанзия, като се обърна към по-пренебрегвани доставчици като Иран и Ирак.
През 1996 г. Саудитска Арабия изнасяше за Китай по 60 000 барела дневно. През 2000 г. износът достигна до 350 000 барела на ден (17 на сто от вноса на петрол в Китай). Иранският износ бе още по-голям, от 20 000 барела на ден през 1995 г. до 200 000 през 2000 г.
Страните от Близкия изток в момента са четвъртият търговски партньор на Китай. Както изтъкна Бари Рубин, "тъй като навлезе толкова късно в региона и може да предложи по-малко в икономически и технологичен план от САЩ, Русия, Япония и Европа, Китай трябва да се стреми към маргиналните или рисковите пазари... като доставя на клиентите, които никой друг няма да обслужи, стоки, които никой друг няма да им продаде". Разбира се, става дума за оръжия.
В анализите Иран напълно основателно е посочен като оръжейния снабдител на "Хизбула". Но се игнорира въпросът откъде идват иранските оръжия. Китай
продаде на Иран танкове, самолети, артилерия,
ракети - крилати, противотанкови, противовъздушни и "Земя-земя", както и кораби и мини. Пекин е и главният снабдител на Техеран с неконвенционални оръжия и според всички наблюдатели е замесен в доставките на основните елементи за иранската програма за химически и биологични оръжия.
Китай продаде ядрени реактори на Алжир, Иран, Сирия и Саудитска Арабия. Китайски чертежи на ядрени оръжия бяха открити в Либия. Пекин преговаря с Дамаск за продажбата на балистични ракети М-11.
Китай и Саудитска Арабия пазят в тайна връзките си, но експертът Робърт Мълинс смята, че в саудитските бази с ракетни установки има най-малко хиляда китайски военни съветници от 90-те г. на ХХ век насам. Тези тайни сделки се извършват от "Polytechnologies Incorporated" - отбранителна фирма, контролирана от китайската Народна освободителна армия.
Но като всички успешни нелегални търговци Китай е идеологически разточителен в своите връзки. Докато доставя оръжия за враговете на Израел срещу петрол, той с готовност търгува и с Израел, като в замяна получава от него технологии. Смята се, че оръжейната търговия между Пекин и Тел Авив е на стойност от 1 до 3 милиарда долара. Но този път притокът на оръжия и технологии е от Израел към Китай.
Затова всяко по-задълбочено обяснение на "реалполитиката" в Близкия изток трябва да включва и коварната роля на Китай - бъдещата суперсила на XXI век.
, когато продаваха оръжие на Садам срещу петрол и за пуцане с Иран - немаше скруполи.Когато въоражаваха талибаните - също.Когато завъртяха оръжие и наркотици с контрите - пак.И т.н. и т.н.Сега топката се връща.Има и други подобни тарикати
