Не е лесно да си "ляв", но още по-трудно е да си "десен" в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това сочат сравнителните анализи на десниците в страните от бившия социалистически блок. Тези анализи са малобройни, в контраст с богатата литература, посветена на левите партии в региона. Нищо чудно, като се има предвид, че последните, с малки изключения, са все трансформирали се или все още трансформиращи се бивши комунистически партии.



Кои са десните?



Оказва се, че колкото страни има, толкова и модели на десници се очертават и че всяка от десниците си има специфична идентификация за дясното. Изследователите обаче са силно затруднени да предложат класификация, която да обхване по-голямата част от десни актьори в ЦИЕ. Безсилието е подсилено и от факта, че въпросните десни много рядко преживяват един парламентарен мандат. Ярък пример за това е Полша. Противно на очакванията, не страната на "Солидарност" роди единна десница. Източниците на нестабилност са неспособността на полската десните да се обединят, разнообразието на елитите вдясно и лидерските амбиции, непознаващи партийна дисциплина. Спомням си тъжното изражение на докторант, работещ върху партиите от полската десница - вдигаше безпомощно ръце и въздишаше: "Пиша некролог, нито една от тези, върху които започнах работата си, не оцеля". През 90-те години, пак във връзка с полската десница, придоби популярност изразът "партия-диван", ясно показващ броя на членовете на формацията. Подобно е положението и на словашкото дясно пространство, което въпреки електоралните успехи се доближава до полския модел - фрагментиран елит и идеологическа неяснота. Така е и в румънското дясно. Румънският политолог К. Преда обяснява пробива на лидера на крайната партия "Велика Румъния" Корнелиу Вадим Тудор на президентските избори в края на 2000 г. с причини, сходни на тези, довели до втори тур и Жан-Мари льо Пен във Франция през 2002 г. В Румъния десницата беше силно разделена, във Франция - левицата.

Въпреки трудностите някои формулират умерената десница в ЦИЕ като опитваща се да примири и съчетае либерално-капиталистическата модернизация с традиционните морални ценности и националната идентичност. Така идентификацията на десните в ЦИЕ се изразява в три направления: първото - антикомунизъм; второто - икономически либерализъм или нео-либерализъм; и третото - консерватизъм, който на места има силен примес от национализъм и популизъм.



Къде десните успяха и защо?



Най-цитираните случаи на успешна институционализация на десницата са в Чехия и Унгария. В Чехия за основен фактор на успеха на основната дясна партия - Гражданско-демократичната партия, е сочен харизматичният лидер Вацлав Клаус. ГДП управлява до 1998 г. Членове на партията споделяли, че тя толкова силно се свързва с личността на своя основател, че не е ясно какво ще стане с нея, когато той престане да й бъде лидер. Оказа се все пак, че партията е достатъчно солидна и разполага с трайна електорална подкрепа. Смяната на лидера не стана причина партията да залинее или да се разтури, нито пък фактът, че ГДП беше в опозиция цели 8 години. На изборите т. г. тя спечели най-много гласове. Преговорите за формиране на коалиция обаче все още продължават.

В Унгария институционализирането на дясното се извършва с постепенната му монополизация от страна на една партия - ФИДЕС, която извършва организационна концентрация вдясно. За разлика от Чехия ФИДЕС не е основната дясна партия в началото на 90-те. Специалисти посочват, че лидерите на ФИДЕС са се учили от грешките на първото дясно управление на Йожеф Антал. ФИДЕС пробива през 1998 г., когато формира правителствена коалиция. В този период партията умело привлича дисиденти от другите партии. Тя изработва и успешна политика за привличане на конкурентите в дясното пространство чрез отстъпки, а не чрез асимилация. Основният фактор за успеха на ФИДЕС е професионалният му лидерски екип. Бидейки съвсем наясно, че основната цел на една партия е да печели избори, той бил готов на консенсусно поведение и на отстъпки към партньорите в процеса на монополизиране на дясното. Въпреки това ФИДЕС загуби за втори пореден път парламентарните избори тази година.



Първо и второ поколение десни



Въпреки затрудняващата класификациите пъстрота можем да отбележим някои общи за десниците в региона тенденции. Първо, навсякъде става въпрос за нови организации, появили се след падането на режимите. Това ги прави много по-уязвими от трансформиралите се партийни машини вляво. Второ, в повечето случаи те се раждат като антипартийни образувания - наричат се фронтове, съюзи, форуми, включващи разнородни партии и формации. Най-малкият общ знаменател на тези фронтове е противопоставянето на "бившия режим". Трето, от средата на 90-те се откроява тенденция на промяна в идентификацията на успелите да просъществуват във времето десни партии. Унгарската ФИДЕС се появява като либерална формация на млади технократи, но след това се ориентира към консервативна идентичност, съчетана с национализъм и популизъм. Чешката Гражданско-демократическа партия през 90-те години се представя като неолиберална, с експертен и модерен дискурс, отхвърлящ традиционното чешко политическо мислене като провинциално, колективистично и непригодно за съвременното общество. След загубата на изборите през 1998 г., спечелени от социалдемократите, ГДП се ориентира към по-консервативни позиции с отчетливи националистически оттенъци.

В Полша десницата от самото начало има консервативно и либерално крило. Двете не се коалират нито електорално, нито постелекторално. Пример за това е неуспехът за съставяне на правителствена коалиция между Право и справедливост на братята Качински и Гражданска платформа на Доналд Туск. Но либералната тенденция в Полша редовно отказва коалиране и със социалдемократите, които винаги са предпочитали за партньор либералите пред селската партия, с която обикновено формират правителства. В Унгария пък либералите редовно влизат като партньор в правителствата на социалистите.

Често консервативните партии заемат критични или евроскептични позиции към ЕС и европейската интеграция. Това е свързано с извеждането на преден план на защитата на държавата-нация. Може да се каже, че чешката ГДП е партията, която изработва най-ясна позиция към европейската интеграция на Чешката република. Вацлав Клаус определя себе си като еврореалист.

Появата на нови либерални или неолиберални формации, които търсят да се утвърдят като модерна десница, е друга тенденция, характерна за серия случаи. В Словакия новата либерална формация Алианс за новия гражданин пробива с 8% на изборите от 2002 г. На изборите от юни т. г. обаче тя събра едва 1,4% от гласовете. В Чехия такава формация е Съюзът на свободата, основан от отцепили се от партията на Клаус. Тя влиза в парламента през 1998 г. в коалиция с други малки формирования. В периода 2002-2006 г. е коалиционен партньор на социалдемократите, а на изборите тази година не успя да прехвърли парламентарния праг.



Промяна чрез проба и грешка



Прибързано анализатори квалифицираха, а после започнаха и да преквалифицират нововъзникналите партийни системи. Едва 17 години изминаха от смяната на режима. Нека да се опитаме да си спомним на какво прилича френската партийна система 17 години след революцията от 1789 г. Промените вляво и вдясно ще продължат и след пълноправното членство в ЕС, което със сигурност ще породи нови контрасти и разделителни линии. Особено в България, където европейският дебат, като цяло отсъстващ, бе разнообразен едва наскоро с появата на "Атака". Тепърва партиите ще изясняват как се позиционират към ЕС и каква Европа искат.

Политологът Преда обяснява част от неуспехите на румънските партии с високомерието на интелектуалстващите партийни лидери - като че не бива да се омърсят, допирайки се до необразовани избиратели, които така и не биха разбрали сложността и извисеността на партиите. Но избирателите много добре разбират това, което им се внушава. И не гласуват. В началото на 90-те години анализи на трансформациите на бившите комунистически партии отбелязваха, че колкото по-малко тези партии се променят, токова повече ги бият на изборите. Но пък колкото повече губят избори, толкова повече се променят. Същото важи и за десните. В този дух наскоро западен специалист по партийни системи подчерта, че не им е лесно на партиите в ЦИЕ, тъй като те трябва да изпълняват многобройните си функции, сред които най-важната - управленската, без да имат необходимия опит и ресурси, и в трудни условия. Накратко, партиите в региона се учели по правилото на опита и грешката.