Странно доволство и радостен шум настана около внесения от Движението за права и свободи (ДПС) закон за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателното управление на Българската народна армия.

Законопроекти за отваряне на архива на ДС са внесли още ДСБ и СДС. На тях не им се обръща много внимание, най-малкото защото по стара българска традиция опозицията не може да прокара нищо през пленарна зала. А точно такива опозиционери го играят сега бившият премиер Иван Костов и експрезидентът Петър Стоянов. През 4-те години, когато се разпореждаха с цялата власт в държавата, те не посмяха да стигнат докрай по този въпрос. Сега обаче са първи борци срещу ДС.

Ще оставим настрана и въпроса доколко е морално точно ръководството на ДПС да говори за отваряне на досиета, след като почти всички са бивши нещатни сътрудници на ДС - като почнем от Ахмед Доган, който е работил за няколко управления, и стигнем до Юнал Лютфи, Кемал Еюп, позабравените Кадир Кадир, Исмаил Исмаил, Осман Октай, Хасан Хасан и т.н. Все пак



на всеки трябва да бъде даден шанс да се промени



и пречисти, затова да се съсредоточим върху внесените законопроекти. Проектът на ДПС има най-големи шансове за успех в пленарна зала поради факта, че партията е част от управляващата коалиция. От беглия прочит може да се направи един извод - че за пореден път под лозунга за публичност ще се направи опит за ново затваряне на пътя към поне частичното осветяване на това кой какво е правил и кого е топил.

Достатъчно е само да се отбележи, че в чл. 13 от проектозакона на ДПС пише, че след влизането на закона в сила гражданите и институциите не могат да публикуват и разгласяват по какъвто и да е начин документи и части от тях, които удостоверяват принадлежност на български граждани към органите на бившата ДС и бившето военно разузнаване. Няма дори уточнение, че забраната ще важи само ако те все още носят гриф "секретно". Опазването на държавната тайна е работа на държавата, а не на гражданите или медиите, нали?

Но не е само това. Още в началото на проектозакона става ясно, че пак ще се прави "държавна комисия". Предвижда се тя да е 9-членна и да се избира с цели 2/3 от всички депутати - мнозинство, с което се приемат само промени в конституцията. Има ли 9 души, които да получат такова доверие? Едва ли.

Опитът с досегашните комисии - от времето на Великото народно събрание, ръководена от Георги Тамбуев, от 1997 г. с председател тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев и от 1999 г. с шеф Методи Андреев, категорично показва, че винаги се вади половината истина, че някои имена се оповестяват, а други - прикриват. Критериите за подобна избирателност са неясни и спорни. През 1997 г. например бяха извадени само 24 имена при установени близо 100 агенти на ДС. Едни отпаднаха заради решението на Конституционния съд, който забрани да се оповестяват само картотекираните сътрудници. Други пък се спасиха, като "се реактивираха" като агенти.

Ако се приеме законопроектът на ДПС, ситуацията ще се повтори. Защото там много подробно е описано как ще се проверяват за съпричастност към бившите тайни служби всички кандидати за президенти, депутати, кметове, общински съветници, а резултатите ще се оповестяват. Нещо повече - всеки ще може да поиска информация за всеки. Това ще могат да правят и неправителствени организации, и политически партии, и граждански сдружения, синдикати и медии. С това хубавите неща се изчерпват. Защото отново е предвидено принадлежността да се доказва чрез собственоръчно написана и/или подписана декларация за сътрудничество, агентурни сведения; документи за получени възнаграждения, други материали, собственоръчно написани и/или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет, документи от ръководилия го щатен (нещатен) сътрудник и т.н.

А е известно, че голяма част от архива е унищожен.



74% от досиетата на ДС ги няма - или са унищожени, или са изнесени.



За около 41% от целия архивен фонд на ДС изобщо няма информация. През 1990 г. са заличени или скрити всички данни за явочните квартири на ДС, а само в София те са били 2089. Липсват и 75% от работните дела на агенти. Унищожени са хиляди действащи дела, които никога не са влизали в архива. Липсва и почти целият архив на VI отдел на VI управление на ДС (наричан политическата милиция). Не е трудно да се сети човек за какво поредно "изваждане" става дума.

Според авторите на проекта този път ще се огласят имената и на картотекираните сътрудници, като изрично ще се обяви, че за тях няма други данни. Това не е за вярване. Първо, заради вече цитираното решение на КС. И второ, защото така може да се стигне до много по-тежки спекулации. Какъв е проблемът да се фалшифицира едно картонче? Никакъв.

Законопроектът на ДПС предвижда и



още много начини за скриване на истината.



Така например няма да се обявяват данни за починали хора, за лица, изразили писмена готовност да дават информация само до навършване на 18-годишна възраст, както и документи, чието оповестяване ще навреди на интересите на националната сигурност. Както вероятно всеки се досеща вече, "интересите на националната сигурност" са творчески преписани като определение от закона за защита на класифицираната информация и под тях може да попадне всичко. Без изключение.

Върхът обаче е следващата разпоредба, според която, ако проверяван кандидат за публична длъжност в тридневен срок оттегли кандидатурата си, няма да се обявява, че е бил сътрудник на бившата ДС. Защо? Никой не може да обясни. Нали ще се вади цялата истина?

Има и още един опасен текст в проекта на хората на Доган, на който никой не обръща внимание. Предвидено е въпросната бъдеща комисия да поеме целия архив на комисиите "Тамбуев", "Бонев" и "Андреев". Накрая в преходна разпоредба е записано, че "след прекратяване на дейността на комисията всички материали се предават за съхранение съгласно Закона за Държавния архивен фонд". Или иначе казано, докато има комисия - а тя ще съществува поне 12 години (толкова са възможните поредни мандати на нейните членове), нищо няма да отиде в Държавния архив. А в момента има законово задължeние МВР и останалите служби да предават всичко с изтекъл срок на класификация точно в Държавния архив. Нещо повече. Голяма част от архива на бившата ДС отдавна трябва да е там, но с много хватки през годините МВР и останалите структури успяха да запазят монопола върху него. И правото да казват когато, за когото и каквото си поискат. И политиците им ръкопляскат. Смешно и абсурдно, но факт.



А решението е много просто - да се разсекрети всичко



и да се предаде на държавния архив. И който иска - да ходи и да си чете. Но не. Трябва да има комисии, групи в МВР и службите, филтър след филтър. Истината е една и тя няма нужда от хора, структури и институции, които да я сдъвчат, орежат, манипулират и чак тогава да я пуснат на обществото.

ДПС особено се гордее с факта, че ще сложи край на т.нар. "черен пазар на досиета" с предвидените глоби и затвор за нарушителите. Как точно ще се налагат тези наказания? Защото тези работи стават на четири очи. И със сигурност изнудваният много бързо се съгласява да извърши исканото нещо, да продължи да сътрудничи или да каже това или онова срещу някого само като му се извади досието, което се държи от съответния оперативен работник. Интересното е, че тежки глоби - до 30 000 лв., се предвиждат само за хора, институции, организации (разбирай и медии), които си имат вкъщи или в службата досиета и които не ги предадат в едномесечен срок на бъдещата комисия. От затвор пък са заплашени тези, които разгласяват информация и документи в нарушение на закона, който всъщност би трябвало да отвори архива на бившите тайни служби. Изначално сбъркано.

Странно е, че не се предвижда наказание, ако например действащ оперативен работник изнудва даден човек да направи определено нещо. При това с досието, което законно стои в служебната му каса. Защото



черният пазар на досиета отдавна се вихри от официалните институции,



а не от някакви частни "архивари", които направо си глътнаха граматиката след последните порции досиета.

Ако проектите на ДПС, както и тези на ДСБ и СДС - които пак предвиждат някой да решава и преценява дали друг е бил или не доносник, не са само прах в очите, то те определено са поредният половинчат опит за прочит на историята и на истината. Жалко. Политическата класа пак клекна на бившите и настоящи служби и на тяхната власт чрез тайни. А това е не само недемократично, но и много опасно. Това е законодателен и политически театър на абсурда.