Когато преди години Ахмед Доган обяви, че ще пише закон за проституцията, всички - в това число и собствените му депутати, помислиха, че се шегува. Някои пък предположиха, че прави алюзия между най-древната професия и политиката, затова не бива да се гледа пренебрежително на идеята. Коя от страните бе права, не се разбра, защото лидерът не даде повече обяснения. Остави новината да виси, а той се оттегли с характерната си полуусмивка и отмина дребни подробности като - за какво му е притрябвал такъв закон, засяга ли той електората на ДПС, собствена инициатива ли е или подсказана от някого...

Законът за проституцията така и остана ненаписан, но той е най-известната част от парламентарната дейност на Доган, макар и на ниво идея. В редките случаи, когато излиза от анонимност, Сокола обича да се връща към темата и да обяснява, че



във всяка игра трябва да има и правила



Дори и в тази на любов. 17-годишният му опит на политическото поприще не дава съмнение, че правилата са нещо, което твърде лесно се пригаждат към ситуацията. Те се пишат с опция да се променят многократно в зависимост от конюнктурата. С годините обаче в ДПС се утвърдиха няколко неписани закони, които движението няма намерение да променя независимо от ситуацията и новите приятелства.

Правило №1: Определяй приоритета според интереса си и не позволявай да ти се качат на главата.

Правило №2: Не бъди лоялен до глупост на партньора.

Правило №3: Не допускай да се върши нещо в държавата без собственото ти участие.

Правило №4: Винаги пази коз в ръкава си, с който да цакаш приятели и врагове.

Правило №5: Обърквай плановете на всички с изненадващи ходове.

Правило №6: Действай без много шум. Кротко чакай своя миг.

Правило №7: Никога не се задоволявай с властта, до която си се докопал, а я умножавай.

Спазването на тези закони е гаранция за политическо дълголетие. Изпитано е.

Последното правило е най-важното. Апетитът



да се капитализира постигнатото



не е утолен, а сегашната коалиция на компромиса дава възможности. Амбицията на ДПС да се внедри надълбоко предизвика искри в тройния съюз, но в крайна сметка движението, с малки изключения, успява да осъществи намеренията си. Уж в рамките на подписаното от лидерите още в началото разпределение.

Протежираната дълги години от Доган Емел Етем най-сетне можа да се отплати за грижите и концентрира в ръцете си огромна власт. Партията на Сокола успя да изтъргува евтино отказа си да атакува царските имоти срещу двата проекта на вицето. С тях на практика Етем слага ръка върху парите за бедствия, аварии и кризи и елиминира ролята на Гражданска защита. В тандем с колегата си от земеделието Нихат Кабил двамата са на път да получат пълен контрол върху държавния резерв, а през следващите години бюджетът на агенцията драстично ще скочи.

Посегателството върху територията на НДСВ е предвидимо. Дрязгите между царската партия и ДПС едва ли учудват някого, те датират още от общото им управление в предишния мандат. По-интересно е поведението на Доган към надеждния партньор от "Позитано" 20. Защо тъй хрисимият и диалогичен Джевдет Чакъров изведнъж се опъна на Румен Овчаров заради разработването на златните залежи? Ами намеците на Етем, че шефът на мегаминистерството на икономиката и енергетиката трябва да му мисли за парите на държавния резерв? А внезапната идея да се разсекретяват досиетата?

Една от причините е ДПС да покаже, че се е превърнала в истинска българска партия. Да излъска и последните петна на етническа организация и да се представи като модерна центристка формация. Въпросът е пред кого. Пред партньорите в тристранния съюз? Едва ли - това е безсмислено упражнение. Пред електората? Защо му е? Той и без това гласува, както му се каже. Пред европейските политици? Съмнително. Партията на Доган е показала, че не е настроена да предизвиква катаклизми като в бившите югопровинции. Приеха я вече в Либералния интернационал. Какво още й трябва?

По-правдоподобното обяснение е, че



ДПС се опитва да приложи седмото правило



- онова за разширяване на властта. Чрез притискане на всички. ДПС рядко се намесва в непрекъснатите спорове между жълти и червени, но пък винаги успява да получи дивиденти, като покаже, че подкрепата му не е на всяка цена, а при определени условия. Понякога се действа без много-много шум. Разлайваш кучетата и гледаш отстрани. Както го прави лидерът Доган. Безмълвието му е сигнал, че готви нещо, с което ще разбълбука трайно политическото тресавище.

Напоследък в пространството витаят слухове за предстоящи размествания в кабинета след 1 януари, когато би трябвало да станем член на Евросъюза. За това ще трябва ново споразумение между тримата големи, но не е изключено като възможност. Без съмнение ДПС ще трябва да отстъпи някоя от сегашните си позиции, но повече от очевидно е, че ще иска сериозни компенсации. Ясно е, че само не може да се пребори с Румен Овчаров, но поне ще се опита да му отнеме контрола върху ведомства на БСП, които се управляват от измислени шефове. И най-вече погледът е насочен към позиции, където се изливат пълноводните потоци на еврофондовете. Но всичко това е в бъдещето.

Законът за проституцията беше в рамките на шегите и закачките, сега



ДПС пробива със сериозни нормативни актове



В по-голямата си част те са връщане към стари идеи, които е ясно, че никой не иска да реализира, но пък може да използва успешно за пропаганда. Така се случи със законите за досиетата, за лобизма и най-вече за парите на партиите по време на кампания.

Лобизмът се превърна в любима стръв за наивници още по времето, когато Новото време се опита да регламентира нещата. Доган пък се надява чрез него да потуши дълготрайния ефект, който предизвика с признанието си за обръча от фирми около ДПС. Дори и след написването на проекта обаче думата "лобизъм" продължава да се възприема като синоним на узаконена корупция. Законът нито ще извади на светло хората и фирмите, които се надяват на политическа протекция. Нито ще прекрати практиката да се плаща за нея. Както обича да казва Сокола: "Ако мислите, че моите възможности са по-малки от тези на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 г. сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са такива или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка."

Законът за лобизма е стара дъвка. Ще пообиколи парламента и после ще го сврат в някое кьоше. Той не представлява интерес дори за бизнеса, с когото депутатите на Доган се надяваха да го потъркалят.



Досиетата обаче са друго нещо



Те са премерен удар под пояса на БСП, защото искането за пълното им разсекретяване ще засегне много хора. За движението се знае, че цялото ръководство, во главе с лидера, са контингент на бившата Държавна сигурност. Изваждането на показ на нови имена пак ще предизвика остра реакция и на обществото, и на спецслужбите. А още е пресен споменът за папката на агент "Гоце". Архивите сигурно съдържат още любопитни подробности от битието на доста високопоставени функционери.

Движението вече постави ДСБ и СДС в нелепата ситуация да няма как да откажат подкрепа, защото проектът на ДПС е компилация от техните. Досиетата обаче си остават удобен инструмент за политическа търговия, след като и царската партия е склонна да подкрепи отварянето им.

Интересен елемент в междуособните войни в тройната коалиция е подозрителното съгласие на ДПС с интегралната бюлетина и прозрачните урни на вота за президент. Тази бюлетина винаги е предизвиквала нервна тръпка у движението заради особеностите на гласоподавателите му. И все пак хората на Доган, макар и с мъка, преглътнаха тези текстове. Отговорът за тази сговорчивост вероятно трябва да се търси в опита да се тушира възможността БСП да предложи промяна в Закона за местните избори, трайно неприемлива за Сокола. Левите намекваха, че се канят да запишат в закона текст, според който право на глас ще имат само хората, които плащат данъци у нас. Идеята бе пусната преди време с уговорката, че е в съвсем суров вид. Но звучеше съвсем логично, тъй като с упражняване правото на вот гражданите избират кой да управлява парите, давани на държавата.

Не остана обаче съмнение, че готвените промени ще уцелят сънародниците ни с двойно гражданство и на българите, живеещи в чужбина.



Те са опит да се прекрати изборният туризъм



откъм южната ни съседка. Ами ако социалистите се присетят за предложението на червения депутат Ясен Пенчев - избирателите с двойно гражданство да участват в местен вот само ако са живели поне 6 месеца без прекъсване в годината на изборите в съответното селище. Зам.-шефът на БСП Ивелин Николов веднага реагира, че принципът на уседналост е подходящ.

ДПС обаче е бронирана за подобни атаки благодарение на златните правила, които спазва без колебание. В името на властта компромисът е необходимост и ДПС винаги е готова да го направи. Интегрални бюлетини - добре. Прозрачни урни - добре. Но изборният туризъм ще се запази. А това е истински важно за движението на Ахмед Доган.