------------------------

Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор на Булбанк и председател на УС на Асоциацията на търговските банки. При правителството на ОДС беше зам.-министър на икономиката, а впоследствие - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Преди това е работил в редица консултантски компании - "Ърнст енд Янг", "ПрайсуотърхаусКупърс", "Купърс енд Лайбранд" и др. 52-годишният банкер по образование е инженер химик.

------------------------

- Г-н Хампарцумян, наскоро на сайта на Европейската комисия бе публикуван критичен доклад за нивото на услугите на европейските банки. В него пише, че те са се закрепостили на националните пазари и предлагат високи такси и лоши услуги на гражданите. Такава ли е ситуацията и на българския пазар?

- Ние тръгнахме от посткатастрофална среда през 1997 г., т. е. от много ниско ниво, и днес наблюдаваме постоянно подобрение както на качеството и разнообразието на услугите, така и на цените им. Ако се сравним с развитите пазари на Европа, все още има какво да се желае. Но България е от тези страни, които бързо наваксват.

Очаквам, че с течение на времето качеството на услугите и разнообразието им у нас ще расте, а цените относително ще намаляват. За 1 лев, който плащате на банките днес като цена за услугата, утре ще получите повече и по-голямо качество.

- Отдавна се критикува прозрачността на банковите услуги. На клиента не му е ясен точният размер на разходите по един кредит например. Как ще отговорите на тези критики?

- Когато става дума за потребителско кредитиране, за малки суми и къси срокове, вече има годишен процент на разходите (ГПР), който включва такси, комисиони и дава доста добра представа за цената на услугата. Когато става дума за по-сложни банкови продукти, особено дългосрочни, в цената има променливи елементи. Никой не знае какво ще бъде развитието на основната лихва през следващите 10-15 години.

Стремежът на банките е да дадат ясни търговски предложения на клиентите си. Същевременно невинаги тези предложения могат да се схематизират в 20-секундна реклама или в един билборд. Така че, когато става дума за ипотеки, за лизингови сделки, за по-сложни продукти, кредитополучателят трябва да се запознае по-добре с договора и с условията на банката. Аз не бих обвинил директно банките като непрозрачни.

- А рекламите от типа "0% лихва" не заблуждават ли клиентите?

- Това са търговски трикове. Известно е, че няма нищо безплатно на този свят. Затова, когато видите, че нещо е твърде изгодно, трябва да се замислите откъде печели тази банка, която предлага нулева лихва или безплатна услуга. Няма нито една банка в България, която да оперира като благотворително дружество.

- Има оплаквания, че се е случвало човек да отиде в два различни клона на една банка и служителите да му дадат различна информация за една и съща услуга. Доколко персоналът е достатъчно квалифициран?

- Не мога да поемам ангажимент за всички банки. Това, което правим в Булбанк, в "Биохим" и "Хеброс", е непрекъснато да обучаваме служителите си, особено когато има нови продукти. Те получават една доста ясно разписана технология, по която продуктът се предлага. Не би трябвало да има оплаквания, за каквито споменахте.

- Наскоро Европейската централна банка вдигна лихвения процент на 3%. Как това ще се отрази върху лихвите в България?

- Би трябвало да има съответно повишение, защото ЮРИБОР или базовата лихва на еврото участват при лихвите по повечето кредити. Целта на ЕЦБ, повишавайки тези лихви, е леко да охлади икономиката, която е тръгнала прекалено много да взима кредити.

- Очаквате ли тенденцията за поскъпване на кредитите да продължи и колко?

- Не бих се наел да прогнозирам.

- А какво ще се случи с лихвите в България след присъединяването към ЕС?

- Българската икономическа среда ще се промени, но не драстично. Лихвените нива се определят от стабилността на българската икономика, от растежа и средата. Не може да очаквате, че с присъединяването към Европа лихвите в България изведнъж ще паднат на нивото на водещите европейски страни, които са с много конкурентни пазари.

- На 4 август влезе в сила леко смекчаване на рестрикциите за отпускането на кредити от банките. Очаквате ли нов ръст на кредитите поради това?

- Отслабването на ограниченията означава, че централната банка вече няма големи притеснения за темповете на растеж на кредитите. А и ще даде възможност на банките да бъдат по-прозрачни, по-коректни в представянето на финансовите си отчети. Защото мерките досега доведоха и до това част от банките да използват технически, правомерни средства, като продажба на кредити в чужбина например, за да влязат в ограниченията.

- Тоест не очаквате да се завиши ръстът на кредитите?

- Не. Защото ограниченията за растежа продължават да съществуват.

- Кои кредити са "модерни" в момента, към кои има най-голям интерес?

- Очевидно е, след като има бум на строителството, да растат ипотечните кредити. Не бих казал, че това са "модерни" кредити, а хората просто имат нужда от жилища. Стандартът на живот расте и това е естествен процес.

- Появиха се различни мнения за бъдещето на банковия сектор - от това, че у нас ще има по-силен процес на консолидация, в резултат на който ще останат максимум 8 банки, до обратната теза - че броят им ще се множи. Каква е вашата прогноза?

- Консолидации не са изключени. Някои от тях могат да се дължат на процеси вътре в страната, други - на сливания или придобивания извън България, както беше в случая с "Уникредит".

- Все пак към консолидация ли върви секторът или към раздробяване? А и от 1 януари чуждите банки по-лесно ще влизат на пазара.

- Не мисля, че догодина ще има голям поток от банки, които ще дойдат, за да открият малък клон. Преобладаващият пазарен дял в българската финансова система е концентриран в първите 4-5 банки. Само с факта на присъствието си няколко банкови клона не могат да променят пазара. Все пак, ако малките банки оперират така, че да има икономически смисъл от тяхното присъствие, те могат да съществуват. Наличието на големи консолидирани групи не изключва автоматично малките нишови играчи, които се справят добре.

- На банките се вменяват все повече задължения във връзка с борбата срещу прането на пари. Това ще затрудни ли работата им?

- Когато става дума за тези мерки, винаги се търси балансът между удобствата за клиентите и за банките и изискванията на дейността срещу изпирането на пари. Този баланс се измества все повече към усложняване на мерките, което и за банките, и за клиентите означава разходи и неудобства.

- Трудно ли ще се установява "действителният собственик" при разкриване на сметка за над 30 000 лв., както изисква законът?

- По принцип банките обичат да знаят кой е техният клиент. В Булбанк никога не е имало анонимни сметки или сметки, чийто собственик не е ясен.

- Но офшорките се прикриват чрез няколко фирми?

- Когато говорим за действителния собственик, той трябва да е легитимна компания или физическо лице, регистрирано в юрисдикция, за която имаме данни или можем да получим такива чрез информационна система. Същевременно, ако има много сложна система от собствености или прехвърляния, за които не знаем или няма как да научим, това е задача, която е по-скоро в сферата на действие на тайните служби и финансовото разузнаване, отколкото във възможностите на една банка.

- Според вас тази мярка, записана в закона, ще доведе ли до излизане на светло на офшорките?

- Не мисля, че офшорните регистрации винаги са свързани с някакви тъмни сделки. Но тези мерки трябва да са разумни, а не декларативни и изглеждащи добре на хартия, но неприложими на практика.

- Как ще коментирате новото изискване банките да докладват и трансферите на политици?

- Това би отишло твърде далече от гледна точка на нарушаване на правата на тези хора. За мен е важно политиците да бъдат прозрачни спрямо избирателите си, да декларират коректно активите, които имат. Не може банките да се превръщат в пазачи на общественото здраве от гледна точка на некоректно поведение на политици. Мисля, че да караме банките, адвокати или агенции за недвижима собственост да докладват за клиентите си, би създало голямо недоверие между тях. Не бива задачите на органите, които следят за законността, да се смесват с тези на едни чисто търговски институции, каквито са банките. Разбира се, има механизми, по които съдът, прокуратурата биха могли да получат достъп до банковите сметки при съмнения.

- Скоро се опрости процедурата, по която главният прокурор ще получава банкова тайна.

- Важното е винаги да има яснота кой за какво иска тази информация и за какво я получава, за да не се стигне до злоупотреби.