Има една група момчета и момичета, за които в България се говори рядко и обикновено се пропускат дори покрай благотворителните акции. Това са 18-годишните без семейство. Досега са живели в дом за деца, лишени от родителски грижи. Но щом навършат пълнолетие или завършат средно образование, трябва да го напуснат. Отвъд вратите на дома обаче ги чака голямото неизвестно - животът. За тях той се оказва още по-сериозно предизвикателство, защото никой до този момент не ги е учил да поемат отговорност за себе си. И няма кой да им помогне и да улесни прехода.

От 1-2 години обаче се намират благотворителни организации, както и социални институции, избрали нов подход към тези младежи. Вместо да ги заливат с шоколади и дрехи по Коледа и Великден, те се стремят да ги мотивират сами да поемат живота си в ръце.

Такъв е случаят с фондация "Благотворител", която от 2 години финансира професионални курсове за момичета и момчета, на които предстои да напуснат домовете. Вече



26 младежи са придобили занаят,



завършвайки различни курсове. Най-популярни са шофьорските, има и по компютри, готварство, сладкарство, козметика, масажи, строителство. Всеки има право само на един курс.

"Още в самото начало искахме да направим нещо дългосрочно за тези деца, да ги поставим в активна позиция, за да преодолеят инерцията, че някой им е длъжен за нещо", обяснява координаторът на фондацията Пенка Лазарова. "Най-големият им проблем след напускането на дома е да си намерят жилище, а това не може да стане без адекватна работа. Затова се насочихме към професионалните курсове", допълва тя.

От фондацията признават, че невинаги младежите си намират работа, която са усвоили по време на курса. А и не всички са очаровани - някои бързо се отегчават и не завършват обучението. Има и младежи, на които фондацията намира работа, а само след 2 седмици те изчезват, без дори да се обадят. За благотворителите обаче е важно, че успяват да помагат на амбициозни и способни деца. Като 18-годишната Ася Ангелова, напуснала само преди малко повече от месец дома "Пенчо Славейков" в София.

За Ася е направено изключение - вместо да й платят еднократен курс от около 300-350 лв., от фондацията финансирали едногодишни уроци по математика, защото момичето било решено да кандидатства във висше училище. "Още от първи клас съм казала, че искам да постигна 2 неща - да завърша висше образование и да изкарам шофьорска книжка", разказва Ася. Тя е на път да постигне и двете си мечти - приета е на първо класиране в Колежа по телекомуникации, изчаква УНСС и Техническия университет. Успяла е сама да събере пари за шофьорския курс.



Ася живее сама от 13-годишна,



когато идва от Кюстендил в София. Баща й е починал, а майка й има друго семейство с 3 деца и не може да се грижи за нея. Дълго време Ася живее при баба си и дядо си. След 7-и клас кандидатства с математика и я приемат в столична гимназия. Момичето решава да рискува и да опита късмета си в големия град. Идва в столицата, в дом за самотни деца. "Първите 2 г. в дома бяха кошмарни, бях се затворила в себе си, не общувах с никого и почти през цялото време плачех", спомня си Ася. Впоследствие започва да се сближава с другите деца, докато в един момент те стават новото й семейство. "Може и да звучи странно да имаш семейство от 150 човека, но когато свикнеш с тях и ги опознаеш, те наистина стават част от тебе", обяснява Ася. Напуснала дома пак със сълзи. Сега, когато живее на квартира и трябва да се оправя сама с живота, усеща разликата.

Излизането от социалния дом за нея е шок, макар и да не го признава открито. Ясно осъзнава, че сама изгражда живота си и никой не й е длъжен. Всяко лято от 13-годишна е работила, за да си осигурява допълнителни джобни пари. Защото децата без родителски грижи не са изолирани, а учат в обикновени училища и 3-те лева джобни на месец от социалния дом не стигат до никъде.

"Амбициозните и оправни деца като Ася са единици, сред повечето има



инерция, че обществото им е длъжно



За съжаление в дома децата не се учат на отговорност, не се учат да взимат решения, не знаят какво искат и до последния момент живеят с илюзията, че някой ще трасира пътя им и след като напуснат", обяснява Пенка Лазарова. Тя се опитва да подбира младежите за курсовете внимателно, като преценява дали имат достатъчно желание и амбиция да ги завършат. Преценката й обаче невинаги излиза правилна. Едно от момчетата например работело към цирк като осветител на трудов договор, с добро заплащане. След 3 седмици собственикът се обадил да пита къде е младежът, който изведнъж престанал да се появява и провалял представленията. Момчето просто не счело за нужно да се обади, че напуска. "Лошото е, че така режат пътя на други способни деца, които могат да се възползват от курсовете или от работата, която им се предлага. А има хора с желание да помогнат", възмущава се Пенка Лазарова.

Затова фондация "Благотворител" планира да разшири проекта си и сред 16-17 годишните, за да ги приучи по-отрано на отговорност и да ги мотивира.

Подобни са целите и на тренинг-центъра в дома за деца без родителски грижи "Асен Златаров" в столичния квартал "Надежда". 12 младежи между 16- и 18-годишна възраст са настанени в отделно крило в сградата, с отделен вход и намесата на възпитателите е сведена до санитарния минимум. Децата трябва сами да се грижат за хигиената, да чистят, да перат дрехите и чаршафите си, дори да си готвят, ако не взимат от готовата храна. В центъра са осигурени и компютри с интернет по друг проект на фондация "Благотворител". Младежите се



учат как се пише автобиография,



какви възможности за работа има, как да се представят на интервюта с работодатели.

По обяд в дневната на тренинг-центъра откриваме само 4 момчета и момичета. Трудно е да ги разговориш - повечето имат родители, но отношенията им са толкова тежки, че предпочитат да не говорят за това. Тъй като учат в различни училища, не искат съучениците им да знаят, че живеят в социален дом. Изглеждат стеснителни и предубедени към външните посетители. Само 16-годишният Ради се радва, че може да покаже уменията си на компютъра. Той си е намерил работа при един електротехник, преди това е цепил дърва, боядисвал е. Мечтата му обаче е да стане готвач. 17-годишните Нели и Галя пък работят като сервитьорки в китайски ресторант. Нели вече учи готварство. 16-годишният Методи работи на автомивка, но иска да стане монтьор. Прекъснал е за една година училище, но от септември смята да започне пак.

Всяко дете в тренинг-центъра има ментор, който му помага да си подбере работа според собствените индивидуални умения. "Това са деца, които може и да имат семейства, но не могат да се върнат при тях, като напуснат дома. Затова се опитваме са ги подготвим за самостоятелния живот, като ги оставим сами да се грижат за себе си, но в сравнително защитена среда", обяснява директорката на дома Зоя Соколова. Младежите сами си търсят работа, пишат молби, автобиографии и мотивационни писма, ходят на интервюта. Възпитателите се намесват само ако се появят проблеми. "Идеята е да им прехвърлим цялата отговорност, за да изпитат трудностите по реализацията на едно решение така, че да го приемат като собствено", допълва Соколова. Защото времето на детството, в което някой друг решава какво да ядат, какво да обличат, с какво да се занимават, вече е на финала си. И преминават от другата страна - където трябва да се справят с всичко сами.