В събота БСП преживя най-слабия и най-неуспешен опит за преврат в посткомунистическата история.

Слаби актьори сътвориха смешен спектакъл, от който постигнаха едно-единствено нещо - героизираха някои от лидерите на партията, стегнаха редиците на ръководството, а самите те провалиха и малкия си шанс да са някаква алтернатива в червените среди.

В БСП винаги е така - едни хора се правят на опозиция и се опитват да превземат партията си отвътре точно когато тя е на власт и би трябвало да е единна.

Вярно е това, което каза Емилия Масларова на съботния червен пленум - БСП е мазохистична партия. Социалистите умират да си създадат проблеми точно тогава, когато най-много имат нужда от сплотяване на редиците. Осем години в опозиция червените лидери си живуркаха, необезпокоявани от напористи апетити на свои другари да заемат постовете им. И всички казваха: "О, БСП е изключително сплотена партия, о, там дисциплина има..." Но днес БСП е на власт и отново се разтресе. Появиха се нови спасители, които искат решителен отпор на капитализма! Разгоря се скандал от типа: "Другари се топят за корупция". И всичко това на фона на идващите президентски избори. Връзката е очевидна - ясно е, че вълнението във въпросното ляво крило на БСП по никакъв начин не помага на Георги Първанов, ясно е, че опозицията в БСП не харесва бившия лидер на социалистите. А може би неговият провал е просто една стъпка в



стратегията на опозиционерите -



провал и на БСП във властта, сваляне на ръководството и превземане на партията.

Опозиционерите обаче се провалиха при старта. Новите спасители на БСП не успяха да обяснят от какво точно ще спасяват партията си и май се оказа така, че партията трябва да се спасява от тях (само дето в БСП изключват сигурно тогава, когато те видят да убиеш човек). Стратегията се провали, а стратегът - Александър Лилов, избяга от битката. Той въобще не се появи на пленума в събота, въпреки че цяла седмица опозиционерите подгряваха с приказки за корупция и за лошото ръководство, което загърбва избирателите си и прави завой надясно.

Други опозиционери - Янаки Стоилов и Илия Божинов, приключиха петчасовото си участие в червения дебат с клюмнали глави и доста другарски шеги по свой адрес. На трети като Красимир Премянов критиката излизаше от устата им не войнствено, а плахо, някак си с извинение.

Те изобщо не бяха подготвени за този дебат. Дългоочакваните данни за корупция сред червени министри не се появиха, никой така и не разкри обръчите от фирми на соцръководството. Приказките за корупция бяха просто общи фрази, хвърлени във въздуха, омесени с критика за загуба на лявата идентичност. Нападателите дори не си бяха направили труда да разберат, че част от предложенията им, засягащи икономическата и социалната политика, отдавна са възприети от ръководството на партията. Други техни идеи пък бяха направо нелепи - за създаване на някакви изкуствени структури за опазване на държавната собственост, за отлагане въвеждането на еврото, за закриване на агенцията за финансово разузнаване.

Чисто



популистки звучаха идеите на Янаки



Стоилов - дайте да дадем на бедните. Затова той и не можа да отговори на Сергей Станишев - откъде ще вземе, за да даде? Затова и левичарският плач на Стоилов бе смешен на фона на твърдата позиция на премиера - "Разумното пред нашите избиратели и техните очаквания е да провеждаме последователна политика, поетапна, съобразно възможностите на страната, която преди всичко да гарантира икономическото развитие, за да се увеличава това, което се преразпределя, и да не харчим виртуални средства". Защото останалото е добре познатият страх от управлението на БСП - партията, която само може да харчи.

За разлика от новите леви Станишев и министрите му се бяха повече подготвили за този дебат. Лидерът на социалистите даде ясно да разберат, че няма да позволи да му извиват ръцете с голи обвинения. Това бе един от малкото пъти, в които Станишев си позволява открито да влиза в битка с опонентите си. Той не само че спечели тази битка, но и контраатакува, като напомни, че именно лявото крило настояваше преди една година БСП да се съобразява по-отчетливо с желанията на коалиционните си партньори.

Да, в БСП има клокочещо недоволство - и срещу конкретни лидери, и заради неизпълнени обещания. Лявото крило се опита да яхне това недоволство, но не успя. Хората около Лилов и Янаки Стоилов загубиха ореола на алтернатива. А БСП има нужда от истински коректив. Но около опозиционерите мирише на евтин популизъм, който прикрива истинската цел - заемане на позиции за конгреса на соцпартията и след това сваляне на ръководството. А това не е коректив. И така не става. Сега не е 1994 г., когато започна реформата в БСП. А новите леви са стари муцуни, които не само не могат да освежат партията си, но и нямат никакви сили да печелят доверие. И това се видя на съботния пленум. Никой не застана до тях.