|
| Как шефът на ДКЕВР Константин Шушулов откри разхищения в АЕЦ "Козлодуй", а години наред не заподозря какво става в "Топлофикация-София" |
Въпросът обаче е дали в контролните органи не могат да се намерят поне един-двама, които също да четат внимателно нормативните документи. Изглежда не може, защото иначе
отдавна щяха да се знаят разхищенията
в столичното парно, стигнали до грандиозните 30 млн. лв. При това нямаше да има нужда да се прави специална ревизия, а кмет и министър да спорят кой колко злоупотреби е разкрил. Защото, откакто съществува Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - т.е. от 2000 г., тя има достатъчно правомощия да обуздава поне енергийните предприятия, а отскоро и ВиК-тата. Друг е въпросът дали има достатъчно капацитет и желание да го прави.
По закон всяко енергийно предприятие, когато иска да повиши цените, трябва да докаже пред ДКЕВР разходите, които е направило. А комисията разрешава поскъпване на сметките едва след като се увери, че разходите са целесъобразни. Когато за първи път гръмна скандалът с близалките и масажния стол, за които столичната топлофикация бе похарчила хиляди левове, шефът на ДКЕВР Константин Шушулов се оправда, че регулаторът гледа разходите на едро и няма как да открие какви предмети за собствено удоволствие си е купувал Валентин Димитров.
Само че това не е съвсем така - енергийният закон и наредбата за образуване на цените на топлоенергията дават достатъчно основание на хората на Шушулов
да изискват от енергийните предприятия
първична счетоводна документация.
В сегашния закон пише черно на бяло, че енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за всяка дейност, която подлежи на лицензиране. И то отделно за всеки свой клон и отделно за всяка цена, чието изменение искат. По друг член на закона са длъжни всяка година да представят на комисията "годишните си счетоводни отчети, включително приложенията към тях".
Но дори тези текстове да се струват недостатъчни, наредбата развързва ръцете на енергийния регулатор още повече. Там пише в прав текст, че когато се усъмнят в нещо, хората на Шушулов могат да изискват първичните счетоводни документи.
В чл. 5 ал. 8 на наредбата се казва, че комисията има право да дава задължителни указания за формата и съдържанието на информацията, необходима за целите на ценообразуването. А в член 6 ал. 3 е записано, че когато искат изменение на тарифите, енергийните предприятия трябва да представят на ДКЕВР доказателства, че всеки параметър е изчислен точно.
Досега на няколко пъти се е случвало ДКЕВР да не признава на енергийни предприятия техни разходи. Преди няколко години това се случи със свинарници, които ръководството на АЕЦ "Козлодуй" се опита да включи в графата "социални разходи". Друг път не призна фактури за превоз на ядрено гориво, защото датата не съвпадаше с времето на разходите, за които претендираше централата.
Затова е странно как в АЕЦ "Козлодуй" ДКЕВР забелязва, а в Столичната топлофикация - не. Странно е и как Шушулов откри, че провинциална топлофикация спонсорирала концерт на певицата Ивана, и вдигна публичен скандал, а остави
30 млн. лв. необосновано да се промушат в цената
на парното за софиянци.
Със сигурност същите скандали ни чакат и с другите монополисти. Собствениците на варненското електроразпределение от немската E.ON сами се похвалиха преди време, че са дали 3 млн. лв. за нови автомобили. В същото време техниката на аварийните им групи е от 80-те години, а в селата около Варна токът е толкова слаб, че уредите на хората едвам работят.
Да не говорим за "Софийска вода" с прословутите заплати от по 60 - 70 хил. лв. на мениджърите им и липсата на сериозни инвестиции в мрежата.
В крайна сметка в графата "виновни" за разхищенията трябва да се поставят не само шефовете на тези дружества, но и тези, които им позволяват да ги правят. Тук се включва и държавният финансов контрол, който едва в последната си ревизия откри злоупотребите. Постфактум. А ДКЕВР можеше да ги засече още когато са били правени. Разбира се, ако имаше желание.
