Точно сега трябва да се чувстваме в по-голяма безопасност. Британските власти изглежда предотвратиха заговор за взривяването със скрити в багажа течни експлозиви на десетина самолета, които трябвало да летят за САЩ. Разкрита и обезвредена бе група предполагаеми терористи.

Избегната бе гибелта на неколкостотин мъже, жени и деца. "Това бе един добър ден", каза американският конгресмен републиканец Кристофър Шейс, след като миналата седмица бе съобщено за арестите на 24-ма заподозрени.

Защо тогава всичко изглежда толкова зле? Защо отклоненият куршум изглежда като началото, а не като края на нещо? Минути след обявяването на новината експерти по въпросите на тероризма ни припомниха, че нашата система за вътрешна сигурност е негодна да спре атака от типа, който готвили лондонските атентатори. Президентът Джордж Буш предупреди да не изпадаме във фалшиво успокоение, въпреки че смята, че в САЩ е по-безопасно, отколкото преди 11 септември 2001 г. Най-лошото е, че британците, които иначе споделят истерията, предупредиха, че едва сме избегнали "масово убийство в невъобразимо количество."

Страхът може да се дължи в еднаква степен както на идентичността на заподозрените (24-ма мъже и жени, за които се смята, че са родени във Великобритания, а един от тях вече е освободен без обвинения), така и на мащаба на готвените атаки - колкото се може повече самолети да паднат от небето. Но колективното ни изтръпване засега е само инстинктивно. След 11 септември 2001 г. свикнахме да гледаме боязливо на всеки успех в борбата срещу тероризма. Движим се в сянката на риска. "Това е логиката на терористичните заплахи", казва Брус Хофман, специалист по въпросите на антитерористичната борба в "Ранд корпорейшън". "Укрепваме слабите си места, а те се опитват да открият други."

Тържеството ни от миналата седмица бе заглушено, защото то бе и



тест за нашето разбиране за тероризма.



Дали ще успеем да реагираме на всеки нов заговор? Добре ли преценяваме риска и цената на нашата безопасност? След разкриването на заговора струва ли си да хвърляме още милиарди долари за нови машини, които да могат да засичат течните експлозиви по летищата, въпреки че предишните три големи атаки на ислямските терористи в големи градове станаха във влаковете в Мадрид, Лондон и Бомбай?

Хладният ум по въпроса как най-добре да се справим с риска - ето какво липсва всеки път, когато бива разкрит поредният заговор. Отговорът на САЩ на арестите в Лондон вече върви към излишна демонстрация на мускули - униформени карат майките да опитват бебешките храни, а жените крият червилата в сутиените си, за да не им ги вземат. Два дни след арестите британските власти, които от десетилетия имат опит в борбата с тероризма, се оплакаха от прекалените мерки на американското Министерство на вътрешната сигурност. Не един самолет от Лондон бе върнат, а седем полета на "Бритиш еъруейз" трябваше да бъдат отменени, защото американските служители извършиха прекалено дълги проверки на багажа. "Разбираме необходимостта от нови мерки за сигурност. Но много бихме искали те да се отразяват колкото може по-малко на пътниците", казва британски правителствен служител.

В свят, в който всяка успешна антитерористична операция служи само за разкриването на други слаби точки, опитът да бъде предотвратена следващата атака



изглежда като упражнение по безполезност.



Но точно това е въпросът. Терористите не могат да бъдат спрени веднъж завинаги. Справянето с "Ал Кайда" изисква по-мъдър и рационален подход от този, който използвахме през последните пет години. Такъв, който показва колко бихме искали да променим начина си на живот, за да намалим риска от нов 11 септември.

Докато не си дадем сметка за това, терористите ще продължават да жънат успехи дори когато се провалят. "Вторичният ефект от атаките е докарването на демократичните страни и свободните общества до такава лудост за предотвратяването на нови нападения, че започваме да заличаваме и нарушаваме всички свободи, които самите терористи искат да унищожат", казва френският експерт по тероризма Ролан Жакар. "Винаги ще има пропуски. Не съществува стопроцентова сигурност. Можем да направим всичко възможно, за да увеличим нашата сигурност, но да ви отрежем ръката, защото дланта ви е заплашена от гангрена, е прекалено."



---------------

* Със съкращения. Заглавието е на "Сега"